По улиците – бая народ. Предимно от женски род. Тоест, обичащи да си гукат, гукат, гукат… И не млъкват, както звучеше вица от моята младост.
Аз не виждам, но пък чувам.
Какви разговори, какви типажи…
хххх
- Аман от болести! Половината хора са с рак… ...

Това е кратък разказ, чието действие се развива между 43.5 (веднага след срещата с лихварите) и 43.8 (след края на пазара с Рамая).
– Ужасен си!
– Как?
Тя дори не го удостои с отговор.
– Сигурно е призракът на някой, който е умрял в ужасни мъки! – възкликна момчето зад тях. ...

Слънцето изгрява и ме милва с топли лъчи. Поглеждам нагоре и... Ооо... Това си ти!
Сърцето ми те търси сред небесен памук, поглеждам до мен и... Ти си тук!?
Жадувам за погледа кристален като роса, и за прегръдките, сърцето ми знае това!
Търсещ поглед, миг, синева, падащи от дърветата жълти листа!
Пр ...

Кръвта във вените ми тича,
препуска бързо всеки ден!
Това на галоп ми прилича,
един галоп във мене всеки ден!
Дали ще бъда много умна, ...

Защо трябва да мамиш хора,
о, хитри, непочтени човече!?
Няма тъй да си скриеш позора,
с лъжата няма да стигнеш далече!
Разбирам, че понякога тъй се оцелява, ...

Пристигна август с аромат на зряло грозде
и смокини.
Къпини зреят по зелените поля.
Наливат ябълките меден сок.
В полето зреят тежки дини. ...

Ден след ден... Народът ни във
грехове потъва, в разруха тъне
нашата земя, оглозгват я, а ние
траем от страх да не изчезне тя.
Но всъщност помагаме на злите, ...

не се разнищва
нищото - а пустота
и скръб отприщва

С бързи стъпки вземаш завоя...
Търсиш ключа с треперещи ръце...
Все по близо си до любимата своя.
Казваш си дано в къщи си е...
Отключваш бавно, пълен мрак. ...

Човечността изчезва и потъва
в архивите от миналите дни,
а утрото в поквара се препъва
и бърше незасъхнали сълзи.
Пулсират дързостта и наглостта, ...

Има един разказ на Чудомир – „Павел Иванич – качулката“. Той е хумористичен. Тази качулка е друга.
Разказа ме отнася в далечната 1998 година. Бях на трийсет и една година и бях спечелил зелена карта. Преди да дойда попитах един приятел, който със семейството си вече от три години сърбаше емигрантска ...

Свещеното...
от звук с мастило се изписва,
и се подреждат парадигми живи.
И все напред, напред човекът бърза-
самосъзнанието назад опъва, ...

Още помня,какво каза ми морето,
За болката в сърцето ,тя трудно се лекува, любовта може само да помогне, ще я заличи както вилните заличават следите по брега.
Още помня, какво каза ми небето за болката в гърдите, любовта може само да помогне, като ураганен вятър облаците да отвее.
Още помня какво ка ...

Завръщах се среднощ
и минах покрай мъртъв кон.
А после се прибрах
и дълго не заспах --
все конят със копито ...

Кученце мило! Толкоз добро!
Никому не си сторила зло!
Защо тази болест те сполетя?!
Ето! Днес, душичката ти отлетя!
Плачем за тебе, мило "дете"! ...

Ние всички обичаме Пеевски. И Америка обичаме. Те са баджанаци – в един ред.
Обожавааме Костов. Прекланяме се пред бившия ни цар.
Харесваме Доган. Копейкин, Иванов и тези новите, дето им забравих имената, също харесваме.
Одобряваме демокрацията.
Доволни сме от членството в НАТО и Европейския съюз. ...

Докато го сърбат,
тъй разбъбрят се, - вкупом всички и всяка
(чак до оглушително врякане),
че превръщат кафето у Гала
в десет бала ...

тези дни очаквам да завали
за да мога спокойно да гледам през капките по стъклото на прозореца
без да виждам наистина
и да тъгувам
само защото обичам да си припомням ...

Преди да те докосна със ръка,
преди света голям да преоткрия,
потърсих път към твоята душа
и паднах в плен на твоята магия!
Преди да грейне нов кристален ден, ...

Веднъж показани от слепи автори, сега повторени,
Цветовете по небето, сплетени в корали от кристален мрак,
Се проясняват до проблясъци на стерилни бели перли,
Озаряващи на равни терми хора с боговете им ,
Представили на сцена, без завеси, епопея от безкрайни цикли, ...

На вечеря единодушно решихме, сутринта да посрещнем слънцето, по-точно да вървим към изгрева му..
Изненада. В ранният час само Анастасия, Соня, и моя милост. Погледнахме се насмешливо.
- Ние ли сме единствените луди,мислех си, че всички в Експеримента сме такива - смееше се тя - А се оказа, само две ...

Заключено е моето сърце...
В окови? Не. Не е и в златна клетка.
В магично тайно място - кой ще го съзре...
А пък ключът е пазен от вълшебство.
Та как да браниш нещо в този свят - ...

Глава 16
Ужасът който споходи конниците на холоранската армия уплаши останалите войници. Те се прибраха зад високите крепостни стени на Берад. Като очакваха там да са в безопасност. Но дали беше така?
Лошите мъртви щом приключиха с конниците, насочиха поглед към крепостта...
На сред полята имаше огр ...

Красиви са летните вечери,
с аромат на окосена трева.
Звездите дори разсъблечени
от небето надничат сега.
Чу се песен тиха, лирична - ...