С жълто око
намига фенерът
гони досадни мухи

- Ей ти, птичко ранобудна,
пак си пееш песен чудна.
Аз завиждам ти, за гдето
волно хвъркаш си в небето.
- Учи се, детенце! Много чети ...

Удавихме се в суетата си...
Потънахме във глупавото его.
Започнахме да браним с теб делата си -
подвластни пак единствено на него.
Изкарахме на показ всичко пошло. ...

Блуждая пак по стръмните пътеки,
очертани от човешките слова.
И търся лек за раните нелеки,
и не знам - ти билка ли си, или най-обикновена трева.
И тъкмо посегнах към вярата в мене, ...

Пред мен градина чудна се намира
и най-красивите цветя са там.
Намираше се цветето на моята любима;
поисках толкова да го открия сам.
Излизам тази сутрин на разходка, ...

Край!
Свърши се...
По лицето ù плъзна лека, доволна усмивка. Уморените ù очи сълзяха от часовете, изкарани пред компютъра. Разтърка ги, но усещането, че са пълни с пясък, не я напусна. Приглади буйната си, побеляла вече, коса и стана. Усети остра болка в ставите, първите няколко крачки ù се сториха ...

Очите се затвориха, но сълзи не потекоха. Две бяха лицата, стоящи срещу светлината, времето потече и стрелките не спряха...
Първи отвори своите очи, но само в неговите мечти, нейните ги нямаше, тъй както не можеше да има топлина в пуста самота...
Къде се взираше, когато нищо не виждаше, вярваше й по ...

Стон на китара
Китара греховно към нещо ме дърпа,
рисува ми ласки, шампанско, рубини,
избухва в червено - заря от желания,
прелива във пяна шумяща, тръпчива. ...

Сякаш беше случайна и бяла
топлината, събудил у мене...
Всеки край беше станал начало,
но и сън във вълшебният трепет,
```````````````````````````````````` ...

Стеле се мъглата гъста
над заспалия градец.
Сякаш сводът е поръсил
звездния си бял прашец.
Търси лунен лъч самотен ...

Не е същото слънцето... Хапе и вие
като пчелен рояк под обърнати кошери.
Разпиляха се дните ни... Облак обви ги.
И дъждът ни превърна в дървета без корени...
Присмехулно накуцвайки, старите чувства ...

Стихнах в празното ...
... когато си отиваше
занитена с кинжали
по стените
в безумна нощ ...

Тъгата е насреща.
Днес всичко е тъга.
Старикът от отсреща
пак тича под дъжда.
Днес вече не е лято, ...

Над града ни спуска се нощта...
любовта, ах, любовта - къде е тя?
Спомени със нежен аромат
в мрака пак ме прегръщат и шептят...
И звездите да стигна... ...

ЗА СМИСЪЛА
Това не са само твоите проблеми, момиче,
нещата са толкова грубо навързани.
Всеки иска да бъде обичан,
да бъде добър, да бъде и дързък. ...

Букет от обич
За теб най-свеж букет сме отредили,
под ласките на много дни набран.
Букет от обич и усмивки мили,
букет от нежност и слънца огрян. ...

На дълъг път, в страна голяма
след малко ти ще отлетиш.
Ще имаш ли сълзи за двама
и сила - всичко да простиш?
Простират пистите ръцете ...

Порив, желание, страст
пораждат буря в мен.
Очите ти са океан, пълен с надежда,
ръцете ти - мощна подкрепа.
Дръж ме здраво и никога не пускай, ...

Животът ми като кон галопира,
като гепард, препускащ с вятъра, не спира.
Без умора бяга ли, бяга,
без никой да го впряга.
И слънчеви лъчи, прорязващи тъмнината. ...

Продължение от
"We know the truth not only by the reason, but by the heart" - Blaise Pascal
Десет години се минаха откак Бьорн запали дома си и напусна родните си земи завинаги. Той изостави обичаите си на ловец, за да се превърне във воин. А воин прочут и велик стана той наистина; бе известен навре ...

Чудесен е денят
в прегръдката на лято.
Докато всички спят,
прелита пъстро ято
и утрото стоварва - ...

Празна стая, пълна с мечти,
спомен трепетен звъни,
ека между замлъкнали ъгли
и сенки, невидени от проплакали очи!
Тая стая тиха е сега, ...

Аз знам, че утре няма да те има,
че пак ще бъда шепа пепел,
че вече няма тихо да се взирам
да откривам себе си във тебе.
Дошъл си ти за малко... казваш. ...

усещам топлината в пръстите си,
топлото желание да галя твоето тяло,
да прокарвам пръсти по цялото ти тяло,
да го карам да изпитва удоволствие,
да усеща насладата, в която ме потапя... ...

Прострях я вън да съхне на простира -
от много сълзи, май че ще мухляса.
Любов ли бе, или бездомна зима -
не искам и да знам, че разпилях се...
Да бъда кръстопът и все... погрешният, ...

Това е плод на една безсънна нощ, записът е демо и е отвратителен, но ако не го пусна сега, кой знае дали ще види бял свят някога. А живот и здраве, може да се получи и песен в бъдеще.

Литературните конкурси са важни. Дават легитимност и конкурентно предимство на писатели, които нямат търговски успех, тoест почти цялата нова българска литература, а особено пък на процеси и естетики. Затова е важно кой, колко често и как журира и дали даден конкурс има етичен кодекс. Особено, когат ...

Опасна като заек
(или разписание на заминаващите влакове - 08.12)
http://www.youtube.com/watch?v=cJ7fnhhwyYs
След толкова думи - ще помълча.
Не мога най-важното с думи да кажа, ...

Открехна вратата на мойто сърце.
Погледна, престраши се и влезе.
Голяма част от него превзе
и вече от там не излезна.
Нима бе грешка да те пусна? ...

Образованието – висше,
Оценките – свисше,
Знания – низши!
Преподаватели – акъллии!
Студенти – купонджии! ...