Звънливи тонове на падащи листа -
в небето пламна огън.
Идва бавно, мудно есента,
като забравен детски спомен.
Вдън земя отлитна врявата, ...

Първа глава
Будилникът ми зазвъня и аз бавно отворих очи. Тряснах го, за да се изключи и замалко да го счупя. Йъп! Тази сутрин съм в кофти настроение. Бях спала само 6 часа и отчаяно се нуждаех от чаша горещо кафе с кофеин. Затътрих се към кухнята и включих кафемашината. Из апартамента се разнесе об ...

От лятото остана
Песента на едно щурче
И поляна
Полегнала на хълбок...
Ей го пчелина - ...

Извинявай,
че за теб копнея...
и прости ми,
че така живея -
слушам си сърцето, ...

В живота получавам много щедро
от всичко - и от любов, и от мечти...
И утрото ми винаги е ведро,
и винаги със светлина блести...
Донесе ми животът обич силна ...

Аз мога още да изливам
думите във твоята посока.
Да чупя хиляди моливи
във бели листи и дълбоко
във себе си да ровя болка, ...

Заставаш пред мен като спомен неясен
и тръсваш момчешки глава,
усмихнат, разбиращ, но някак далечен,
протягаш към мене ръка.
Напрягам очи да те видя по-ясно; ...

В тъмната стая
грях извършен,
неразкрита вина,
дълги нощи,
мисли обсебени, ...

В Памет на Никола!
Отиде си, но остави в сърцето неизлечима следа.
Ти ми показа значението на Любовта!
Ти лекуваше тъгата ми с целувки,
нощем заспивах от нежните ти милувки. ...

Дует: Kadife_ и Самодива
Не знам защо получи се така -
и огън бях, и ласка, и магия,
а взирам се в затворена врата
и, вместо еликсир, отрова пия. ...

На тавана съм скрила мечтите си,
пепелясаха в стария скрин.
До живота писма недописани
се зазидаха в моя комин.
На тавана – с молците и мишките – ...

Будва, Черна гора, 2005 г
На плажа съм
и камъни цветни събирам.
Да бъдат красиви
с рисунки и знаци подбирам. ...

Небрежно преметнала
чанта през рамо,
бързаш през времето.
Не спирай се само!
Усмивката сложила ...

Днес на цирк за пръв път бях
и си пони там видях.
Ех, че сладко малко конче!
Искам мое да е аз!
Ще му давам по бонбонче ...

И мина време, не боли,
ала споменът остана.
И пак ранява ме, ехти
любовта неизживяна.
И в мислите те няма, ...

Светофарът ти свети зелено - напред.
Хайде, давай, самоубий се...
Давай напред и нагоре - към небето.
Налучкай пътя към Рая.
Не спирай! Няма време за чувства. ...

Някого викаш в тълпата,
а насреща тишина.
Пътя търсиш в тъмнината,
но попадаш на стена.
Ездач самотен е съдбата, ...

Художник
На Тодор Маринов
Небето очите свои отвори –
луната и слънцето ясно.
Светът срещу тях отправил е взори – ...

Нищо не сме си казвали,
а сякаш е влюбена в мене.
Умилква се и посяга
погледа ми да вземе.
Изстудява кръвта ми, тиха. ...

Тия нови фенери – златни небесни очи
и росата по счупени плочки трепери,
а небето е стомна – сълзи…
По ъглите на старите къщи
свири вятърът сякаш с уста, ...

Толкова трудно ли ти беше
да обикнеш онова момиче?
Сърцето ù от болка кървеше
и вехнеше като кокиче.
Толкова много ли поиска от теб, ...

Всевишни
нозете на самотната жена
не плачат за мъже
ридаят те за един-единствен
не онзи ...

В свят,
изтъкан от премеждия
се лутат духовни вихри
разгневени
сред безкрайния мрак ...

Бикините на моята любима
прекрасни са, когато мине
по плажа сутрин на морето
и ударите на сърцето
в такт с бедрата се поклащат, ...

И така те обичам...
Нищо, че други даряваш с усмивки,
а когато ме срещнеш,
здраво устните стискаш.
И така те обичам... ...

Ти си слънцето - а аз съм тревичка,
безпомощна, безлична и толкова мъничка,
крехко, нищожно невинно стръкче,
което вятърът всеки миг ще стъпче.
Твоите слънчеви лъчи с мен си играят ...

Има ли смисъл човек да живее,
във страх и неволи, не иска ли да умре,
от цялата тая лудост направо пълнее,
изход не вижда и тъй си се чувства добре.
Има ли смисъл човек да се смее, ...

Наближаваше рожденият ден на майка им. Седемдесетият. Събра се домочадието да решат – какъв подарък да ù направят.
- Сервиз! – плесна с ръчици, все едно отупваше тесто от месестите си пръсти, снахата Мира. – На Кауфланд има едни…
- Глупости! – сряза я мъжът ù. – За какво ù е сервиз на нея, бе? Кого ...

Легенда на лондонския дъжд
Интересна история се разказва в този град. Побъркан, пренаселен град. Безчувствен със сивото си валящо небе, мокрите, кални улици, забързаните и празни хора. Точно тези хора изненадващо разказват една от най-чувствените истории...
Седи в тъмното едно самотно момиче. Минава ...

Знаеш ли, че тази нощ
ми остана мъничко време
да седна и да ти напиша
онова писмо, което
може би чакаш... ...

Не те питам защо се опитваш
да свалиш моя бог от небето,
там, където сама го въздигнах
с тяга древна – продукт на сърцето.
И защо във очите големи ...