Дръпни се, дай път на сълзите. Излей ги, сякаш разсипващ вино в чаши, животът понякога е жесток. Падаме, когато опитваме да полетим, но дали ще ни спре това към пътя на мечтите?
Изправи се и кажи: “Това не е краят!”
Но недей да сдържаш ти сълзите, те някак си са отдушникът на нашите души. Да, когато ...

Жадни устни - напукани, търсещи,
танц на погледи, страстно преплетени,
пламък огнен - телата разтърсващ,
водопад от любов – пъстроцветен.
Докосни ме така, както никой друг. ...

Особено състояние
Отлюспвам слънчогледовия ден,
за да направя от черупки амулет,
да омагьосам с пръчка-чудодейка
детинските фантазии. ...

I've stayed in one place for too long
Gotta get on the run again
I saw the one thing that I want
Hell bent, get outta bed
I'm throwing rocks at your window ...

Medina - You And I
Nothing left for me to say
There's no more wicked games to play
It's time for me to walk away
I am allright ...

Шепа прах
Не говори, “приятелю”, замълчи.
Твоите думи отдавна нямат стойност за мене.
Но дори и на мълчанието ти не вярвам вече.
То е така продажно... ...

- В нашето село някога живял един момък. Казвал се Добри. Имал сестрица - Чана. Настанали тежки времена за страната ни. Нахлули в нея поробители. Убивали хора. Опожарявали селата. Добри не търпял и станал хайдутин. Събрал чета. Закрилник станал народен, но го хванали и тук на това място го убили.
Дя ...

Обещание
Не ме закачай, Ветре! Не сега!
Сега не съм тревичка, сънуваща птица,
сега не съм балон във детска ръка.
Спри да играеш с мен и да ме дърпаш за косата! ...

След дъждовете
изгря пролетно слънце
в усмивката ми.
***
Вятърът пося ...

душата ми не може да изгаря
тя
само като слънце види
срамува се
почервенява ...

- Събуди се! Чух го тихичко, докато прелитах волно в съня.
Откъде да взема сили, щом сърцето радостно е само в мига?
Как да заповядам на клепачите и да впрегна въображението в юзди,
за да дойде светлината и да вземе от сините ти очи всички искри?
Сгушена в твоите силни ръце, аз отново живея и не сек ...

Мълчи, народе...
Мълчи, народе "Възродени".
Мълчи, ти казват ТЕ отвред.
Но мъката мълчаща тя във теб е,
но мълчиш ли си, ТЕ ще те е.......т и отвред. ...

Пред страстта на морето във късния час
светлините мъждукаха кротки...
там със мен беше ти, а със тебе бях аз
и изпращахме нашата Лодка...
Стояхме смутени на морския бряг, ...

Отговор
О-мразата не е градивно чувство и
Б-ез любов душата бавничко умира.
И-грата с огън е изкуство, ала
Ч-овешкото сърце гори, гори... и спира! ...

Нова Година
И ето. Започват се гърмежите, светлините, поздравленията. Още една година отминава. Изчезва във вихрушка от спомени. Безследно. Всяка година едно и също - купон, алкохол, цигари. Накрая всичко изгасва в една последна искрица светлина, един финален гръм. Старата година си тръгва, а на ней ...

Старата била съм, значи,
Новата да не е млада,
затова ли се разскачахте
и не виждате, че страдам.
Много бързо ви омръзнах, ...

Ще пречупя ли крилете ти, ако желая друг?
Ще можеш ли да си щастлива само с моята песен
за лека нощ?
Ще ми простиш ли, ако не лесен
път избера? ...

ВРАЖАЛЕЦЪТ
Мой прадядо прочут - вражалеца,
разгадавал човешки съдби
и на свойте съселяни често
със съвети помагал в беди. ...

JOHN LENNON
"Happy Christmas (War Is Over)"
So this is Christmas
And what have you done?
Another year over ...

Денят си личи по заранта!
Новата година си личи по старата!
Нека се опитаме да бъдем по-добри!
Нека се опитаме да разбираме другите!
Нека престанем да бъдем егоисти! ...

Там ли си?
Чуваш ли? Да, това е тишината. А преди имаше шум, имаше говор, имаше смях, имаше викове. Имаше всичко, а сега, няма нищо. Освен горчивия вкус който усещаш и лекото насълзяване на очите (което май също скоро ще изчезне) сега нямаш нищо и ти.
Знаеш ли, гадно ми е да посочвам нещата така, „н ...

и думите ти – камък
и поводите – камък
пръстите,
носа
(за глезени ...

Измислих си среднощна приказка,
но принцове и Пепеляшки няма.
И може би дори е истинска,
и може би дори за двама.
Понякога насън си я разказвам. ...

Момичето с червеното палто
върви. Навън е локвесто и мрачно.
А пътят сив, на късове платно –
рани нозете ù, за да забави крачките ù.
Но тя върви, дори не го поглежда, ...

„Приятелю мой, най-драг, разкажи сега какво се случи?”,
питам аз с достойно любопитство,
поглед втренчен в черната фигура на канибала,
който седна на масата,
напълни чашката и цветущо започна да разказва. ...

Ей така...
... безмълвно ще се срина
в онази съненост
покълнала
по пръстите ...

Септември си отиваше, отнасяйки последните топли дни. Баба Мита ставаше още по тъмно - утринният мрак не я плашеше, страшен беше, когато се спуснеше с вечерта. Този страх се загнезди у нея, откак загуби дядото. Последните му месеци бяха агония... Баба Мита не заплака пред него, стискаше зъби и му да ...

Нощно приключение
Слънцето отстъпва на Луната,
вече на Земята цари тъмнината.
В лабиринта се лутам сама
и изведнъж докосвам твоята ръка. ...

Тръгва си годината и скърцат
стъпките ù тежки във снега.
Чакай! Има време. Зъзна,
ала искам с теб да повървя,
да ти кажа, че съм ти простила ...

С теб!
Контролното на времето зададе ни
последната задача най-накрая.
От всички пътища изстрадани
да отделим тез, водещи към рая. ...