Есен
Пияни от спомени,
идват есенни дни.
Затова ли ми е тъжно.
Затова ли ме боли. ...

Свечеряваше се. Слънцето се готвеше да се притули зад хоризонта. Облаци като от коприна в различни цветове изпъстряха небето.
Някъде измежду всичкия шум в града нечия душа се подготвяше да посрещне нещо. На едно момче му предстоеше да порасне. Да настрои душата си, както китарист настройва своята ки ...

...
Коя си ти?! Защо го правиш?!
Настанила си се, там, във мен и
ме давиш ден след ден.
Омотала си сърцето ми в конци ...

"Върни ми "
Красива облицовка, счупена на две,
застинала реалност на моето лице.
Сринато щастие от един инат,
щом го няма, загубен е светът. ...

Тя е работливо момиче, което иска да се развива.
Мечтае си някой да й предостави шанс.
Тя е твърде чувствителна. Крие, когато обича.
Тя е момичето, което не забелязвате до вас.
Тя не се предава, не е спокойна. ...

Бъди самотна сянка, блуждаеща край фара,
и тихо със вълните споделяй свойта мъка,
че твоят принц прекрасен намерил си е друга
и крехката ти младост без жалост е потъпкал.
Била красива, казват познати, непознати - ...

Гледам нагоре и търся ти взора,
гледам към тихия син кръгозор.
Денем изпращам ти нежна отмора,
шушна в косите ти с дъх на простор!
Нощем поднасям ти ято въздишки, ...

Защо
Взаимно се убиваме с ръждиви думи и дела.
Езика, потопен в отрова, забиваме като стрела.
И тъпчем със обувки подковани по тревите
поникнали от циганското слънце на душите. ...

Цветни дъги задушават те силно.
Потребности малко, но в шепа държиш.
Прилив на глухо мълчание.
Вкочанен си, но под топлия дъжд.
Капчици малки заливат те целия ...

Във нощите тихи всеки от нас,
запалва със капчица болка кристални сълзи,
които капят с прескъпа предплата на час,
а душата ни мъртва прощални думи мълви...
Редят се сезоните в кръг предкуполно нощен ...

По вятъра ли прати ми целувки,
та впил е в мен безумно страстни устни,
минавайки, по пътя си помита
стихийно ураганните ми чувства.
Нечакан дъжд за изненада ме застигна, ...

Вперих поглед в октомврийското небе
скрило слънцето на знойното ми лято,
а по него хиляди криле
отлетяха до последно ято.
И застла земята мек килим ...

Отново есента - спасение
Замлъкнаха щурците. (Откога?)
Навярно песните им вече са изпети.
Навярно есенната самота
убива мисли, рими... (и куплети.) ...

Когато тази песен зазвучи,
където и да бъдеш в този свят,
аз зная, че за мен ще мислиш ти
и ще потъваш в спомените пак.
Баладните акорди ще се леят, ...

В несътвореното,
в даденото и назад невзето,
в сенките на малките неща,
в слънчевите дни, където
открих ти свойта синева. ...

И ето, отново аз заставам пред листа празен,
чудейки се как безмълвието в рими да превърна.
Пак ли да описвам някой спомен запазен?
Отново сълзите ли си да възвърна?
А може би просто чувства ще изложа главно. ...

Милиони истини
в очите ти изплуваха,
видях ги
и ми стана хубаво,
а в моите, ...

След седем минути ти ще си отидеш,
учудващо, тъй както си седим,
недопита чаша вино след тебе ще остане,
недопушена цигара, пръскащa дим.
Образът ти неочаквано ще изчезне, ...

Легенда за построяването на църквата “Св. Неделя”
в с. Докатичево
Разрастнал и уголемил се родът на Стоймир Терзийски.
В Лещанската планина вече нямало как да се прехранват. Малки и келяви били нивиците му, овцете се нароили, а турчинът не давал и дума да се издума – да им продаде и парченце от злат ...

Непохватно те обичам,
ала истински -
може ли дъждът
да бъде спрян
и докрай пороят ...

Гали тихо със самотен дъжд нощта.
Прегръща ме уютно в стар москвич, ръждясал спомен, есента.
Спокойните капки, едри, ламарината прашна мият.
Чистачките стари скърцат и стъклото му - тъжно - трият.
Навън студено е. И мирише на отиващо си лято. ...

Реша ли да живея като вятър,
без нито миг излишна суета,
навярно ще открия без остатък
непреходните, ценните неща.
Ше мога да намеря минзухари ...

Сама, в мигове за двама ни,
изписвам мастило върху белия лист.
Надирам тялото му, крехко, бяло,
листа пропивам с болка и със рани...
Сама, в мигове за двама ни, ...

Сега, когато легна между нас разлъка
и есента настъпва бавно кат' преди,
сега остава спомен само тука
и ражда болка в нашите души.
Дано сега ме разбереш, това съм - ...

Живот... живот...
тъй черен и коварен си понякога,
че глътка въздух не мога да поема
заради мириса на самотата.
Усмивката ми тежка е ...

(в памет на професор Веселин Димитров)
Приятелю,
отиде си и ти.
Когото всички питахме за всичко.
И твоят глас, ...

Една позната вчера сподели
тревогите за своя първолак,
терзаеше се, милата, дали
костюмчето на малкия юнак
„... е най-шикарно. Другите деца ...

Така тежи гневът ти в тази стая,
че въздухът измества до перваза
и той политва - тъжен и отчаян,
с чернилката в душата ти наказан.
А аз се съюзих със тишината. ...

КЛИНТЪН, МОНИКА И ДЯДО МИ
От няколко дни баба пъшка, охка и се щура из двора като кокошка, на която са развалили полога и сега притеснена се чуди къде да снесе. От дългогодишния опит в резултат на съвместното ни съжителство знам: нещо я напъва отвътре и тя няма да го задържи, а ще го плювне. Както в ...

Страдам от твоето унижение.
Виждам в очите ти презрение,
болка, тъга - готова съм да сложа край на това.
Не искам да съм с нож в ръка.
Адски ме боли от това. ...

нежни мигове - миниатюри
***
Често идваш при мене в съня ми,
шепна ти нежни слова,
прегръщам те и те целувам, ...

Всяка среща
е сбъдната мечта
всяка раздяла
поражда сълза
всяка вълна ...

никога ама никога не съм харесвала михаел шумахер
фибичките със цветенца
регламентираните взаимоотношения
студа
шибаните шушляци ...

Аз на любов го научих,
не си мислú, че те обича.
Само на мен може той да се врича
и вечно да ме обича.
Жалка си, ...

Изхвърлям неудобното си минало
и гледам бъдещето със надежда.
Прокрадва се усмивката отново,
жадува пламенна целувка.

Можех да й кажа "не", да я разкарам, нещо подобно. Не го направих.
Сега трябваше да я търпя. Имам и сили, и нерви. Ще търпя. Заслужил съм си го, след като не се научих да отказвам.. Седя и си пия, тя ме гледа кротко с невинно-сините си очички, а съзирам буреносни облаци в тях. Не желая панаири, тук ...

Страстна, устремена, вдъхновена -
всеки ден живея с плам...
Смутена, тъжна, наранена -
на болката не ще се дам...
Обичам, радвам се, копнея - ...

Две малки ръчички
към тебе се протягат,
и молят те тебе за милостиня.
Но ти безвернико, защо ги оплюваш?
В неизвестна посока побягваш ...