Съзерцавам те в нощта като звезда
в небето, която се опитвам да достигна.
Онази единствена и най-ярка звезда
измежду другите, която ме разсмива.
Съзерцавам те в деня като слънцето, ...

РИСУНКА НА АСФАЛТА
... в мига преди да завали,
красива, шеметна и малка,
момиче с дрипави поли,
те нарисувах на асфалта – ...

Изчакай да се стъмни
И пак ще тръгнем по улиците стръмни
Отново ще попаднем в мрака,
където красотата пак ни чака
Красота необятна, красота неповторима ...

Виж, за кастата избрана
спорт измислили били.
Удряй задника в тавана,
даже да те заболи.
Ако нисък ти е скока, ...

Но ребята по-настоящему молодцы! фраза Елены — редкая минутная слабость. Она и Алексей впервые в жизни оказались в джунглях, но ни на что не жалуются. Они привыкают, адаптируются физически и морально. Вечнозеленый влажный экваториальный лес их — как я говорю — «плющит». Испытывает на прочность. И ли ...

На този свят съм! Да, на този свят,
макар че не изглежда да е моят.
Онлайн живял, офлайненски опят...
За друга дума с „О“ по спешност, моля.
Какво ли не видях, къде не бях, ...

В танцуващите пламъци на свещите,
блуждаещи по купола на църквата,
тя, вярата, не е простила грешните
и нито с нас възвърнала е мъртвите.
Не ни е дала къшей на трапезата ...

/пророческа песен на Удивителния Вергилий, която той написа, когато перото му пропуши от чакане Мирабела да прочете за трети път българската митология и за четвърти – Библията, и после да напише поредната част на „Хомо Коронус“/
След първия мартенски гръм –
брезата – с кора обгоряла.
Прилича на Яв и ...

Елизабет се бе качила на камък и наблюдаваше безмълвно мръсната, воняща вода, която се изтичаше в морето. Същата мръсна, воняща вода, която извираше на тънка, постоянна струя от издълбания в скалата тунел няколко метра над тях и която бе загладила камъка отдолу от годините, през които бе правила същ ...

Обичам те, но вече се досещаш.
И важна е космическата среща.
Очите ни взаимно се обличат
и аз съм най-прекрасното момиче,
а ти мъжа, след който всички тичат, ...

С целувки нежни от сърце
душата ми събуди ти.
За истински мечти
мигът да улови.
Мигът на своята съдба, ...

С целувки нежни от сърце
душата ми събуди ти.
За истински мечти
мигът да улови.
Мигът на своята съдба, ...

Понеже непокорна се родих –
в петата трън за зли авторитети,
на клада сложих сетния си стих,
душа ли е, щом в тъмното не свети?
Да озари света ми – непознат ...

ВЪЗХВАЛА НА БОДЛИВИТЕ ТРОХИ
Животът следва своя верен ход –
под небеса – илюзия за стряха,
край мене оглупя бая народ
и много малко хора поумняха. ...

От малка се учеше примерно и полезно на живот. Попиваше думите на родителите си, но най-голямо внимание отделяше на действията им. И, разбира се – бързо забеляза, че поученията се различават от вършеното. Кое беше по-правилно, не разбираше, но ясно й стана: думите са красиви, много по-красиви от реа ...

На 6 и 9 август 1945 година е извършено най-голямото престъпление срещу човечеството – атомни бомбардировки над цивилните градове Хирошима и Нагасаки.
Краят на мойната, СССР е поел ангажимент да воюва срещу Квантунската армия по суша, американците бомбардират редовно – чрез бомбени килими – Токие и ...

БАВНИ РАНИ
... и все по-ниско слънцето кърви, мелтемите си Август ветролее,
с печалното и страшно "С 'est la Vie" денят от мен си тръгва ненадеен,
навървиха се птичите ята – безкрайни и безмълвни вързуници,
а аз оставам! – пиша и чета, и ви изпращам рими – дълги птици, ...

Само за теб изгрява деня,
в очите ми пак гори любовта.
Само за теб са тези мечти,
само сега – отново си ти
с любовта, ...

И пак не спи. Поне да е пиян
поетът – с тъмнината да валсира,
но пълната Луна не дава мира
и пише по високия таван.
И с пламнали очи към него взрян, ...

СТЕНАТА
Каква ужасна тишина.
И аз за никъде не бързам.
Пред мен стена. Зад мен – стена.
И аз между стените – вързан. ...

„Какво е, мамо,
да се утвърждаваш?“ - „Да
се, чеде, справяш!...“
..........................................................
друга подредба ...

нелюбовта - от
вакуум по-празна е -
и е заразна

Нямах нищо. Вярно. Нямах нищо.
Знаех ли какво ще става? Не.
В мен детето плачеше ли скришно?
В мен човекът пиеше кафе.
Вън небето падаше зловещо. ...

Когато щуката превърне се във мида...
когато охлюва превърне се в орел.
Акулата превърне се във мряна...
тогава може би ще дойде и мирът.
А днес градушките отнасят... ...

Имаше любов
Имаше вярност
Имаше грижа
Имаше топлота
Имаше дом ...

7
Когато мечтата превърнал си в цел,
към връх непокорен пътека поел –
или към сияйна далечна звезда –
лети като гордия скален орел. ...

Насядахме около масичката. Пред нас остатъка от водката и нещата за ядене.
- Водката , културно от чаши или направо от бутилката, като пияници - не спираше смеха си тя - Хайде от бутилката. Никога не съм пила така, ще мога ли...
Надигна шишето, пийна изглежда повече и се закашля, захълца, очите й се ...

СТАРЧЕТО НА ДЕТСКАТА ПЛОЩАДКА
Понеже младостта ми беше кратка –
до днес така не се и наиграх! –
се залюлях на детската площадка
на люлката, потънала във прах. ...

Честта е онази невидима кост, която държи главата изправена.
Стивън Кинг
Менят се ценности и нрави
и времената се менят.
Вклинени корените здрави ...