Стоеше на банкета и нервно си чешеше дупето, докато няма коли по магистралата. Много е гадно да те сърби, като си облечена с къса поличка при 5 градуса.
Нещо присветна и до нея беше мъж в бяла роба.
- Здравей!
- Здравей, здравей...
- Идва празник, защо не си вкъщи? ...

Слънцето беше залязло преди около два часа и многобройните останали войници, по стените на Толхаус, начело с командир Щърм, гледаха строената пред тях армия. Редиците на враговете им започваха на около петдесет метра от по-малката крепост, в началото на източния мост. Тази крепост, защитниците бяха ...

Нов път блести пред мен сега
той гладък е и мами в здрача,
към него тази нощ отваря се врата
уверено в година нова да прекрача.
Старият, отъпках си го бавно! Упорито! ...

Разсъмва се,
Разсънва ме бледобяла виделина.
Лай нахъсан на куче накъсва
недосъбудената
Тишина.

Януари е вечното ново начало,
топлина в опаковка от студ.
Свети в него надеждата в бяло,
вярата ни във светлия път.
Февруари, когото пристигне ...

Одрипавяла, гледаща ни тъжно,
годината отива си. Пеша.
Затворила е пътя си в окръжност,
до грам раздала своята душа.
Загърнатата в дрипи просякиня, ...

ШАХ И МАТ!
… защото сме си проходните пешки във този ненормално дълъг свят,
изглеждаме безсмислени и смешни, щом царят е пред очевиден мат,
погинаха ми двата офицера в безброен низ Пунически войни –
и аз живях в измамната химера, че ще дочакам по-щастливи дни, ...

Идва топла, без снежец и хали,
не иска да започне със злини.
След стареца със пълните чували,
тя носи ни надежди и мечти.
Усмихната, искряща и магична, ...

Шест месеца по-късно
Чарли вървеше сред административната зона на града, оптимистично кръстена Вимис на Богинята на справедливостта и на някои места – светлината. Може и да имаше някоя гилдия, която да следва повелите на Богинята, но досега мошеникът не бе попадал на нея, затова и не почувства никак ...

Майката за децата се раздава.
Не мери тя умората с аршин.
На хокането чувства не предава,
когато е от любимият ѝ син!
Мъжете биват силно те подвластни ...

She entered my office in the German town,
bringing the fragrance of sweet-scented flowers.
She carried her braid like a majestic crown:
A woman who had some incredble powers.
Her eyes were reflecting the world in her soul: ...

Безценен дар е злото да забравим,
обидите с усмивка да простим,
от дяволския път да се избавим,
по божии закони да вървим.
Разяждат ни отвътре думи злобни, ...

От ,,Алма - Матер"
една мома,
професор по история,
но не с ума,
обеща по Коледа ...

«Що при мен, кралю, те води –
мор ли, глад или несгоди?
Щерките не задомил?»
«Не, вълшебнице любезна,
за съвети най-полезни ...

СТАНИ, ВРЕМЕ Е
Автор: Сенада Смаич, Босна и Херцеговина
Разхлаби оковите на зимата!
Росата вече отдавна
започна да прелива… ...

Най-ретроградните политически сили в скъпата ни родина понастоящем се явяват БСП-НИНОВА с видните си два фантомаса, товарищ Копейкин с неговото ВЪЗ-РАЖДАНЕ и разбира се Славеевата партия. И трите тези партии могат да бъдат сложени в един общ кюп с надпис: ВОНЯ НА ЧЕРВЕНО. Срещу тях - като фламинго з ...

Тръгнал дядо към града.
Понакиприл старата снага,
поразресал бялата брада,
поизпънал рамене!
Кой ли може да го спре?! ...

Стъпки оставям по мокрото в пясъка,
морето ги трие след мен.
Стигнах отново изгубен до бездната,
а тя безпощадна е с мен.
В комбина със времето, шепнат озъбено, ...

ХРАМЪТ НА ПОЕЗИЯТА
… дали защото Господ ме наказа да мина през света – един добряк,
не знам какво е завист, мъст, омраза? – трептулка в мен светулчица по мрак,
пред мравката разстелих магистрали, на птиците отворих топъл юг,
Жена, дете – и книжица погалих! – не стиснах пръсти ни веднъж в юмрук, ...

Звезди да свалям никак не умея -
те нека си блестят на небосвода.
Да скачам отвисоко пък не смея -
летенето не ми е по природа.
А да запея страстна серенада, ...

Той е мъж мечта за всяка дама
Красив, богат и умен и напет.
Животът ни без него би бил драма -
поредица от сиви дни безчет.
Че е прекрасен няма и съмнение. ...

Нима овластените хора са ужасно явление?
Все още търся Истината, която е явно търпение.
Войните са част от върха им твърде възможен...
И нечакана идва съдбата с дъх нечакано грозен!
Пък ние, обикновените: системно без договор хора, ...

Не стигна ми годината една,
в която чувствах се сама.
Не стигна и поредната злина.
Сърцето, след която спря.
Не стигна болката една. ...

I present the poem with which I am again on first page in allpoetry.com
https://allpoetry.com/poem/12377798-Then-by-Tanya-G.-Guleria
When the morning sprouts from the night
Like a snowdrop from the brown land
And from the window rays of light ...

6 глава
Измина един месец от както Елизабет се нанесе в Ню Йорк и почти два след срещата ѝ с Дрю. Фирмата ѝ ,, Финансов анализатор - Елизабет" ЕООД беше новосъздадена, като точно в този момент тя държеше документите, доказващи това. Беше горда със себе си. Щеше да положи много усилия, за да се разви ...

Прошката да заслужим,
просто е. А дали?
Вярата – все наужким,
истината боли.
Сребърници стотици, ...

Човек
Беше седнал умислен на един камък. В ръката си мачкаше топче глина загрижен, какво още има да направи до края на седмицата. Много неща са и дори да иска няма да може.
По едно време погледна в ръката си, какво е станало с глината. Направо се изуми. Там стоеше малка фигурка, която много приличаш ...

ПЕСЪЧИНКА ОТ ПЕЙЗАЖА
... печална песъчинка от пейзажа,
погълната от бясната вълна –
по цяла нощ в тръстиките на плажа
седя си под безмълвната луна, ...

Колкото ставаме
за Брюксел по-хрисими,
толкова повече
ще сме еврозависими.

Грен се сепна и събуди, от настойчиво чукане по вратата на стаята си, в манастира Спелтън. Бе посред нощ, много късно, и той стреснато се надигна в леглото на лакти и се огледа набързо.
Стаята му бе малка но удобна, с единично легло с меки, топли постели, дървено бюро със стол и малка маса за хранен ...