Капките дъждовни крият
някаква омая.
На букет от цвят магичен
въздухът ухае...
Някак по-различно свети ...

Кралицата на мрака
Ще танцуваш ли с кралицата на мрака,
не желаеш ли върховната наслада?
Ще съгрешиш ли с мен сега?
Аз просто търся любовта. ...

От шепа неразгърнати моменти
те изпивам бавно, отначало.
Че грехът ми е голям, не крия.
Че омразата ми ме побърква денем,
че нощите сама съм и без закрила, ...

Това е детето с нещастна съдба.
Отлъчен по глупави причини,
обречен на самота,
студен отвътре - наранена душа.
Това е детето, на което ...

Един е пътят,
а дупките са много.
Един живот е,
а каляските отново
много са и все различни... ...

Инкогнито умираща душа
се плъзна по ръба на безкрая...
Със скорошен спомен от Ада
и мъртва надежда за Рая...
В безплътни се превръщат нощ и ден. ...

Единствено във паметта
на няколко разхвърлени моменти
се чувствам и бездомна, и сама.
Самата - дом. Домът е
форма на жената в мене, ...

Затворих всички пътища към себе си.
Отсякох и последната отсечка.
Захвърлих в огъня последните съмнения.
Ослушах се...
Дочувам ударите на сърцето. ...

Сънувах, че летиш към мен –
през цялата планета:
различен, необикновен –
със огън във сърцето.
Една звездичка долетя ...

Воалът на нощта
обгръща мисълта,
мечтите и телата ни.
Воал на мисълта
замъгля чувствата ...

Любовта е като вятъра свободна
и като вятъра не знаеш
в коя посока ще тръгне,
но с отворено сърце ли си,
към теб ще се обърне. ...

В мен се плъзва вятърът,
лек, като промяната,
с твоето целуване.
Топла е дланта ти в мен,
през треви от спомени ...

От добрия и от лошия знак на звездите,
от Доброто и от световното Зло,
все се питах: къде е душата ми скрита?
Тя била в това пусто Триградско ждрело.
Не търси и питай! Там ùе толкова хубаво, ...

Аз нямам маркери, не помня и портрети
на всички дръзнали да влязат вътре в мен.
Пише "истинска" във всички етикети
и само аз си знам, че фалш е моят ден.
Не помня улиците с вечните дървета, ...

За малко нежност идвам тази вечер,
сломена от житейските борби.
Театърът на делника е тежък,
а ролята на силна ме гнети.
Ще седна тихо тук до теб на прага, ...

Нежност и красота, изгарящи в някоя душа...
Кратък миг от вечността, която премина през две сърца...
Пясък и малко прах от останките на нашите тела...
Телата, които страстта изгори, като есенни листа...
Остана само пепел, разпиляна от свобода... ...

Баба Марта Мартуша
Малък Сечко не слуша.
На вратата почука
весела и засмяна,
във пъстроцветна премяна. ...

Казвали хората някога имало добър свят, а къде е сега, питам, като все едно живеем в ад.
Не, ние не живеем в пъкъла, по-скоро живеем в един свят на материалното, където парите са най-важната част от нашия живот. Те изместват дори и семейството, а за любовта има ли смисъл да говорим?
Всеки трезво раз ...

Знам... Отиваш си бавно от мен.
Усещам го с всеки изминал ден.
Сърцето ми се къса от тревога.
Как искам да те спра, но не мога.
За теб много дълго ще си спомням. ...

И сега обвила е всичко нощта,
и в безмълвие всичко потъва,
но ето, пак се явява песента,
сякаш тъжните мисли да спъва.
Тиха и нежна в мрака се носи, ...

Вдъхновено от едно друго „И сякаш...”
Посветено на Вени...
И сякаш ти си крилете, с които политам между сградите... и сякаш ти ми направи хартиени ръце, които се подчиняват само на твоята воля... и сякаш падам всеки път, когато си далеч... и сякаш ти си цялото ми вдъхновение и цялата сила в душата м ...

И днес тъй случайно,
явно съдбата беше отредила да стане така,
аз те срещнах и днес, в този хубав слънчев ден,
сблъсках се с теб, мойто минало страдание...
Но вече нищо не ме дърпаше към теб. Да, нищо. ...

Простете!
Днес ден за прошка е приятели,
затова обръщам се към Вас,
ако със нещо съгрешил съм
да ми простите в този час. ...

Така се...
„Латино" ли каза...? - О, oще по зле...
Нахлу ми
в небето...
И не с пистолет... ...

куршумът свистеше
ротационните движения
му създаваха
почти танцова радост
свободен най-после ...

Виртуално ме любиш
(протягаш ръце)
от синьото на екрана
стигаш моето сърце.
Галиш ми раменете, ...

На устните ми спря се самотата
И страстна бе в бездомните ми нощи...
В безвремие захвърляше мечтите ми тя,
карайки ме да те чакам още...
Посърнала от дългите безсъници, ...

* * *
Живея на тавана -
там до птиците
и милиони слънчеви лъчи,
които ме целуват ...

Различна съм от преди,
не усещаш ли???
С времето все повече боли,
а сърцето не спира да кърви...
Вече не знам коя съм, ...

Алеко Константинов създава в литературата ни образа на Бай Ганьо през 90-те години на ХІХвек. Но и до днес, ХХІ век, героят продължава да е сред нас и то все по-жизнен, все по-често срещан, все по-уверен в себе си и успеха си.
Неуморният, вечният келепирджия шества уверено и в нашето столетие. Той е ...

***
Сърцето ми е пълно със сълзи,
но няма да заплача
точно като истинска жена.
Но кажи ми само ...