... Ти си моята
сродна душа -
моят стимул
и мечта...
Блян жадуван ...

Една сълза...
Гореща, чиста,
давеща душата...
Едно сърце...
Горещо, чисто, ...

ІІІ
Помагала малка Надежда
на чичо си в селския труд.
Тя в къщата всичко подреждала,
орала на нивата с плуг. ...

Счупихме вазата... Просто я мразехме...
Строги канони... Еднаква напразност...
Пръснахме малки парченца с доволство,
че ни очакват години охолство...
Газехме. Искахме. Искахме. Искахме ...

Маска след маска,
къде сме ние под тях?
Лъжа и лицемерие
са обгърнали целия свят.
Никой не е себе си, уви, ...

1. Морето е най-красиво при залез, когато слънцето спуска своите пурпурни лъчи. И белите облаци станат розови. Когато слънцето и облаците се отразяват в морето, то става още по-красиво от преди.
2. Долината на розите е най-красивото кътче на България. Не знам дали има нещо по-красиво от розата. Роза ...

1.
Сънувам. Лятна вечер. Море. Плаж. Мокър пясък гъделичка босите ми пръсти. Солените къдрици на някоя по-смела вълна често се опитват да отмъкнат джапанките ми. Дъхавият вятър разпръсква синьото по роклята ми. Звезди няма. Само парченце от луната се отразява в безбрежното море.Трепери... под напора ...

"Наверно я умру. Глаза закрою..."
(В. Висоцки)
Може би ще умра. На Земята дано ù олекне -
натежах ù с презряла вина. Ако стана на прах -
ще затрупам дълбоко под мен всички пътища лесни, ...

И ето какво се случи, в две изречения, в нищожно краткото живяно от мен време (цели 20 години):
Първо: родил съм се аз (което звучи малко нескромно);
Второ: хората най-накрая стигнаха онзи ръб на морално пропадане, в което името хора остава просто едно голо наречие, записано в тълковните речници и г ...

Два еднакви ключа.
Ще го уцеля ли веднага?
Зад мен таксито дава газ.
***
Разграфен от щорите, ...

Нечакан спомен
На родените през някоя война
Когато оживее споменът,
едно дете ще се провре,
сред трясъка на бомбите. ...

Когато денят е толкова далече,
а нощта е заспала навън,
аз съм буден, но още живея -
някак бавно, като насън.
Легнал нежно до тебе, ...

През всичките тези години,
съжалявах за много неща.
Но колко лесно се справям,
без да има някой до мен в нощта.
През всичките тези години, ...

От: Вечно търсещия
До: Неоткритата
Беше точно такава каквато си я представях... С всеки жест, движение, поглед... Абсолютно същата... Движеше се под лъчите на луната с онази бавна, грациозна походка на котка, която може да изпепели всеки. Невероятно!
Черната ù рокля се влачеше по изпадалите листа и ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Седят си в хола Гелето и Пена,
тя гледа Ути, той сумти сърдито:
„Не ти е нужно, ако питаш мене.
От буламачи хвана ме гастритът. ...

Lyrics for 12 stones - The way I feel :
Lately I've been wandering
Off the narrow path
You’ve given me so many things that I've never had
And all in all I know it's you that always pulls me through ...

На Мария К.
Така, както си далеч от мен
и спиш,
и тихо дишаш,
с косите по възглавницата разпилени, ...

Колко струваш, Приятелство, знаеш ли?
Колко сълзи и колко мечти...
Колко истини в думите скътани,
колко топли и радостни дни...
По безкрили пътеки политнали ...

Днес, когато небето ми синьо
взе на пръсти лъчите на слънцето
и открадна тъгата на птиците
от перата им, мокри и сиви,
без криле, те усетих до себе си, ...

Така далеч от мен,
а толкова си близко.
В сърцето -
думите неизречени -
тежко олово. ...

Усмивка.
Усмивка с тъжни очи.
Вътрешно крещиш, нали?
Никой не те чува. Чудиш се защо всичко се повтаря. Никога не намираш отговорите. Искаш някой да разбере, че нещо не е наред.
Създаваш впечатление за спокоен човек - толкова нормален, толкова щастлив. Перфектният приятел... ...

"Обир" в банката
Главните герои в тази случка са майка ми и по-малката ми сестра Дари. По принцип, когато човек спука балон, не е кой знае какво, но зависи и от обстановката, в която е.
Един ден мама и Дари решили да отидат до банката по работа. Обаче минали покрай "Мак Доналдс" и за щастие на Дари ...

Untitled 3 (final episode)
Забелязал съм, че всеки път като седна да нахвърля някой друг ред, го правя с някакво необяснимо очакване, че ще се получи нещо поне толкова поносимо, че като го чета след това, да не се хващам за главата. Рядко се получава. Но не е това лошото. Все пак си имам телевизор, ...

Дъждът няма край.
Безброй звезди.
Едно небе.
На слънцето лъчите
нямат чет. ...

...Няма те и толкова ми липсваш...
В душата ми е мрачно и боли...
Жадувам да те видя толкоз силно,
че от очите ми започва да вали!
Признавам, че без тебе аз не мога! ...

В сърцето ми е тихо. Влез на пръсти!
Не чукай и не вдигай много шум!
Изплашиш ли го - може да се пръсне,
да нарани и теб ужасният му грьм.
В сърцето ми е тихо и студено. ...

Сърцето ми более от любов,
а трябва да си тръгна, но не мога:
кипи страстта, в гърдите ми - тревога
и див копнеж, и сатанински зов!
Прегръщам те - тъй ласкава, но клета; ...

Толкова вечери небето е сияло
със алчните фенери на звездите,
докато ти си ме приспивал. Бавно.
Като камбани плачат в ушите ми
песните ти. А сърцето ...

Ти не си какъвто беше,
няма спомен от преди!
Ти беше мил и скъп приятел,
сега си друг, нали?
Липсваш ми, защо да крия, ...

На Спас
Така красиво си ме омагьосал…
Да бъда твоя… С дух… С душа и тяло…
На теб да са наречени несънните ми нощи…
И само с теб да бъда… цяла… ...

Не ме съди за всяка грешка,
не ми се подигравай за мечтите,
че всяка болка е човешка,
не знаеш как тежи ми във гърдите!
Не ме съди за всички нощи, ...

Не, никога не бих оневинила...
тебе, Любов - такава малка капка,
която и днес душата ми е напоила
и пази мислите ми като шапка -
невидими за злостните очи. ...

Сърцето си на вятъра
аз дадох.
О, как го завъртя
в крилати танци.
И цялата земя се залюля ...

Мома хубавица любя аз,
мома млада, синеока,
с тънка снага тополова,
с черна коса катранена.
Аз по нея луд лудея, ...