Колко близко и звучно е твоето име!
То ме следва навред по широкия път.
В тази бяла до болка и девствена зима
милиони снежинки срещу ми летят.
Само крачка встрани е спокойното чудо ...

През зимата горя в пожари.
Напролет капят ми листата.
През лятото върлувам в бури.
Наесен ми цъфтят полята.

Последните дни цялото ми внимание беше съсредоточено върху крилете и почти бях забравил, че имам тъща. Тя не живееше при нас, но както всички тъщи по света, обичаше да се появява в най-неподходящия момент. Например, по празниците. Тогава, когато човек вече е направил план да излезе някъде със семейс ...

КАРИЕРАТА
Бях в дупката:
сивочерни и стръмни,
студени и страшни скали,
които са се разпространили ...

Целият свят струва ми се малък
да побере тъгата, разяждаща души.
Законът на съдбата ти печална -
щастливи са само другите, ти не си.
Скрит в кутийката си самота, ...

Хората сме като цветята
Не се познаваме по миризмата
Всичко крием надълбоко
Всичкото ни е жестоко
Посрещаме наглед ...

Продължение от
Когато Бьорн видя количката, той реши, че Урсула вече отиде твърде далеч.
"Нали искат храна?" рече тя подигравателно. "Аз ще им я давам лично. Нима това не те радва, велики храбрецо?"
"До сега бях в къщата ти, но няма, НЯМА да ме унижаваш пред цялото село!"
"Изборът е само твой," повт ...

* * *
Удàри ме!
Със дума...
Не знаех, че толкоз боли!
Обичта ми се счупи ...

http://www.youtube.com/watch?v=VIeYJdcEW7I
Тази вечер се прибирам пак сама.
Тананикам тъжно, докато крача.
А в очите пари, студ и самота
и едва се сдържам, за да не заплача, ...

Здравей, Дядо !
Как си? Как е там, при теб? Имате ли вече сняг? А елха приготви ли?
Аз съм добре. Още не съм се прибрала. Чакам резултати за изпити. Нали знаеш, че станах студентка. Голяма радост, голяма гордост.
Справям се, Дядо. Някак се справям. Но за теб ми е мъчно... И тази година няма да те до ...

От всеки отричан
ще искам живот,
ще бъде обичан
с нов хороскоп.
Аз бързах да бъда ...

Минавам покрай вратата на стаята и за пореден път помитам след себе си примитивната коледна украса, закачена на нея. Със съквартирантката тъкмо се прибираме от лекции - изморени, изтормозени, премръзнали, докато висим по спирките за "редовния" градски транспорт. И двете сме се екипирали срещу студа ...

Спомени бавно по старата лента преминаха.
Стана ми хубаво, нещо пак преживях
и, когато отворих очи, сълзите напиращи
своя живот тържествено извървяха!

Разхождам се по улиците заснежени,
взирам се в коледна украса,
взирам се в хората около мен,
взирам се в снежинките прекрасни
и преспите от натрупания сняг. ...

Снегът е бял, бързичко е навалял.
Моята усмивка бяла можеш да намериш по снега.
Снегът е бял и бързичко е навалял.
Красив и нежен като детска душа,
подарил красота на света. ...

aleksandra_f (Александра Цветковска) :
Свикнала съм да раздавам по мъничко от моето сърце,
но често цялото го давам и после го събирам по зрънце...
maikal (Лъчезар Андреев):
Аз пък любовта ей така не си я давам, ...

И сърцето плаче -
с кървави сълзи,
винаги, когато ни
боли...
Приятелю! ...

Ще нарисувам луната,
тихо спряла
на твоите устни.
И като се събудиш,
ще й заръчам ...

Дали морето се е врязало във сушата,
или земята жадно в него се е впила…
Зовът на необятното послушала…
Или на хоризонта бялата магия…
И поривът към неизвестното, ...

Аз съм лилав кактус. Точно така - аз съм лилав кактус. Различна съм и не се страхувам да го призная. Не се крия зад чужди маски, за да се харесам на някого. Не играя измислени роли, за да бъда част от общество, което не харесвам, но което е модерно и уважавано. Аз съм самата себе си - (не)обикновено ...

Седнала Ламята под ябълката крива.
И златни ябълки на глас брои:
- Едно, две, едно, две-е, трр-иии!
Свива пръсти, глас извива,
пише, драска, счупи си молива, ...

Задъхан делник. Обгазен,
белязан с кръпки по асфалта.
Намръщен като зимен ден,
тревожен и безумно жалък.
Сълзи в прозорците. Мъгла ...

Да видиш непознат в беда
и, без да мислиш нито миг,
за помощ подадеш ръка,
е жест достоен и велик.
Не знаеш името, адреса и годините, ...

Невероятен светъл ден
Невероятен светъл ден
и ти си тук до мен.
Във погледа ти влюбен
съм мъничко изгубен. ...

Мъжете са…
Мъжете са за мене парадокс!
И винаги се питам как успяват
във този свят, приличащ на „инокс”,
да търсят начин, за да оцеляват? ...

Стихийно младостта си заминава,
стихийно - както е дошла.
Гузно във душите ни разтваря
пропасти от съвест и тъма.
Сърцата, които са се врекли, ...

Вече не зная коя съм. Какво правя? Какво искам? Защо? Дали? Ако? Не виждам никакъв смисъл. Докога? Аз съм в нищото. Може би съм самото нищо. Умряла съм. Искам да възкръсна. Или не искам? И това не зная. Нищичко не разбирам. Омръзна ми! Толкова ми е объркано. Ще полудея. Или може би вече съм полудяла ...

*За онези, които умело водят диалози със себе си... :)
Гняв от стара дивна болка,
някога във тишината зародил се,
но във мен сега тъй жадно впил се,
заветно, но и безнадеждно хока ...

Светът ще е изпълнен със любов
на тази нощ...
Аз ще се взирам в нощното небе,
опитвайки се да не плача.
Ще бъда у дома. Сама. ...

Не искам капчица внимание,
макар и да съм просякиня за любов...
Безбожно днес е моето страдание,
отрупано с трагедията на болезнен послеслов...
Не искам "правоверци" повече да слушам... ...

Наоколо се виждат само руини,
а някога издигал се е чуден замък.
Спри! Сякаш чувам песен стара да звучи
от останалия като спомен камък.
Тук, където само твари адски пълзят, ...

Здравей, сладур! Набрала си букет.
За баба ти? Не вярвам да е болна!...
Ловеца срещнах там, зад оня плет -
излизаше от къщата, доволен!
Във кошницата носиш пита. Знам - ...

Какъв да стана…
Седя във кръчмата на чашка,
обслужва ме русата Сашка,
до мен Пешо водка надига
и вече май му се повдига. ...

Дървото гореше! Земята под него се тресеше с бясна сила, а малкото останала зеленина сякаш гледаше и въртеше очи навсякъде в безмилостен зов за помощ. Тресенето се усили и това я накара да излезе от транса, в който тя бе попаднала заради ужаса на гледката. За миг тя впери поглед в дървото и видя, че ...