Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
389K resultados
Деветте кладенци на Мъдростта
🇧🇬
От 9 кладенци мъдрост копая,
че да има с какво вас да даря -
Работа тежка, не виждах й края,
досущ бях подобен на кърт във пръстта...
Първият дъно от камък оголи, ...
А колко ми дотегна от калта,
с полепващите мръсни, хладни пръсти,
а мокри са ресниците му гъсти,
в небе такова как да полетя?
И вятърът с трепереща ръка, ...
ПЕСЕН ЗА ПРОПУСНАТОТО ВРЕМЕ
... дали бях влюбен, или пък надрусан, или и двете – пълен идиот,
аз вече си изпуснах автобуса към следващия – по-щастлив живот,
дори не зная има ли го нейде, или съм вярвал в някой тъп мираж,
и – да го пея в стихове елейни – за пенсия натрупах трудов стаж, ...
-Закъснявам! Дядо Коледа ще бъде много сърдит!- шепнеше си джуджето.
То бе високо не повече от метър. Тичаше през снегът със своите червени островърхи ботуши. Сините му панталони се развяваха от студеният вятър, който свиреше свирепо в комините. По бялата му брада имаше висулки, а носът му бе червен ...
- Мамо, моля те, разкажи ми някоя от твоите истории! – седемгодишната ми дъщеричка не заспива без да да ѝ прочета или разкажа някоя история. За мое щастие, тези които си измислям или разказвам по спомени, я вълнуват повече.
- Добре, Аля, желанието ти отново ще е изпълнено, но само с обещанието утре ...
Сутринта първо чувам звъна на аларма при Стани
После подът изскърца и скочи той в ранни зори.
След минута и аз се протягам и вече съм станала.
Не разсънена още, усещам как в мене гори
като огън бенгалски и страх, и тревога човешка, ...
Опропастена тишината отразява нощта.
Препъвам се във всяко камъче .
Пеперудени сънища махат с крила.
Тъмното е въглен от далечна слава.
Гърми самотно сърцето. ...
Разказът е по действителен случай
Ден, като ден, като всички останали, може би малко по-гаден, защото първата ми пациентка бе момиченце на девет години придружавано от майка си, заради оплаквания от болки в корема. Нямаше нужда да разпитвам. Майката най-подробно ми обясни, че от три седмици на малка ...
Не съм случаен минувач в живота, даден да живея.
Блестя в човешкия си плач и в бодри радости се смея.
Дарявам своята любов насред семейното огнище.
Излязъл с римите на лов, навярно аз ви казвам: „Вижте!“.
Другари, вижте за какво животът слънчев отминава ...
Такааа… Свържи ме с Мишев… Здрасти! Кажи как върви производството? Аха, аха… Тоя защо се мотае? Трябва утре да е готов! Машинит се освобождават в десет заранта и веднага пускаме неговото производство…
Време няма! Пазарът чака… Абе, обясни му, че това е бизнес! Нищо лично… Да пие хапове и сиропи и да ...
Глава четиридесет и шеста – изкуството да си жена днес
Ех сега да бях на двадесет! Щевше да види моичкият дали така лесно ще му падна в сърцето и ръцете. Защо то времето ни е хем интересано, хем женски полезно. А на нас, жените, е трудно е да угодиш със забава. Е, на възрасните им е по-леко. За майк ...
Вдъхновено от сценария "Коси в прахта"
Дръж се, Земьо, потърпи... Още мъничко почакай. Ти чу ли... Мале - от зори, идат... чети, а оръжието, майчице, байряк е.
Виж ме, Боже, що пред сега стоя. Ти позна ли... аз съм... твоята Румяна? Забий камбините да закънтят. До горе, нека чуят се оттатък Рая.
А т ...
Индже войвода
И кога пак буря на планина захване
и с тъмни облаци покрие се небето.
С гръм и мълнии се плисне дъжд в полето,
спомня ни тъжен спомен за Индже и детето! ...
Душа на Воин – книга втора (глава четиринадесет)
🇧🇬
-Толкова много ми напомняте на мен самия, когато бях обикновена душа преди да спечеля своята надпревара! - каза Божеството с топлота в гласа. - Толкова много, наистина...
-Как беше името ти... преди да победиш и да станеш това, което си сега ? - попита го Лиза развълнувано.
-Рагиел! Казвах се, Рагие ...
КОЛЕДЕН ХОРЪР - ЧАСТ 1
По Коледа е модерно да се консумират всякакви литератури, независимо какви бози са, важното е сюжетът да се върти около празника и съответното коледно чудо. То са офисни романси, то са случайни сблъсквания по летища и гари, то са срещи със стари съученици в родното малко градч ...
По празници и в делници боли.
Боли от празнотата във душата,
от неизплакани до край сълзи,
завихрили се в мъката позната.
От неизказани слова боли, ...
СПОМЕН ЗА ЕДНО КАФЕ
... помня роклята ти фина и палтенце – кадифе,
черното фишу – коприна, тортичката ти парфе,
келнерчето с бяла риза и добре намачкан фрак,
климатика край корниза, който трака като влак, ...
В най-шумните от всички вечери...
В най-светлите от всички нощи...
Когато вечер до огнището,
на най-обичаните масата ще сложим.
Ще се сбогуваме със старата година, ...
Изгубена насред тълпата, оглеждам се и търся брод
да се измъкна от реката на скапания ни живот.
А хората, заровени във себе си, броят въздишките
и някак си неволно, по човешки, земята напояват със сълзи.
И все едно им е, че слънце грее, дали ще завали... ...
Небеса са скрили небето от малката душа
пристрастили го, в реторика на същността.
Тайнства, неразкрити в пространствата прикрити
теории за взривове, недоказано замислени.
Всеки има своя блян в това – ...