(на творците по душа)
В приказка на черно-бели краски
е заключен извънредно малък свят
и в него – ние, вечните мечтатели,
все бързаме за някой влак. ...

Страшно се надига тъмнината
да обгърне всичко с хладна грациозност.
Ето – даже въздухът се дави,
тъжен, с обозрима сериозност.
Всички късчета на разпиляната надежда ...

В сърцето те допуснах втори път...
и болката завърна се повторно,
а равна беше тя на малка смърт,
защо ли позволих така неволно...
повторно да живея на ръба... ...

Сред полянка в слънчев ден
синичко цветче наднича.
Хей, забрави ли за мен?
Няма кой да ме обича!
В миг усмивка ми дарява ...

Тази пролет баба Живка
почна да бере копривка.
Аз в двора съм до нея,
искам да помагам,
но не смея. ...

Без тебе мога да живея,
без теб, без твоята любов.
Без теб пак силно ще се смея,
макар без теб животът да е суров.
Без тебе мога, но не искам, ...

Ще се стичам на спомени...
Плуваща вътре във теб.
Ще дочупвам треските отломени,
изгорели в горчивата степ.
И когато събуждам очите си, ...

Тежък е пътят на думите. Непосилно се носи...
Въздухът не ти стига да ги преглътнеш.
Изплъзната дума между зъбите скърца...
по вените – остър бръснач, нож – право в сърцето.
Птиците да прогоним... срежете крилете им. ...

Навръх националния празник Ставрева от петия етаж просна бяло, зелено и червено пране на балкона си. Иларион Ставрев се измуши изпод прането, опря мощни мишци на парапета, изпъна косматото си тяло и пръдна. Под него Николова, обхваната от кулинарен патриотизъм, готвеше гювеч с бяло сирене, зелени чу ...

Не, моят рицар днес не е печален!
За мене той е рицарят последен,
със който търся новото начало
и със надежда в бъдещето гледам...
Той с вятърните мелници се бори! ...

Там, далече във гората,
на полянка, сред цветята,
весел Зайко дългоуши
цяло лято си се гуши.
Ала лятото премина, ...

"Я вернусь, я сдержу обещание..."
Да, обещанието ще спазя,
ще се завърна в родната страна,
където най-звучни са камбаните
и най-красива пролетта. ...

Птичките, тревичките поеха
нежния си път през пролетта,
ролята на спътници приеха,
в нашата измислена мечта.
Всичко е прекрасно и лъчисто, ...

Не зная коя съм
и защо съм точно
тук
и сега.
Може би, ...

Зрителят вижда болнично легло с чаршафи, стигащи почти до пода. Медицинската сестра полага млад мъж да седне на кревата. Младежът изглежда леко притеснен, но се опитва да бъде самоуверен.
Сестрата пита със служебен тон:
- Притеснявате ли се?
- Не.
- Казахте, че и друг път сте давал кръв. Колко пъти? ...

Цигарен пушек
полита нежно
към небосклона.
Живи картини
заплита важно ...

Любовта за мен е... черно-бяла, на райета,
сгушена в две късчета небе.
Тя е пролет и поля от слънчогледи,
бриз и полъх на море!
Любовта за мен е пеперуда - пъстроцветна, ...

Крача свободно по мократа трева,
облечена във снежнобяла риза.
Тичам благодарна на дъжда
и се чувствам като жрица.
Тревата гъделичка нежно моите нозе, ...

Само с един човек обичам да приказвам. Този човек е моя пълна противоположност и винаги говори без да слуша, въпреки че не общуваме с думи. Много спорим и понякога даже имаме желание да се избием взаимно. Всеки от нас знае какво ще каже другият и въпреки това взаимно се опитваме да се изненадаме с н ...

Преградите духът ми победи
и всичко нечовешко стана ми присъщо,
в мене диша нещо непознато по-преди,
кипящо, диво и могъщо.
Безкрайна доброта и нечовешка злост ...

Невидима
В днешното полукълбо на мрака
се ражда сивата мъгла,
безизразна, прозрачна -
обгръща ни с гръдта си тя. ...

Мълчах, когато крещеше сърцето.
Мълчах и стисках зъби до болка.
Мълчах и преглътнах всичко, което
от суета, да кажа не мога.
Мълчах, а времето бързо минаваше. ...

Г Ъ Л Ъ Б И
призори дюните заскърцаха
сякаш в стил рококо
Карузо се отърколи по сияйната пътека
дали затръшва загадката на пирамидите ...

Цвете
И бе нежно създание то,
от мнозина обикнато.
На него се усмихваше и слънцето,
под закрила го приютяваше дървото. ...

ЧАША
Чашата...
На живота ни пълнят –
Приятелства.
Жигосващи думи – ...

ОЩЕ
Още гоня на фустите вятъра.
Още целувам гореща плът.
Още пия и си правя театър,
неподвластен на смърт. ...

Така беше се завихрило хората, че забравиха за ритуала. Децата ще заюсхат, без да сложат трохи в устата. Ставри, кръстникът, се отдели от хорото и подкани всички да седнат на софрата.
- Време е за молитвата! - рече той и започна: "Отче наш, който си на небото и на земята. Да се свети името ти, да бъ ...

Ранно утро, изгрев чуден.
Где е нощ с плаща черен, блуден?
Ти си светлината,
що изпълва небесата,
възкресяваш ти земята, ...

Бащината къща
На прага в бащината къща се поспрях
и спомен далечен аз видях...
... тук някога си стара мале из равни двори кротко шеташе,
и тейко, морен, рало държеше... ...

ВЕЧЕРТА НА СТАРИЯ ЕРГЕН
Октомврийският вятър подгони светлината на гаснещия ден от тясната пуста уличка. Изгорели жълти листа посипаха раменете на крачещия по тротоара мъж и прошумоляха в краката му. Той повдигна яката на спортното си яке и си помисли: "Дано Жоро си е вкъщи - не знам какво ще правя, ...

Позволи ми да те имам!?
В сиянието на твойте очи
аз виждам нещо,
да, нещо по-различно от преди...
Нима това е нежност? ...

И на нея ù бяха отрязали крилете, като моите, пречупили сетивата ù. Учеше се да пълзи, пълзенето не ми харесва, случвало се е един-два пъти против волята ми. Колкото повече разцъфваш и летиш, толкова повече онези от долната земя те дърпат и влачат надолу, понякога успяват, но е само за миг. Не знаят ...

Според Библейското Евангелие от Йоан, Лазар от Витания, приятел на Исус, се разболял и починал. Когато Бог разбрал, споделил пред своите ученици, че Лазар е заспал и е време да го събудят.
Пристигнали на четвъртия ден, а сестрите на Лазар плачели. Едната, Мария, в скръбта си неволно обвинила Учителя ...