Кажи, ако те целуна по котешкото стъпало
и скочиш върху розовата пейка
в парка на бодливите сънища,
как ще се почувстват лепкавата илюзия,
смачканите устни ...

Сред шепот от звезди и сблъсък
на налети незаконно чаши,
поруменели от изпитото вино,
се появи усмивка.
Изгревите кръстихме наши ...

Прозрях реалността
Идваш пак при мен с прегръдка по-студена от нощта
и с целувки тъй красиви, но горчиви, като самота.
Търся в очите ти малката искра,
с която, казваш, ще запалим огъня на любовта. ...

- Къде ходиш ма, Петрано?
- Ох, Спасимиро, Спасимирооо, как съм го закъсала с левия крак, ако знаеш...
- Хм, е, толкова ли? Та снощи да те няма, така се притесних...
- Що, ма?
- Е що, що... Събрание на входа, а тебе те нема и аз си помислих, че си капитулирала... мани, мани. Ще ходя при Стана да ми ...

Стоя пак сам в нощта,
стоя и ме преследва мисълта,
мисълта за теб,
за устните ти сладки като мед,
за тялото ти горещо, топящо и лед, ...

На ...... :)
Моето мълчание
е наситено
и не е обикновено мълчание.
Поне в някои моменти ...

Загубил ли си нещо
В спомена не го търси
Става ти горещо
В сълзите не се дави
Спомените съблечи ги ...

Паднал лист от нечия душа,
посята доброта във Ада -
истината, от която страдаш.
Разтопени илюзии от слънчев гняв,
вкаменени сълзи и желание за грях, ...

Днес...
Сълзица-пепел
Стича се в лицето ми...
Днес в лицето ми вали...
Очите виждат минало несбъднато... ...

Обичам своето безвремие,
виното, цигулките, ванилените свещи в тъмното,
да си играя с пръчица канела между пръстите
и вместо да подреждам мислите си,
да ги хвърлям през прозореца една по една... ...

Актьорът си отива,
сериалът остава без своя герой.
Далеч от лъжи, в свят потъва
на свобода, мир, покой.
Актьорът си отива без име, ...

Картините ти нещо ми говорят.
Картините ти нещо с мене спорят.
Шепнат ми уверено платната,
че жива е все още красотата.
И ето я пред мен - прекрасна - ...

Толкова съм силен,а такъв глупак !
Отдалечавам те,предпазвам те от моя свят.
Реалност на мъка,късче прах...
Часовника тик-така,вечноста е блян,
а ти в мечтата,все си там- ...

Мъртвата душа
Сиво...
Сиво...
Сиво...
Как да го прокудя? ...

Тръгва от извора светла река.
Кърши прозрачна тънка снага.
Весело скача, с руси коси,
смее се плаче, с бели сълзи.
Зная, познавам я тази река – ...

Когато с дъх сътворяваме музика
и светлината през нас струи…
тогава всяка мечта е приказка…
Съвсем истинска… без бодли…
Разцъфват смутените трепети… ...

А защо са ми цветни стъкла?!
Щом за тебе не съм светлината?
И защо ми е нужна душа,
щом за нея няма отплата?
За какво са ми всъщност очи? ...

днес ще те забравя
за да мога да плувам спокойно
из липсата
на обикновени мечти
с достойнство ...

РЕД В ХАОСА
През широкия прозорец на новия апартамент струеше обил­ната светлина на пладнешкото слънце. Лъчите му закачливо трепкаха по напрегнатото лице на приведения над масата мъж. Той сдъвка къшея сух хляб и като изгреба с лъжицата млякото от дъното на кофичката, я отмести настрана. Погледът му ...

Когато пък дъждът във тебе плаче
и не можеш вече да вървиш...
Когато дните ти едва се влачат
и себе си не можеш да търпиш...
Тогава ме повикай тихо в мрака ...