Милиони истини
в очите ти изплуваха,
видях ги
и ми стана хубаво,
а в моите, ...

След седем минути ти ще си отидеш,
учудващо, тъй както си седим,
недопита чаша вино след тебе ще остане,
недопушена цигара, пръскащa дим.
Образът ти неочаквано ще изчезне, ...

Легенда за построяването на църквата “Св. Неделя”
в с. Докатичево
Разрастнал и уголемил се родът на Стоймир Терзийски.
В Лещанската планина вече нямало как да се прехранват. Малки и келяви били нивиците му, овцете се нароили, а турчинът не давал и дума да се издума – да им продаде и парченце от злат ...

Непохватно те обичам,
ала истински -
може ли дъждът
да бъде спрян
и докрай пороят ...

Гали тихо със самотен дъжд нощта.
Прегръща ме уютно в стар москвич, ръждясал спомен, есента.
Спокойните капки, едри, ламарината прашна мият.
Чистачките стари скърцат и стъклото му - тъжно - трият.
Навън студено е. И мирише на отиващо си лято. ...

Реша ли да живея като вятър,
без нито миг излишна суета,
навярно ще открия без остатък
непреходните, ценните неща.
Ше мога да намеря минзухари ...

Сама, в мигове за двама ни,
изписвам мастило върху белия лист.
Надирам тялото му, крехко, бяло,
листа пропивам с болка и със рани...
Сама, в мигове за двама ни, ...

Сега, когато легна между нас разлъка
и есента настъпва бавно кат' преди,
сега остава спомен само тука
и ражда болка в нашите души.
Дано сега ме разбереш, това съм - ...

Живот... живот...
тъй черен и коварен си понякога,
че глътка въздух не мога да поема
заради мириса на самотата.
Усмивката ми тежка е ...

(в памет на професор Веселин Димитров)
Приятелю,
отиде си и ти.
Когото всички питахме за всичко.
И твоят глас, ...

Една позната вчера сподели
тревогите за своя първолак,
терзаеше се, милата, дали
костюмчето на малкия юнак
„... е най-шикарно. Другите деца ...

Така тежи гневът ти в тази стая,
че въздухът измества до перваза
и той политва - тъжен и отчаян,
с чернилката в душата ти наказан.
А аз се съюзих със тишината. ...

КЛИНТЪН, МОНИКА И ДЯДО МИ
От няколко дни баба пъшка, охка и се щура из двора като кокошка, на която са развалили полога и сега притеснена се чуди къде да снесе. От дългогодишния опит в резултат на съвместното ни съжителство знам: нещо я напъва отвътре и тя няма да го задържи, а ще го плювне. Както в ...

Страдам от твоето унижение.
Виждам в очите ти презрение,
болка, тъга - готова съм да сложа край на това.
Не искам да съм с нож в ръка.
Адски ме боли от това. ...

нежни мигове - миниатюри
***
Често идваш при мене в съня ми,
шепна ти нежни слова,
прегръщам те и те целувам, ...

Всяка среща
е сбъдната мечта
всяка раздяла
поражда сълза
всяка вълна ...

никога ама никога не съм харесвала михаел шумахер
фибичките със цветенца
регламентираните взаимоотношения
студа
шибаните шушляци ...

Аз на любов го научих,
не си мислú, че те обича.
Само на мен може той да се врича
и вечно да ме обича.
Жалка си, ...

Изхвърлям неудобното си минало
и гледам бъдещето със надежда.
Прокрадва се усмивката отново,
жадува пламенна целувка.

Можех да й кажа "не", да я разкарам, нещо подобно. Не го направих.
Сега трябваше да я търпя. Имам и сили, и нерви. Ще търпя. Заслужил съм си го, след като не се научих да отказвам.. Седя и си пия, тя ме гледа кротко с невинно-сините си очички, а съзирам буреносни облаци в тях. Не желая панаири, тук ...

Страстна, устремена, вдъхновена -
всеки ден живея с плам...
Смутена, тъжна, наранена -
на болката не ще се дам...
Обичам, радвам се, копнея - ...

Две малки ръчички
към тебе се протягат,
и молят те тебе за милостиня.
Но ти безвернико, защо ги оплюваш?
В неизвестна посока побягваш ...

Само ми кажи, че има небе -
после отвори прозореца,
протегни ми ръка -
и аз ще тръгна със тебе...
Земята ще се опита да ни спре, ...

Последен шанс със теб направих,
за да стопя последната надежда
и любовта, и мъката удавих
във чашата с кафе на среща.
Единствено ще те помоля, ...

Самото то не знаеше откъде го довя вятърът до този храст. Беше едно малко семенце. Пусна коренчета, стъбло, листенца.
- Хубав е животът - мислеше си растението и листенцата му потреперваха радостно. - Да имаше поне малко водица. Толкова е горещо днес.
В този миг капна капката.
- Откъде ли дойде тази ...

TAKE IT EASY
Well, I'm running down the road
Tryin' to loosen my load
I've got seven women on my mind,
Four that wanna own me, ...

Ще дойда като ураганен вятър,
понесла бурите на рамене
и спомена на циганското лято
в косите си от огнено море.
Ще нося във ръцете си жарава... ...

Не преследва Той общоприетото
и е вечно влюбен в непривичното.
Там, някъде, живее в пролет
или умира и се ражда скришом.
В студ нетърпим Той не заплаква ...

Тя беше тайнствен екземпляр
за всички от квартала.
Домът бе нейният олтар.
Не пушеше цигари.
Само пиеше вода... ...

До последно!
Самотата ме обгръща
и се лутам в тази празна къща -
пуста къща, без любов,
но изпълнена със спомени от цял един живот. ...

Когато не мога
повече от черно да бъда,
тогава
в чужди предели
тъгата си вливам. ...

Такова чудо не се беше случвало!
Гледаха и не вярваха.
Въртеше брадвата и, една по една, насичаше дрехите.
Сутринта, като разбра, че сестрата е пристанала, побесня. Сипеше люти закани и място не си намираше из двора. После влезе в собата и повлече голямата ракла, дето с ръцете си я беше правил и дет ...

Есен златна, щедра и красива,
изпъстрила с палитрата деня,
напомня, че след нея идва зима,
студена, мрачна, ледена и зла.
Птиците на юг са отлетели, ...

ПЪТНИК
_________________________
... И отново нарамих Кръста на дните.
Упътен натам, задето ме пратиха.
Отвек и навек - тъй завеки: ...

Разпаднала се бях...
сега отново се събирам.
И късчетата аз редя,
май фигури съзирам.
Да видим... образ и лица... ...

ВЪЛШЕБНА НОЩ . . .
Вълшебна нощ и звън камбанен.
Звезди блестят, ухае на жасмин.
Сияние и нежен полъх на вятър закачлив.
Една луна омайна - разпръсква нежна светлина. ...

ЧОВЕКЪТ
На баща ми
Тръгна от черния пещерен мрак
непохватен и груб, безезичен.
Тръгна приведен по тази земя ...

Кажи ми, че щастлив без мен не си...
Кажи ми, че не гледаш нея...
с любов във своите очи!
Кажи ми...! Хайде... излъжи!
Излъжи ме, че не я сравняваш с мене, ...

С него малко трудно ни върви разбирателството – нищо, че иначе, дето се казва, си знаем и пломбите по зъбите. Мине се – не мине някакво там време на безметежна дружба и тъкмо взема да се отпускам – БАМ! Сервира ми някоя щуротевина и аз – в небрано лозе. Мигам „умно” на парцали и се чудя какво точно ...