Снежинке бяла,
защо си толкоз пребледняла?
Как искам в твойте ледени очи да надзърна!
Да те стопя макар - със допир и любов
твойто щастие да върна!

Пътешествие до края
Биип. Биип. Биип. Отново 7 часа. Той отвори несигурно очите си и блъсна часовника за да спре. Пронизващият звук заглъхна и сега се чуваше шумът на събуждащия се град. Брус премигна няколко пъти и огледа стаята. Всичко си беше наред. Поредният скучен сив ден го очакваше. Той отдав ...

Пречистване
Очите ми - два чисти облака от болка,
натежават ми - искрено и безутешно.
Две вдишвания и краткият път до теб
в едно безтегловно пространство. ...

Сам сред пиниите в тихия здрач,
аз се спусках, за да те намеря,
сърцето ми - моят палач,
тупаше в пресекулки отмерени.
Много дни аз се губех сред теб, ...

Време е аз да затворя вратата,
с миналото да се простя.
Да целуна за сбогом. Да стисна ръката.
За старите грешки да спра да виня.
Да погледна в очите смело, открито. ...

Стоя пред огледалото. Не помня колко време изтече и дали изобщо е съществувало някога. Чувствам се толкова уморена а началото дори не е идвало. Мислите ми отлитат нейде или по скоро аз се отдалечавам от ума си. Механично протягам ръка към зеленясалото замъглено стъкло с безразлично изражение. Мъртве ...

V1
Tick tock hear the clock countdown
Wish the minute hand could be rewound
So much to do and so much I need to say
Will tomorrow be too late ...

Трета нощ будуваше до пресния гроб…
Опитваше се да излъже изморените си сетива, да притъпи усещането в тях и да заспи… Трябваше да заспи, за да се събуди другаде… Но не успяваше… Побеснели, мислите и се блъскаха в стени от лепкав мрак, оплитаха се, губеха се, а после пак се връщаха, уродливи и обърк ...

Аз виждам как зад мен
вратата се затваря
и друг прозорец светва -
за мен просторът се отваря.
Аз чувствам как ме ...

Sezen Aksu - Git
Madem ki istiyorsun öyleyse durma git
Beni düþünme rahat ol yalnýz kalabilirim
Sen de bilirsin hiçbir þey sonsuza dek sürmez
Hatta her an yeniden sevebilirim... ...

Тийнейджъри
Ще продължа напред,
сякаш никога не съм те срещала.
Знам, че отначало ще е трудно,
но мисля, че ще те забравя. ...

Не плачете, моля ви, за мен
Проклета
да е всяка мъка,
заплакала
над сетния ми ден! ...

Жадни протегнаха ръцете,
дюлево дърво да коренят...
Сърцето вика - спрете,
плодовете ще се изменят!
Момчето тихо зарида - ...

Аз цял живот се колебах
между Иисуса и Пилата.
И най-накрая си избрах
какъв да бъда: демократор!
И, все пак, малко ме е яд. ...

Жартиерите на моята любима
са мярката за всяка нова рима,
щом се покажат изпод полата,
ръце протягам към бедрата...
Наслада неземна за поета ...

ВКУС НА ЯГОДИ
Колелото се завъртя, повличайки със себе си отразения ми образ. Водата настръхна и приятната тръпка от докосването набразди повърхността ù. Сега всичко се задвижи и стана по-лесно за уплашената тишина. Само допреди секунда стояща вторачена и с искрено неразбиране, тя си бе пожелала тов ...

... Във всеки от нас има един механизъм, които по всяко време може да засече. И когато това стане... нищо не се знае. Няма значение колко сме стабилни като психика, може да се случи на всекиго. Но проблема е когато осъзнаем, че не нещо не е наред вътре в нас, още преди да е прищракало.
Знам че на вс ...

автор:
Аз си имах четирсет фамилии.
Имах седем паспорта дори.
Мен десетки жени ме обичаха.
Врагове двеста имах уви. ...

Шшш, тихо! Успокой се!
Стига вече с тези сълзи!
Колко още ще подхранваш
тез тийнейджърски илюзии?
Стига вече! Опомни се! ...

Бяла Муза
Уважавам живота на бяла птица,
летяща, пееща, със големи крила.
Прицелвам се. Бум в тиха секунда:
без полет, без песен... Бум в миг на безживотна секунда… ...

Всеки ден към нея копая,
всеки ден за нея ридая,
всеки ден само нея желая,
всеки ден и така - до края!
Срещу течението ще плувам, ...

Тишина ли си и ще ме заболи ли от теб? Или аз ще съм твоята болка? Ти ли си красивата сянка, застанала на прозореца ми, която ме наблюдава от часове? И какво откри в мен, откакто си там? Какво харесваш в мен и с какво те отблъсквам? Искаш ли ме сега? Да, знам че ме искаш. Аз ли съм рисунката ти? Или ...

Ария - Возьми Мое Сердце
Слепая ночь легла у ног
И не пускает за порог.
Брожу по дому как во сне,
Но мне покоя нет нигде. ...

"Къде съм? Нима умирам?" - гласно мислеше Светлана. Не, не може да бъде. Да умра от любов за този, който си отиде. Замина си, като че ли нищо не е било. А колко ме преследваше, докато ме постигне. И всичко било, за да ме има и да ме захвърли. Като мръсно коте ме захвърли. Нещо не остана. Къде отиде ...

Видях един ден, че младежа,
носещ големите обувки
запълнени с преструвки,
бе различен на манежа.
Погледна тълпите човешки ...

Усмихване във старото – досада.
Усмихване във старото – забрава.
Усмихване във старото и търсене
на новото във новото остава.

Как се става голям?
Понякога питат ме млади поети:
"Кажете ни, моля, как се става голям?"
А аз отговарям: "Тука май сте объркали -
малък съм още и не мога да знам. ...

Късно е... дълго потеглям -
чака ме крив път, невървян.
Тъмно е вън. В мен е мръкнало.
А небето е бяло -
сякаш топла тъга. ...

СКУЛПТОР
Длето забивах във камъка -
раждаще се лицето на жена.
Под острието пламна пламък.
На тялото бях дал - живинка. ...

... как...?
Рисувай ми, зографе, пиктограма.
В иконата ми нарисувай знак.
Със мисълта за друг, ако пристъпя в храма,
при теб да ме завръща пак. ...

Гледам кръглоликата луна.
Заедно я гледаме със тебе.
Влюбени. Щастливи. Замечтани. Да.
Но не можем да се хванем за ръцете...