С лъчи усмихнати и коси
с мен си играе огледалото.
В сърцето си дъгата носи
отрязък мъничък от цялото,
с което пълен е деня ми, ...

ПОПЪТНА ПЕСЕН
Дали ще ме остави на света,
или ще си поиска да ме вземе,
готов съм да приема участта
да бъда миг от Божието време. ...

О Ч А К В А Н Е...
На Петя Дубарова
Дъщеря на Светлината,
с поглед зорък на орел,
влюбена безкрай във Красотата, ...

Глава 20
Холоранската войска продължаваше похода си към Онгалград. Войниците вървяха в строй към поредния белгарски град. След каруците с оръжия и запаси, вървяха огромни волове теглещи внушителни обсадни машини. Най-отпред яхнал бял кон водеше колоната генерал Петър Джарел. Внушителната му осанка с ...

Едва вървеше .Буташе количката с отпадъци и почесваше спластената си коса .Усмихваше се с луда усмивка и в устата му се виждаше единствения му жълт зъб .Сляп клошар ,не виждаше само спираше от време на време и поглеждаше към небето с слепите си очи ,като си спомняше за нея ,една красива жена в която ...

ПЛАШИЛО -
цензура на птиците

Дъжд през август ли прокапа?
Мисля, може би греша.
С капки като нежни лапи
гушва ме, ще продължа
с няколко дъждовни стиха. ...

В мотела, станал с изненада стряха,
Момчил плати за още две нощувки.
След час отново в болницата бяха.
Без сянка на притворство и преструвка,
и двамата с тревогата за Роси ...

Жена до неимоверност модерна:
на изневерите си
винаги верна!

Сърцето ми вземи с обич
Когато ветровете бурни
погубят чувствата във мен…
Когато образи красиви
изчезнат с идващия ден… ...

Не ми се пише, ех, не ми се пише,
каквото имах, всичко разпилях.
По-малко в проза, повече във стихче,
дали разбран от другите аз бях?...
Какво ли още мога да разкажа? ...

Плащам тоците / множествено число от ток?/. Касиерката казва:
- Да имате 8 стотинки?
Подавам й и отбелязвам:
- У нас – който има не дава, а прибира. Дават тия, дето нямат…
хххх ...

Защо ругатните и въобще цинизмите не биват наказвани законодателно (със строгост поне колкото както обиждане на химн, знаме, паметник)?
Те са престъпления против човечността (човека, човечеството, достойнството на казващия и чуващия ги неизмеримо и вече непреброимо)!

Малко повече от час по-късно старецът вече спеше след поредната доза лекарство. Захир им бе казал, че е сложил нещо упойващо, така че не очакваха да се събуди поне за няколко часа. Сам беше заключил апартамента дори и със заклинанията и постави задача на Франк да го следи от прозореца.
Сам и Лизи се ...

Преди седмица - с жената
аз полегнах в поза туш.
Пъшках кратко под мърдата
и си взех веднага душ.
Спах дълбоко, като къпан, ...

Прилепите заспаха сенките не мърдат
питието ми е безразлично
цигарата безвкусна
Приятелю в света остави ме жив
а ти не знам къде си ...

Юлски следобед. Офис на куриерска фирма. 40 градуса на сянка. Две жени, чакащи да им доставят пратките, си говорят как ще трябва да се срещнат, за да чифтосат кучетата си..."Ауу, ама той бил ли е вече татко!? Да не стане така аз да го уча как да оножда!? Ха-ха-ха!..." В този дух. До тях мъж диктува ...

Народът каза:"Робство стига!
Искаме правда, свобода, лъчи!
Руска армия на помощ пристига!"
Спря той покорно да си мълчи!
В онова паметно сражение ...

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ПЕСЕН
Над всяка вис, след всеки дъжд изгрява
с усмивка нова Слънцето лъчисто
и с топлината си добра дарява
светлата си вяра, чувствай, чисто! ...

Не съм ли ти казвала? Обожавам кафето!
С аромата му започва нашия ден.
Приготвяш го у̀ставно - с каймак и горещо,
с две бучки обич подсладено за мен.
Не съм ти казвала, но всъщност, ти знаеш ...

Цял свят е поставен между нас,
който се опитва да ни раздели.
Но сърцето ми бие да те назовава,
вече без теб не мога, не мога…
Един мост между студеното небе ...

Мина някоя година, Ванко поотрасна,
панталонките му къси, ризката му тясна.
Станал е и беладжия, с прашка във ръката
цял ден птичета и котки дебне под стрехата.
Майка му го води в Мола, да го издокара, ...

Ах, картоф!
Ох, суроф!
Ах, защо?
Ох, ами от мързел....
Ех, докога така? ...

През този свят все опипом вървя си
самичка сред тълпите. И не ща
да ми пробутват "точните" компаси
и виждам само хубави неща.
Около мене – сенки очилати, ...

КЕНАРЕНА КЪРПА ЗА МАМА
Нали е градска бабичка от село,
щом вечер от морето духне бриз,
излиза мама с кърпата на чело –
пред входа – да подиша въздух чист. ...

В сърцето на прекрасна планина
се вие и дарява ни прохлада
и свежест бистра, бухнала река –
владетелка на жива, горска младост.
Нагоре път – трънлив и каменист, ...

Седя на един шезлонг в новооткрит огромен воден комплекс. Би трябвало да ми е забавно. Според всички изискуеми предпоставки би трябвало да съм почти в Рая. Гледам синята вода, гледам хората, но нещо не е наред. Трудно ми е да определя какво. Може би аз не съм на ниво. Опитвам се да рестартирам, но о ...

Надпреварвах се с времето! Колкото повече го приближавах, толкова то се отдалечаваше!
Накрая вече уморен, седнах на един тротоар, запалих цигара, пих кафе от улична кафемашина и толкова!
А времето...!?
Времето се обърна видя, че никой не го гони и се върна.
Върна се и седна до мен. ...

Недей изпраща поетите си на война,
защото теб обичат и за теб ще умрат!
И тогава в народа ти ще се появи тъга,
но със стиховете си ще останат всякога.
За теб Българийо умряха много твои поети, ...

By letting all migrants inside
I thought by the rules to abide.
DeSantis and Greg
elude, so I beg
New York to accept them with pride.

Кирпич –
земя и слама в прегръдка под слънцето

Нищо не е невъзможно,
Що в сърцето яростно тупти,
Желание, що тъй превъзходно,
Напиращо, светът да покори.