Видях го. Той е. Познах го.
Слепецът, който на всеки от нас гостува.
Дошъл е при мен за прошка.
Иска да ме омае и с Любовта
да ме запознае. ...

Обречен
Вечно ще те търся във нощта,
след тебе неотклонно аз ще скитам,
след твоята изгубена душа
ще бродя. Вечно. Без да питам. ...

Студът захапва прашната стена.
Тя е красива...
(може би)
или поне така говорят.
Част е от цялото ...

Четири години след бурята отново пътувам към дома на сестра си... На първата годишнина бяхме цялата компания и се опитахме да го превърнем в празник, но Краси беше издигнала около себе си невидима стена и не ни допускаше до себе си...
Сякаш беше друг човек. Моята по-голяма сестра, с която винаги съм ...

Онази съм - която все не чакаш
и от която често се отричаш,
с която, между другото, си лягаш,
а никога не каза, че обичаш...
Онази съм - която е удобна ...

"Аз искам да те помня все така..."
Д. Дебелянов
Аз искам да те помня все така...
Аз искам... просто да те помня.
Да не избледняват твоите слова, ...

Притихнали сме.
Чакаме раздвижване.
А времето се точи като нишка.
Не си говорим даже.
Смисъла не виждаме. ...

Душата ми пълзи, омачкана във пясъка,
като хартия хвърлена в боклука,
помилвана единствено от вятъра -
eдинственaта й добра сполука…
И пясъкът отхвърля детските ръчички, ...

Запълвам дупките в сърцето си с надежда,
че един ден всичко ще се промени.
А сантиметрите между нас ми изглеждат
като стотици светлинни години.
Обява във вестника пуснах - ...

* * *
Голямото е част от Малкото, защото Малкото е частица от Голямото...

На пънче край пътечка, беше седнало зайче и плачеше. Видя го една катеричка и попита:
- Защо си тъжен, Зайо? Защо плачеш?
- Днес имам рожден ден, а съм толкова самотен. Изгубих се в гората. Не намерих пътя за дома.
- Нямаш ли приятели да ти помогнат?
- Не, никой си нямам. О, аз се страхувам от всичк ...

Пълни се мутрата с гняв,
кръвта във вените се блъска,
ти стискаш юмрука си корав,
сърцето в юмрука ти се пръска!
Цветът от очите ти изтича, ...

Любов ли?...
Любовта не съществува в моите очи,
тя е само вечен спомен
от далечните ми младини.
Тогава аз познах я ...

РЪЖ
По Робърт Бърнс
Насън с очи жена ме погали,
край мен се завихриха хали.
Докосна ме с пръсти слепи. ...

Погребах поредния приятел в съзнанието си,
отпратих го.
Видях облекчението от приключилия безсмислен разговор.
Изстисках най-добрите ни спомени,
звучаха като стих за некролог. ...

Възкръснах
Изнервена съм - чаках те минута,
минута, умножена по безкрайност.
Излизам равностойна от диспута,
с куфар отегчена всеотдайност. ...

Тръгна си и думичка не каза,
тръгна си - не зная даже и къде.
Тъжно е и мъката ме пари,
като въглен догарящ в моите ръце.
Отново искам да те видя! ...

Подир Човека, преди времето.
Между надежда и покруса.
Избързали и закъснели.
Животът сън. И в него - друг сън.
Нека! ...

Добър вечер, Стара годино,
дните ти се броени,
да те запомня с добро, че тежко премина,
много искаш от мене.
Не беше от щедрите, Стара годино, ...

Не, не бихме повторили
стъпките си със теб.
И по същите улици
няма да минем.
Не ще тичаме голи ...

Не искам да е между другото.
Имам ги много междувременни
с хиляди реплики за лъгане,
с безброй илюзии за отнемане.
Не искам да пишем постановки. ...

Настъпи плаха утринна искра,
сред безбрежна, бурна синева,
трепетна, красива и сама!
А подир настла се и мъгла,
нанизана из сребриста тишина! ...

На моята гара "Очакване" днес спираш,
забързан, объркан и немощен влак.
Коловозите даже дори не подбираш,
ти релсите драскаш и тръгваш, и пак...
... разпръскваш след себе си локви проклятия ...

ПОДАРЪК
- Да ти налея ли едно питие? С лед, нали? И как се сети за мен? Сигурно си ми купил нещо за Нова година?! Или мисъл Свише те е осенила тази нощ, ако си си спал вкъщи? Кажи де, защо дойде?
Въпросите й следваха един след друг, докато отиваше към бара, за да му сипе едно малко.
Какво можеше да ...

Тези следи ме презряха,
аз ги оставих преди години.
Когато бях сама,
има ли друга Земя?

Любовта с нощта поражда ден
Залезът се скри, замъквайки със себе си деня с цвят на кехлибарено капучино, примесен с мрак - черен кофеин с горчив шоколад. След като вдигна медноцветната си завеса ,той откри сладкия аромат на лунни цветя. Месечината блесна като оголена кост, около нея се разпиляха кат ...

каква е тази коледа
гирлянди
заскрежени устни
ясписи и
празнични фанфари ...

Чета и препрочитам твоите писма,
сещам се за твоите слова.
Как шепнеше ми тихо във нощта
думи две, изпълнени със красота.
"Обичам те" - шептеше ти, ...

Оплакваме се в този ден вълшебен,
празничен и свят,
преяли сме били - няма място чак!
Оплакваме се от това, когато...
хората гладуват по света, ...

Ярко светят витрини, гирлянди провесени
край задръстени улици с фарове блеснали.
Пред моторният бум амбриажно-спирачен
мойта тиха пътека усещам как плаче.
В тази коледна глъч всеки път аз се питам ...

Аромат на зимно утро
сняг от очите ми
по сини пъртини
бяга смугла свенливост

Кой си ти свирачо
Дето свириш в душата ми
Кой си ти орачо
Дето ме раздираш в дълбината ми
Кой си ти редачо ...

В косите ти аз виждам моите ръце.
В очите ти аз виждам лъч от моята душа.
В сълзите ти аз виждам моето сърце,
но къде да търся любовта.
В дъха ти чувствам мойта топлина. ...

Сърцето мое теб желае,
очите мои тебе дирят.
Мислите ми само теб приемат.
Може би магия е това,
или недокоснат блян. ...

Тайнството на “Човешката” душа
Тя вървеше сама в мрака. Улиците бяха пусти. Всичко беше тихо. Целият свят беше утихнал в мръсно-черната нощ. Тя чувстваше пронизващата я самота все повече и повече. Червеното ù наметало се рееше, а качулката ù беше спусната много ниско, закривайки красивото ù лице. Пр ...

Остави разбитото сърце пред входната врата,
направи го, както го правеше досега.
Малко кръв ще потече, но ще ми мине
и поредното зло ще премине.
Ще го оставя само да зарасне ...

Той броди из тъмната вечер,
както винаги той си е сам,
сам със своята оплакана песен,
скрит под палто от тъга и от срам.
Той живее печално в своя малък и тъжен свят ...