Здрачаването на младежката субкултура
Тъкмо отмина Хари Потър манията (а дали е отминала) и ето, появи се новият грандиозен хит сред тийнейджърите, романите на Стефани Майър. Това, че едно непретенциозно книжле на вампирско-сантиментална тема предизвиква интерес у младежите, не е кой знае колко изне ...

Вечерята беше тиха. Татко сервира някакво странно ястие. Каза, че било местен деликатес. Не попитах какви продукти съдържа, но странният му тъмен цвят ме накара да предложа вече аз да се грижа за храната. Татко с радост прие предложението ми, тъй като работата не му давала много време за готвене. До ...

Кое е това нещо, което кара отвътре човека да му се работи, да прави нещо? Примерно да чисти, да подрежда, да готви, да работи в работата и да изпитва удоволствие от отдадения труд. Това е според мен ИНСТИНКТ. Както пчелите работят без никой да ги кара или да ги заплашва. Мравките събират храна на з ...

Моят свят е огромно кълбо от мечти.
Той се слива с бездънните звездни простори.
В него хлябът покълва и буря бучи,
в него раждат се думи и хора.
Той е майчина ласка и сън на дете, ...

В очакването преживявам всичко,
отминалите с тебе мигове,
минутите, в които жадно исках,
тъй просто всеки миг да спре!
Ах, тези нощи пълни с очакване! ...

На пет години е и Сънчо й е казал лека нощ, клепачите й натежават. А вън на поляната думва тъпан, после писва гайда. Скача от леглото и хуква боса, защото чува вика на баба си: “Еленко-о-о! Ела, чедо-о-о!” Свирят синовете на Мето Циганина, а баба й – само по бяла риза – обикаля в огнен харман. Държи ...

Бягам целеустремено в нищото
и бавно се изгубвам в самота.
Напуснах на дома огнището,
за да диря по-добра съдба.
Постоянно сблъсквам се с проблемите, ...

БЕТОВЕН
Луната свири
Лунната соната,
а Бетовен глъхне –
нагънато ридание ...

Жестове и мимики - измама,
илюзия ли са човешките лица?
От смях до злоба е промяна,
а ликът е все тъй мил - като на деца...
Нима истината е заблуда? ...

Чаени свещи. Миришещи свещи. Шарени свещи. Светещи свещи. Изгорели свещи. Разтопени свещи. Угаснали свещи. Запалени свещи. Тъжни свещи. Умислени свещи. Греещи свещи. Порядъчни свещи. Числови свещи. Весели свещи. Глупави свещи. Фалшиви свещи. Куку свещи. Различни свещи. Скъпи свещи. Захарни свещи. По ...

Колко лесно е да се откажеш?
Да се предадеш без борба!
Колко лесно е да си представяш,
че до теб не е смъртта?
Колко лесно е да се залъгваш, ...

Лист
Лист един върху снега,
отронил се като сълза.
Една сълза, колко малка,
а какво означава тя. ...

Ето я поредната -
обречена на страдание.
Танцуваща лудия си танц
около жълтото сияние.
По голата стена пада ...

Грешница-Любов ®
Недей по стъпките ми да вървиш,
земята е посипана с жарава…
Нозете боси ще си изгориш -
нестинарка аз съм! Не забравяй - ...

Когато слънцето легне
на кладите на нощта
и започне да бавно да страда
сред кървава красота,
и като алени паяци ...

Лежиш под завивките - толкова мъничка,
говориш за релси от светлина
и за безкрая - син и безсмъртен.
Говориш за пътя си към смъртта.
Говориш, говориш. Аз вярвам, склонила ...

Ноември срамежливо разсъблече
едно небе, подобно на глухарче.
Градът в краката му мълчи
като унило, белобрадо старче.
Дърветата се смеят срамежливо, ...

АКО ТЕ НЯМА
Ако те няма ...
сълзи глождят ми очите.
Угасва светлината.
Мракът ...

Днес беше нейният рожден ден. Никой в залата не знаеше това. Зрителите бяха тук по случай последното ù явяване на сцената. Щеше да танцува за последен път - лебеда. Лебедът, който с нея се раждаше и умираше на сцената. Сега щеше да умре за последен път. Беше ù тъжно.
Залата - вече тъмна - я очакваше ...

Началото на края ще е може би, когато
напиша и последния си стих.
Когато пъстрото ми светло лято,
във сивотата на деня ми се стопи…
Когато цветовете на дъгата ...

Любов
Всички казват: любовта минава.
Казват, че и болката след нея преминава.
Но защо тогава на мен не ми минава?
Страдам всеки ден по теб и от теб. ...

... каквото е било, ще го забравиш...
един момент, когато щастието спи...
събудиш ли го - няма как да не пропишеш...
стихове, в които от любов боли...
pureblack (Георги Колев) ...

М А С А Т А
Да, това е нашата кухненска маса. Ще кажете - какво толкова има в една маса. Има, разбира се, че има. Защото, когато става дума за един предмет с история над 70 години, винаги има какво да се каже. Масата като цяло не е хубава, дори отдавна е за смяна, но как можеш толкова лесно да подме ...

Време е - ето, идва с дива страст
времето, в което аз станах аз,
естествена и мила
добра звезда,
в която се вижда само светлина. ...

И този кораб вятърът разби.
Душата ú отново скита ничия.
Бодат до кости змийските очи,
поглъщат урагана, птичия.
Не–искана, не-чакана, не-звана. ...

Твоя съм,
неизвестна
и не твоя по кръв -
просто дивеч,
подгонил ловеца… ...

Искам да обичам –
глупаво
и безразсъдно.
Уверено да влизам
във непознати светове. ...

Обичах да те срещам във мечтите,
и плувах в своето море от самота,
в съня си пак рисувах ти очите.
За обич жаден пиех като старо вино
от чашата на твойта красота! ...

От виолетовия поглед на есента
нали чадърите на гъби виолетки се роят
на причудливи въртеливи колела
по дъното на габъровите гори,
полузагърнати във шумол на листа, ...