Не можеш вятъра да вържеш,
нито времето да спреш.
Не можеш без думи да говориш,
нито съдбата си да промениш.
Не можеш безкрая да зърнеш, ...

Кафявото е в твоите очи,
а в устните ти крие се червено.
Черното - в красивите коси.
В годините ти - свежото зелено.
Бялото е нежната ти кожа, ...

Липсваш ми...
Прибрах се и заключих. Сама.
Приплъзва се през фугите на пода
една отровна тишина.
Наливам си уиски с лед и сода. ...

Върви си!
Тук не ще се чуе смях отново.
Върви си!
Недей дори да казваш сбогом.
Искам гнева си аз да излея. ...

Живот
Колко бе лесно
в детската градина -
прекарвахме чудесно,
без да ни е грижа. ...

Под големия син хоризонт
в тази нощ на мъгла и на дъжд
екранно пътеката свети.
Целувам камъка оброчен.
Като змия от кожа се изнизва ...

„Не се нуждаем от обучение!
Нямаме нужда от контрол над мислите ни!
Без мрачен сарказъм в класната стая…
Учителю, оставете децата на мира!
В крайна сметка това е още една тухла в стената!...” ...

Ще чакам
Не идвай при мен от жалост,
не идвай при мен от вина,
не изричай думи нахалост -
аз не бих понесла това! ...

“Ам чи тъй ди, чи ко ся…”
Живея в общество без норми
и уча нови диалектни форми.
Че в София са софиянците,
колкото и марсианците. ...

Най-после се случи! Беше го чакала с години. От момента, в който подаде документи за осиновяване. Все чакаше, чакаше... Представяше си как носи бебето вкъщи, как му показва стаята му, пее му песнички...
Най-после й се обадиха... Е, не беше бебе (за да има по-голям шанс,а бе посочила по-широка възрас ...

Интимно
Теб ще превъзмогна!
Мъката ще надживея!
Ще изтръгна всичко,
свързано със двама ни. ...

Зад рамото ми – всичко в бяло,
поле, перваз, криле на птици,
душата ми - и тя е уморена,
не мога да я храня все с трошици...
Денят си тръгва бавно като спомен, ...

Изгубил
Вълчо апетит.
Добил
вид на пребит.
Толкова бил зле, ...

Караше по улиците вече от часове. Не че му беше интересно, просто нямаше какво да прави като се прибере. Онази негова квартира, мрачна, с мухлясали стени, тясна... Не, не, в колата му е по-удобно. Беше изморен, тази работа го съсипваше. Не очакваше да е толкова тежко, когато пристигна тук преди 2 го ...

Сбогуване с тишината
Когато срещнеш тишина в очите си -
не спирай да жадуваш синева,
когато залезът обхване дните ти -
изгрей със блясък на мечта... ...

Седя съвсем сама,
мисля си с какво сгреших.
Всеки ден пиша ти писма,
но отговорът им го няма.
Може би ще трябва да се променя, ...

Аз иначе съм вишистка. Не се хваля – казвам го за информация само. При това филолог почти, което ще рече, че не би трябвало да срещам трудности в общуването си с хората, особено пък ако и двамата говорим на български. Е, да, ама...
... ама не. (Хайде, казах го! За не знам кой път.)
Та значи като цял ...

Днеска имам ден рожден!
Гости чакам цял отбор, та
няма по-щастлив от мен.
Я, каква си имам торта!
Но съм малко недоволен. ...

Момичета шарени, дрешките къси.
Саминки, по двенки, на групи.
Младостта си продаваха те, младостта си.
И нямаше кой да я купи.
Прелитаме, газ! Смехо-тъжни, защото – ...

Познавам това,
да те мачка живота.
Познавам това, от любов да гориш.
Познавам това, по душа как се хлопа,
с години познавам ...

Гащичките на моята любима
са вдъхновение за всяка рима,
лети по листа перото на поета,
а любовта е само два куплета.
Дори когато са простряни ...

МОРСКИ СВЯТ
Гмуркам се в морето
Със шнорхел на лицето
С бутилка на гърба
Плувам към ръба ...

Двайсет години в страната горчи от измама.
Двайсет години, заровени в тиня и кал.
Двайсет години лъчи на надеждата няма.
Двайсет години, хомот ни е черният шал.
Бялата птица от разказа, няма я още. ...

Сладко, сладко, сладко цвете си,
нежно, женствено и тайствено цветенце си,
очарователно и грациознно като принцеса,
с топли, красиви и пленителни очи,
с ангелски очи - необикновени и невинни като изворни води, ...

Замина някак странно,
безпричинно избяга,
не каза и сбогом.
Остави във мен онова чувство
на изхабен, ненужен бездомник, ...

ВЪЛШЕБНИЦА
Аз съм вълшебница. Поискай си, страннико.
Днес мога всичко да дам.
Мога деня ти за миг да превърна
от ежедневие сиво във храм. ...

Животът, суров и безпътен,
убива ме всеки изминал ден,
дали добротата го прави безсмислен,
или лошотата надделява в мен?
... И тихо стоя си самичка ...

Прозорците им нощем са безцветни,
но твоето светулково примигва.
Не бях го забелязвала...
Но нещо
зад мъничкото му око, изригва ...

„Мъчно ми е
за пожълтелите връхчета на тополите...
През гишетата
на чуждите посолства
изтече... България.” ...

Дъждовно-есенна картина,
стоях до теб, трепереща от студ,
а ти ме взе за илюзия фалшива.
Напук на чувствата, напук!
Стоях до теб, развълнувана, но няма. ...