Пазарувам си аз веднъж в кварталния магазин и виждам съседа, който живее под нас. Ники е приятел на синовете ми, на техните години и на техния акъл. Задължително трябва да го закача, защото той види ли ме в някое кафене или където и да е, не пропуска да ми спретне „номер”. Излизам, оставям пликовете ...

Седях и мислех си какво си струва в моя малък свят,
дали наистина си струва да остана в Русе – град?
И мога ли да съществувам като личност
След всички неща, преминали през моята глава?
Играех си на някаква странна игра, в която няма смисъл. ...

Прозорецът, във ръбовете си набрал
ръждата на стотици съмвания,
отръска панти.
Намести си безсънните стъкла,
срита слънцето по прахоляка ...

като няма друго място
в очите си ме пусни
да погледам
черно бял филм за човек и риби
и самолет ...

Без труда дори да се посрещнем,
пристъпваме към царството на тишината,
избягваме и мълком погледите си да срещнем,
държим се днес като напълно непознати.
**** ...

... и с тайнствена хубост, но, който целуне я,
топи се и, пленник на хищната лъст,
ѝ шепне "Загледани в Южния кръст,
ще встъпим ли двама в загадъчна уния?"
Бе тиха градината. Мигом разбуни я ...

В тишина -
замряло сърцето,
сякаш е
мъртва камбана.
Само белези стари ...

Е, предполагам, измина много време, повече отколкото можех да понеса, много повече, отколкото трябваше. Забрави ли ме вече? Сигурно дори не се сещаш, че някога съм съществувала. Ами всичко, което бяхме, всичко, което някога деляхме? И то ли остана там някъде в остатъците от душата ти? Не считаш ли з ...

Влак - дълъг и мръсен. Пълен с пътници от всякакви класа, пол и занятие. Начална гара - София, крайна - Лайпциг. Спален вагон, купе - вътре три другарки. Те са другарки, защото влакът носи впечатляващото име “Влак на дружбата”, а годината е 1985. Иначе и трите са твърде различни, за да бъдат такива. ...

Стръмно минало.
Търкулва се бъдеще
в пропаст на миг.
...
Изоставена, ...

"Нека се пришия"
Не плачи ми, мило Либе,
остави сълзите си на мене,
по тревите да ги ръся,
по тревите и горите. ...

Дори и в ада да отида има смисъл,
aко намеря сили да обикна болката.
Защото все пак нещо трябва да обичам,
макар и да яде отвътре мислите ми...
е, може би едничката надежда още нещо да изпитам ...

Плахи стъпки...
И шепот на дъжд.
Ефирна луна.
Сенки
на сънуващи птици. ...

Да имаш парченце
От мене искаш
Вземай
Ръцете здраво да стискаш
Тези парченца ...

Усмихни се! Усмихни се, мили човече!
Тъга и тревога прогони надалече!
Когато усмивка лицето ти сгрее,
душата ти мрачна сама ще запее.
Усмихни се! Усмивката значи надежда. ...

Разходка под звездите
в една приятна тиха вечер.
Твоите ръце са увити около мен
и всичко, което Аз чувствам, е прекрасно.
Ти ме целуна нежно и сладко, ...

Кога...?
Кога най-сетне и за мен ще има щастие…? Кога и аз ще се радвам истински на нещо?Кога ще срещна любовта?! До кога ще бъда самотна?! Нима не заслужавам и аз щастие?!
Мислех, че съм срещнала момчето, но се оказа, че съм объркала и то много. Мислех, че и той има чувства към мен, но отново бях о ...

Това, което ще прочетете тук, е една много истинска ( и ще се постарая да бъде съвсем кратка) история. История на един тъжен живот. Живот, в който рядко можеше да се случи нещо хубаво. За съжаление тази история е твърде истинска и нека всички родители, които прочетат долните редове, си направят поук ...

ТРИ КАРТИНИ ОТ ЕСЕНТА
1.
Изгрява есента, събрала
любимите ми цветове:
любов-възторг във свята зрялост, ...

Все в дъждовно време ми се пише!
Дали с причина, или безпричинно...
Душата ми от стиховете диша
и само в тях се чувствам силна.
Дъждовно, мрачно, а сърцето грее! ...

Озарена съм от светлина.
Коя съм аз, от где и от кога?
Душата ми, без път и без посока,
намери теб в потока на живота.
Намери теб, без път и без посока. ...

Господа журналисти
или просто каналии,
Левски ще го дадат на бесилото,
а „Димитър Общи”
по всички канали.

ти си
усещане за пролет
за топъл вятър
пръсти вплел в косите
и слънчев лъч ...

Пред тебе стои булевардът,
ти кротко седиш и го гледаш.
Литва от някъде шал,
който видяла си вчера.
До тебе стои непознат, ...

Не, не се бъркай, не е Хорхе Букай, а приятелка, която иска само да сподели. И какво? Не ти се слуша вече ли? Както искаш. Изборът е твой… Исках да говорим за лесните неща, да проведем лесния разговор и да стигнем до лесния извод, че лесното е всъщност безинтересно. Но защо да търсим нещо различно, ...

Да се завърнеш там,
където властва тишината
и полетът ти плавен
ефирът дори не поклаща,
да галиш само с поглед ...

- Мария, прибрах се. Какви ги вършиш пак?! Какво правиш, как може да пиеш сама?! Помисли за здравето си, помисли за мен. Ти си алкохоличка, казвам ти, трябва да вземеш мерки.
- Е, не видиш ли, че съм взела, кьорав ли си? Математик с математик, алкохоличка ще ме нарича той. Само алкохолиците пиели са ...

Свенливо гълъб кацна на перваза.
Към мен гальовно гушка завъртя.
Виновно тишината ми проряза –
загука нежно и внезапно отлетя.
Трохичките, поръсени от мене, ...

Ще се случи в един хубав ден
да те искам по-силно от всичко
и да мога да бъда за теб
най-значима и важна от всички.
Ще се влюбвам по-силно във теб, ...

Щастието... какво
е това?!
Много хора
от планета
земя ...

Б Р И З Ъ Т Т Р Ъ П Н Е
бризът тръпне в ризата на дъжда
опитва се да я разкъса
харесвам играта
и банските му с цвят на розов облак ...

Изпушиха лулите си
през зимата
комините.
Ето ги -
на слънчевия изблик ...

Прекръстих се и влязох,
и едничка свещ от друга свещ запалих.
Към Бога зов предадох
и, чрез восъчния пламък, сякаш душата си погалих.
В мъждукащата светлина ...