Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
389.8K resultados
Кафе без захар
🇧🇬
Най-дълго запомняната любов не струва.
Така, както не струва кафе със захар.
Най-дълго целуваните устни забравят първи.
Така, както лесно се губи чужда запалка.
Най-силно стисканата ръка изстива за миг. ...
Не ме търси в среднощни серенади -
не съм аз ренесансовият мъж.
Сух съм и върху ми не е падал
ни капчица от романтичен дъжд!
Не рея поглед към звездите. ...
Неизбежно е и всеки е застрашен,
аз искам теб,
който и да дойде до мен.
Когато слънцето изгря, аз те целунах.
Когато вълните заляха брега, ти ме целуна. ...
Кажи ми, не премръзна ли от студ?
От тук дочувам тъжните ти вопли.
Светът е шантав, див и луд...
Дай поне със лудост да те стопля!
Нека във снега се потъркаляме! ...
ПРОСЯКЪТ
Утринната служба в катедралата свърши. Храмът се изпразни и просещите отвън, поеха към подлеза - там потока от хора беше по-голям.
Симо понечи да тръгне, но се отказа. Загледа се в минаващите. Знаеше кой ще подхвърли монета в движение, кой ще се бръкне по-дълбоко, заглушавайки угризения на ...
"неРомантично"
Забравих някъде романтиката си… Там зад ъгъла, в задънената улица, която приема такива като мен, които подаряват празнотата си на вятъра… А може би нарочно я оставих да си тръгне?…
Тъжно е, когато се опитваш да направиш някого щастлив, а той не вижда това. Тъжно е, когато даваш любов, ...
Не мога да те пусна да си идеш,
не мога да те пусна просто ей така,
мълчаливо покрай мене да преминеш,
без да срещна в погледа ти любовта.
Без косите ти с дъха си да покрия, ...
Написах това стихотворение за един училищен конкурс, но се оказа, че е бил само за проза и реших, че може да го кача тук :)
Времето минава,
героите остават
Луната мрачна на небето грее
и вятър зимен тъжна песен пее, ...
В косите ù ветрове агонизират,
а тя не приема гравитацията.
Срещу нея се птиците прекършват.
Героиня в лоша детска анимация.
Тя живее в своето безвремие; ...
Ей, помогнете, любовта замръзна
в това студено, ветровито време...
Стоя си аз сега, стоя и зъзна
и няма те, и няма те до мене...
Ей, помогнете, любовта е бледна, ...
Говори ми, аз слушам те, дълго очаквах
твоите думи да погалят слуха ми.
А аз моите пред излизане ще прехапвам,
ще те прегръщам с тях само в съня ми.
Говори ми, да, чувам те, значи са истина ...
Довчера имах бъдеще и минало,
а днес – едничка утринна звезда!
Стъклото на прозореца, изстинало,
брои на глас сълзите на дъжда,
че някак пусто става късно вечер, ...
Някъде, някога... в южно градче,
гнездо китно свило в Балкана,
мечти във окови пристегна момче,
провождайки свойта любима!
Във тихо съчувствие... или от тъга, ...
Не бях виждал толкова тъга, събрана в едни очи... Сякаш болката на цялата Вселена се бе събрала в тях и ме накара да потръпна. Спрях се, защото никак не можех да подмина подобен поглед. Лежеше до изгнилата от времето дървена ограда без да помръдне, без звук. Само очите му ме следяха и сякаш казваха: ...
Ти някога изпитвала ли си любов -
такава страстна, непонятна…?
Откъсната отвътре с болезнен зов,
дарена някому и безвъзвратна…
Желала ли си някого без дъх, ...
Не плачи тази нощ, девойко красива,
глава не прекланяй, недей ти унива!
Болка за да понасяме, имаме сърца,
сълзи да проливаме можем от душа.
В очите ти, девойко, търся светлината... ...
Не знам дали при теб е сериозно,
но много ми се иска да не е.
Игра да бъде повече и поза,
пред огледалото, пред скуката, пред мен...
Че иначе – не знам дали се сещаш! – ...