Дойде неочаквано.
Връхлетя в моя ден.
Подарък ми донесе смутен.
Обичам те, каза, красива си за мен,
за моето сърце. ...

Не бягай, мила! Не, не е простима
онази тежка изневяра на духа.
Да, телата да прежаля - ще успея,
но не бих прежалил никога гръдта.
Не бягай, мила! Дори да не обичаш, ...

Поникна от едно семенце. Поникна бързо. Показа се над пръстта. Бързаше да види слънцето.
- Хубаво е, че не съм само - си помисли, като гледаше тревичките, поникнали край него.
Но много скоро тези малки тревички започнаха да пият соковете му. Влагата не му достигаше. Посърна.
- Кой ще ме спаси? - мис ...

ЧУДО
По действителен случай.
Мара Шейх
На югоизток, в близост до нашето море, в полите на Странджа, се е сгушило едно китно селце. Там времето сякаш е спряло. Рано напролет щъркелите и лястовичките свиват отново своите гнезда. А песента на щурците се чува надалеч. Тук нощите са толкова тъмни, като ч ...

Какво, че вън е тъмно и студено.
Тъй скоро ще се зазори.
И ще прониже слънцето засмяно
мъглите с розовеещите пръсти.
С дъха си ще стопи капчука ...

Изящните пръсти на зимата предяха нежни дантели, с които украсяваха прозорците на осветената къща. В огнището гореше Бъдник – пън, приличащ на голям фойерверк, който пръскаше искри около себе си. Над него висеше гърненце, където бобът къкреше напевно. Затворената врата на старата фурна, разположена ...

http://www.youtube.com/watch?v=MoME7DdtxOg&feature=fvw
Такава съм. Обречена. Отписана.
Такава съм. Фатална. Стържеща.
Такава съм. На никого орисана.
Такава съм. От егоизъм невъздържана. ...

ДА БЪДЕ СВЕТЛИНА...
Пак е Рождество.
За Две хиляди и девети път.
Само Бог, изпратил ни Сина си, за да спаси Душите ни, знае дали и как в друг Живот сме празнували този ден.
Но в този го правим през всяка година от земния си престой. ...

- Ти нов ли си?
Завари го на височинката, над стопанските постройки – седеше на припек, мъчейки се да открадне топлинка от замръзналите лъчи на бледото слънце. Бе сам, загледан надолу, към обширния двор, застлан с бял камък и лехи с гергини.
- Ъхъм, има-няма, от десет месеца съм тук – кимна, все так ...

Замръзвам при погледа ти нежен.
Безмълвна аз стоя пред теб.
Редя слова така необясними.
Студени са ръцете ми за тебе…
Тупти сърцето при всеки звън на телефона, ...

Една от онези студени и празни нощи, с много водка, в претъпкан и задимен нощен бар. Музиката гърми в ушите ми. Някакви стари и изтъркани парчета. Лишени от всякакъв смисъл текстове. Два бара, две танцьорки – руса и черна. На път съм да харесам русата, танцува добре. Споделям го с познат от компания ...

Затичани, задъхани, не виждаме
чудото, минаващо край нас.
Красивото безстрастно подминаваме,
отричайки красивото и в нас
Все бързаме за някъде замислени, ...

Че понякога за теб се сещах,
ме наказваше нечиста съвест.
Чоплеше във мене грешки
и следи недосънуваност.
Че понякога за тебе плачех, ...

Когато стрелките се слеят в една,
когато се леят пенливи вина,
летят SМS-и с пожелания добри,
тогава ми липсваш точно Ти.
Къде си, не зная, да питам - не мога, ...

Може би просто си сън,
просто копнеж, просто желание свято.
Може би аз те измислям
в безумен мираж,
може би вярвам си сляпо ...

Не се предавам
Гръм да беше, да ме бе ударил,
да ме бе убил. Защо
ти всичко върху мен стовари?
Какво ти сторих, ми кажи? Какво? ...

Коледна прищявка
(прасчо е велик)
Живот ли е да го опишеш,
прекрасен, като свински шол.
Дори да го отричаш, ...

Целомъдрие
Събуди се - денят те обгръща,
часове и минути дарява.
Към чувства сънувани връща
в незапомнена може би стая!... ...

Преди много време - около 30 години - прочетох едно стихотворение, за което бяхме говорили, че не струва и си е чиста проба шикалкавене с думите. С молбата да бъда извинен, ще го представя на вниманието ви, защото ми се струва, че е важно.
Беше от български поет и имаше коментар, че е повлияно от бр ...

Зад пердето поглежда
Скрита вяра надежда
Дяволито намига
Вятър пердето повдига
Вика ме вън ...

От толкова години те познавам,
и болка и усмивки сме делили,
че сме различни – осъзнавам,
но грешките отдавна сме простили.
Връщам често лентата назад ...

зимно море
бяла пустиня
пъртина в соления сняг

Може би в стремежа си да ме накараш да ревнувам, не осъзнаваш каква болка ми причиняваш!
А може би не се стремиш към нищо свързано с мен?
За друга бленуваш...!
Друга копнееш да целуваш...!
Май и тя за теб мечтае!? ...

На моята, вече пораснала, дъщеря.
Навън вече бе тъмно и само пламъците в зиданата камина осветяваха стаята. Коледното дърво бе украсено с малки, кристални фигурки, които закачливо чупеха оскъдната светлина. Жената държеше в обятията си малко момиченце и нежно приглаждаше дългите му коса.
„Заспиваш л ...

Беше късно вечер...
Тя стана от жълтия диван, където беше седяла дълго. Отиде в коридора... навсякъде лампите бяха угасени. Тъмнина... тишина... чуваше се само тиктакането на големия стенен часовник.
Влезе в банята и пусна водата... започна да се съблича. Искаше да се измие от всички лъжи и измами, ...

Реката прорязваше лениво равнината. Като скулптор ваеше каменни венци по брега. Скалите полягаха до останките от напуснатите, при идването на мечка или чума, домове. Бели варовикови кръстове, вградени в корените на бряста, повтаряха структурата на опустялото землище. Никой не помнеше старото гробище ...

Всяка сутрин ще очакваш да чуеш гласа ми,
както досега...
Всяка минута ще поглеждаш телефона,
дали не съм ти писала?
Ще искаш с мен да споделиш деня, ...

............
Бленувам кротката повърхност на Дланта ти...
Танцувам в мислите ти -
ВОДОПАД!
Навеждам се над устните от чисто злато, ...

„Не убивай!”
Много дълго се чудих за коя по-точно заповед да пиша. Първоначално изборът ми се спря върху третата Божа заповед, а именно „Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.” Да, има какво да се каже, факт е, че несъзнално по десетки пъти на ден изговаряме името на Бога и то без основат ...

ПРИЗНАНИЕ
В самотата си залеза огнен и тъжен потапям.
Всяка смърт на деня доближава ме бавно към Теб.
Гоня сънища. Стигам ги само за кратко.
После - жалния вопъл на утрото, някак нелеп ...

По стиха „Коледно” на Ниана (Нина Симеонова)
Да бъде, Боже!
Вяра! И Надежда!
Любов! Приятели! И щастие дари!
Навеки, Боже! Дай на всеки! ...

“... Влюби се в четвъртък,
не, по-добре в сряда.
Хвърли самотата си,
пей и мечтай!”
Ивайло Диманов ...

Издигам се,
дишам,
със пълни гърди.
Прострелват ме,
падам, ...

Пресяти чувства в бурни ветрове
с дълбока нежност светло се завръщат,
за да замеся в своето сърце
сладкиш за теб с вълшебната им същност.
Прегърнати оплитам светлини ...

Искам насред тревиста поляна да лежа,
а покрай нея река да минава.
Искам за нищо да не мисля, нито да тъжа,
а само вятъра да усещам тогава.
Искам да се взирам в небето ...

За този миг отдавна си мечтаех -
семейството вечеря в светлина.
Очите ни са като огледало -
приемат и предават топлина...
Децата ни се смеят. Рецитират, ...

Ти ме правеше истински щастлива,
само с тебе аз се чувствах жива.
Как можа таз съдба да ни раздели,
истински обичахме се в миналите дни.
Без теб сега не мога да живея ...

Чувство празнично обхваща!
Ето – иде този Ден!
Стига грижи! Лъч изпраща
Той за тебе и за мен.
И усмивка в миг изгрява. ...

Нещо като изповед...
Ти даде ми от младостта си
и толкова години си до мен...
А аз залитах и се губех...
ту тръгвах си, а после пак... ...