Двайсет години в страната горчи от измама.
Двайсет години, заровени в тиня и кал.
Двайсет години лъчи на надеждата няма.
Двайсет години, хомот ни е черният шал.
Бялата птица от разказа, няма я още. ...

Сладко, сладко, сладко цвете си,
нежно, женствено и тайствено цветенце си,
очарователно и грациознно като принцеса,
с топли, красиви и пленителни очи,
с ангелски очи - необикновени и невинни като изворни води, ...

Замина някак странно,
безпричинно избяга,
не каза и сбогом.
Остави във мен онова чувство
на изхабен, ненужен бездомник, ...

ВЪЛШЕБНИЦА
Аз съм вълшебница. Поискай си, страннико.
Днес мога всичко да дам.
Мога деня ти за миг да превърна
от ежедневие сиво във храм. ...

Животът, суров и безпътен,
убива ме всеки изминал ден,
дали добротата го прави безсмислен,
или лошотата надделява в мен?
... И тихо стоя си самичка ...

Прозорците им нощем са безцветни,
но твоето светулково примигва.
Не бях го забелязвала...
Но нещо
зад мъничкото му око, изригва ...

„Мъчно ми е
за пожълтелите връхчета на тополите...
През гишетата
на чуждите посолства
изтече... България.” ...

Дъждовно-есенна картина,
стоях до теб, трепереща от студ,
а ти ме взе за илюзия фалшива.
Напук на чувствата, напук!
Стоях до теб, развълнувана, но няма. ...

За това ли бях мечтала
Свят подреден...
тих и спокоен ден...
винаги верния път...
все смирена, добра...! ...

Когато мислиш за живота си, когато го изживяваш, не се замисляш къде свършва или кой слага края му! Надживей страховете си!
Това в дланта ми е не друго, а тенис ракета. Сигурно ви е интересно как се е озовала в три сутринта в собствената ми спалня. Просто нямах друго подръка, когото чух оня шум. Шум ...

Анета
Есента е сезонът на увереността. Тя е преодоляла припряността на пролетта да ражда нов живот и да започва всичко от начало. Есента е утолила жаждата на лятото, породена от обречената му борба да задържи слънцето. Тя, обаче, е далеч от зимата, потънала в измамно спокойствие, но трепереща под за ...

Не е разумно да си играеш с огъня. И все пак не веднъж сме опарвали пръстите си. С последната сълза сме забравяли и болката, но мечтата никога. Винаги сме повтаряли „като порасна, искам да стана пожарникар”.
С годините несъмнено сме станали по-предпазливи. Но сме развили и зависимост към адреналина. ...

Невинна грешка...
Аз съм само дете, а вече толкова изстрадах. Моята чиста по детски любов ме направи това, което съм - човек, носещ пред другите една фалшива, щастлива маска. Маска, която прикрива всички емоции и чувства - тъга, радост, любов, спокойствие... От тази маска лъха само безразличие, сяка ...

“Отвори очи. Моля те, отвори очи.”
Лежах на студената земя и се гледах отвисоко. Чувах мислите на минувачите: „Мъртва е”, „Толкова е млада”, „Колко е ужасно”...
„Хайде, отвори ги. Просто ги отвори.”
Лежах на студената мокра земя. Колко красива гледка бях отгоре. Хората минаваха, спираха и после ме п ...

Кой си ти, човече, който дръзна да нарушиш покоя ми? - чу се дрезгавият глас на Стоил. Отговор не последва. Стоил беше във втората фаза на алкохолния глад. Отдавна не беше пийнал глътка от ментетата, които продаваха на пазара. Не е ли това намесата на демонична сила, която тикаше хората към порока?
...

Това е поръчка и ще става на поп-фолк.
Правя го за пари, но щом ме търсят защо не!..
Иначе продължавам да търся най-нежното и
най-истинското в душите на хората..
И в себе си... ...

"Падането на стената"
е такава славна дата!
Със какво да я сравним?
С "Падането на Берлин"!

Пухкава заплаха
Пробуждам се - пера кръжат над мен.
Дали е ангел прелетял,
или във мен е спотаен?
О, не! Възглавницата съм съдрал. ...

„Изричайки Вайс, изричам погром”
Елена Алексиева (Човекът от другата стая)
Имам особено хоби. Колекционирам провали. Или по-точно погроми. Много съм вещ в тази област и колекцията ми се разнообразява непрекъснато с нови попълнения. Дори да е невъзможно да се осъществи погром, аз го осъществявам с не ...

И тази нощ ще си осъмна
замислена в безмислени неща,
със утрото по-мъдра се събуждам,
но мъдростта не ражда чудеса.
Отдавна всички са заспали, ...

Привет в таз тъжна, сумрачна стая,
името ти, печално, аз не ща да зная.
Ти си само гостенин случаен и наивен,
който скри се от дъжда проливен.
Слушай мойта дума тиха, но щастлива, ...

Седя на стола стар и чакам
писмото закъсняло да пристигне,
в редовете подредени да потъна...
Чакам скърцането да утихне.
Чувам как листата падат - ...

ІІ
– Та тук, преди много години,
живяло момиче едно
където добри самодиви
играли среднощно хоро. ...

Още помня
безлюдния плаж
и смълчаните
зимни дървета.
Ято гларуси, ...

ПРИЯТЕЛКА НА НЕГО
Приятелка на него,
бъди на него вярна!
Най-близката до мене,
в гърба ми е коварна! ...

МЕЧТА ЗА ВЕЧНОСТ
Безкрайна радост носи всеки дъхав цвят през пролетта,
но кой ли помни есенните голи клони.
Щастлива е от обич всяка слънчева зора
и нехае за луната, мрака дето нощем гони. ...

Желана нежност. Твоята ръка
тайно ме докосва в тъмнината.
С крилото на забравена мечта
прегърна ме. Не отлетя нататък...
Любовна нощ. Закрих луната. ...

Защо сега, след толкова години
отново съм на кръстопът?
И в пъклен огън цялата горя,
а от спокойствието - ни следа.
Защо сега и думите са водопад, ...

Очите ми са сини, а зрението ми е слабо. Нося очила. Розови. С инициали- „Р. Б.„.
Често хората ме питат какво значат. Хм, усмихвам се и казвам:
- Рядка блондинка... Що за въпрос...
Нима не виждат, че съм руса и съм типичен шаблон... за жена. Та повечето мъже виждат в мен лекотата, вместо тежестта на ...

Родата беше се събрала,
навярно за последно.
Баба ми седеше в ляво,
забрадена във черно.
Беше мъничка и слаба - ...

.
ЕСЕННО-ЗИМЕН ПЛАЖЕН ПЕЙЗАЖ
Бели гларуси живеят със спомена,
който пази в себе си юли
за любов като капка отронена, ...

Боли почти като смъртта
със нажежена бяла болка
не се обичаме нали съдба
ти взе ми всичко без упойка
открадна ми дори душата ...

Има нещо еднакво
до изумяване в тези двамата.
Не това, че ги срещнах
в някакви сайтове,
не това, че се скъсват ...