Приятелю,
Очевидно, балансите между "искам" и "мога", между "трябва" и "правя", между "ще стане" и "не стана", между "сега" и "после", между "мое" и "за другите", между "деня" и "нощта", между "имам" и "нямам" и т.н. са силно нарушавани в едната или в другата посока не само при мен.
Но също така оче ...

Не ти вярвам... вече не!
Достатъчно с театъра - добро разиграване.
Аз страдам като излъгано дете,
в едно житейско предаване.
Сменяш същността си, както дрехите, ...

На лов за хищници
Спри се, Лакомнико, похапни си
от моята кървяща плът,
ела - доволно насити се!
Защо да чакаш следващ път? ...

Намрази ме когато
престанах да ти бъда сцена
и суфльорът в мен простена

Мечтая си да бъда вятър,
да мога да прескачам океани,
косите ти да роша сутрин,
да влизам в стаята ти вечер.
Мечтая си да бъда слънце, ...

Навън, небето преди да завали,
смъртта подава ми тестето - "сега раздаваш ти".
Играем карти със смъртта, залог е моята душа,
не, не питай тя какъв залог е дала - смъртта отнема,
но не дава. ...

Не помня колко време мина,
навярно се изнизаха години.
Отдавна май не съм обичала
и този път не мисля да отричам.
Не искам да се връзвам на поети, ...

Тялото е храм на душата. Това говореше ми всеки път. Упорствах, спорех с теб, възвишеност аз търсех във нещата. Сега до болка те разбирам. И мислите ме режат със бръснач. И в кожата не се побирам. А да повярвам аз не искам, че само миг обърна този свят, където имаше магия... Сега сълзите ще се спрат ...

От вчера ме държи потреса от случилото се в Хаити, даже сутринта в метрото, докато четях вестника си, едва сдържах сълзите си. Обсъдих го с колегите си, някои бяха трогнати, други - не.
Но най-много ме втресе от един радостен коментар по темата:
- Мои приятели са в Доминиканската Република на почивк ...

Скучен филм
Малки стаички, тесни прозорци,
къси зъби и дребни души -
всеки с крепост зад своята порта
и коминчето само дими. ...

Бавно слънцето се спуска
към замрялата земя.
И лъчите му опръскват
почернелите листа.
Жега страшна задушава ...

Брадясал е животът ни. Клошар.
Забравил е какво е чиста риза.
Бездомен. Ням. И без огнище с жар,
до църквата стои, но рядко влиза.
Личи си отдалече – потъмнял. ...

Целуни ме и ще усетиш,
че винаги ще бъда твоя!
Прегърни ме и ще чуеш
как сърцето ми играе!
Погледни в очите ми дълбоко, ...

Вярвах ти...
Това ще остане единствената ми грешка.
Да, бях лъгана,
но лъжите бяха толкова красиви...
Очите ти, сини като лед, ...

Планината от пътя,
който ни позна,
напомня змиорка.
Извива се нагоре-надолу,
препуска в скали и вода. ...

Като огън ме изгарят,
в пепел ме превръщат,
в сърцето следа оставят
и ума не ми връщат.
С поглед ме пленяват ...

ПРИЯТЕЛ
Какъв приятел си ти,
ако не ме виждаш по цели дни?
Обзема ме тъга...
стоя там сам-сама. ...

Фъртуните и вражи орди
ти не веднаж възпря с гърди
и днес короната ти гордо
в разлята синева цари.
И с острите върхари горе, ...

Ана, но не майката на Дева Мария, а онази Ана – безизвестната. Ана, за която никой не отправяше молитва нощем, тази която пееше с птиците и танцуваше с вятъра. Ана – едно объркано дете, събрало в сърцето си мъката и мизерията на вековете… самотна звезда на небето, животът беше убил мечтите в това де ...

Моето мъничко внуче,
още преди да проходи,
с малките свои крачета
иска света да преброди!
Моето хубаво внуче, ...

Кой каквото ще да казва,
аз си знам какво ще стане.
Каквото и да ми доказват,
ще спечеля твоето внимание!
Колкото и ще да е далече ...

Не ще забравим Вашите усмивки,
невинност сляпа останала без дъх
и първи трепети на пролетни въздишки
сред нас сте Вие и помни ви града.
И Дунава тъгува от раздялата, ...

Нежни кат коприна,
галещи като перце.
Докосват нежно
моето сърце.
Прегращат, галят ...

Издигам храм… от болки и неволи,
на хората с живот нелек, измъчен.
Събирам ги на шепи... Не говоря...
а вечерта - в постелята се свличам.
Но там сънувам ги дори, не спирам, ...

Мечо, стани и юрганчето си прибери.
Зимата свърши, пролетта дойде.
Зайчетата скачат - Лиска ги краде.
Червената калинка отиде в своята градинка.
Мравки вече зашумяха из зелената трева. ...

(из цикъла „Вицове в рими”)
Изправиха в съда един крадец.
„Защо е сам? Къде е адвокатът
на този обвиняем?” - съдията
попита строго. „Старият хитрец, ...

Тишината избухна,
светлина изпи мрака,
дочуха се шумове
и то затиктака.
(удари 1) Очи леко отварям... ...

Глас в пустиня.
Или пустиня без глас.
По своему всеки е луднал.
Сами се обричаме
ту на захлас, ...

Келнер!
Я ела до масата!
Сипи ми от онова,
как му беше името?
Опс, отлежало шотландско, ...

> Потърсих твоя аромат
>
> в догарящо-зелените ливади,
>
> в разстеления топъл мрак ...

В ъгъла,
на тъмно се е свило
бъдещето плахо,
срамежливо,
в сянката на минало небило ...

Част 2. Един прекрасен ден
Един ден мъжът, на когото принадлежеше Георги, дойде да му го каже в очите. Георги се беше прибрал от училище и беше седнал да пише домашни, когато един мускулест гологлав мъж слезе от Лада и се запъти към родния фургон. Той започна да тряска по вратата, която беше закован ...