Остри ледени кристали
бръска вятър полудял,
сред консерви и парцали
влачи се реката вяло.
Глутница дръгливи псета ...

Танцува лудият пумпал на детството.
Рано стъжни се за мене живота.
Детските ми плещи поеха теглото.
Бели пътеки прокарвах към рая,
по черни пътеки се връщах от ада. ...

И грее слънце в облачността...
и носи аромата на мечта...
Вятър вее радостта...
и пренася любовта....
Какво ще кажеш да се спрем... ...

Ако походите около една сухопътна миля на изток от последната къща на Околийската Околия, ще стигнете до една поредица склонове и хълмове, които зимно време, като натрупа снегът, се използват за пързаляне със ски, шейни и какво ли още не.
Гарван се събуди късно сутринта и първата й работа бе да слож ...

Най-ужасният мъж на света е моят
- Вие мислите, че аз живея добре?! Не, лъжете се. Може и аз да съм ви подвела, с моите тъпи „Милото, муцито"... Ама аз, за да не се излагам. Но вече няма какво да крия от вас, вие сте ми най-добрите приятелки.
- Защо говориш така, мъжът ти не е лош?
- А, така ли?! Не ...

Отеква празнотата в мен -
замлъкнала камбана,
и в тялото ми ехото звучи;
отиде си безмълвно,
както гасне пламък, ...

Как иска ми се вече да умра,
в онази смърт - на страстните ти устни,
в онази смърт - на мекост, топлина,
която във гърди ми ще се спусне
усетил, че и двете ти ръце ...

Незнайни човече, стани ми свидетел,
ако смъртта ме повика,
че тук ми е хубаво, чисто и светло.
И музиката е тиха.
Добри ми човече, бъди ми свидетел! ...

На този свят сме, за да се събудим сутрин, приели фактите за константи...
за да усетим душевните емоции - дадени ни като дар,
за да видим материята, но и криещото се във въздуха,
за да се заслушаме в шепота на миризмата и гласа на глухарчето,
за да проникнем в плиткото и да се загубим, ...

Когато си мисля за теб,
природата цяла сияе;
тревата по-бързо расте
и всичко на пролет ухае.
Когато се спираш до мен, ...

Похлупих непонятните си чувства
и се запътих към безсмислени стремежи,
наивник, мислех си, че творя изкуство,
а се обричах на забвение.
Стените, твърди, непокорни, прозаични, ...

Не знам как и с какво
ти ме завладя.
И всяка вечер леко
ти идваш в съня.
Целуваш ме страстно ...

Един живот, живян напразно,
една съдба, нечестна към съдбата,
едно сърце, разбито от любовта.
Една любов, без смисъл,
една трагедия, без мисъл, ...

Прекрачиш ли...
Ръкавите си скъсах да се вливам.
Реката ти е праг, до праг.
Изсипа се небето - на лавини...
И как да се прелея...? Как...? ...

Погледни ме в очите,
аз съм Твоята,
която
от съдбата
измолил си. ...

Ще те погаля с ласката на вятър -
най-топлият от всичките южняци.
По сенките на старите дървета
очаквай моите незнайни знаци.
Аз най-напред сърце си ще оставя - ...

Стихове в пурпур
Je veux boire des poisons, me perdre
dans les vapeurs, dans les rêves!
(Gustave Flaubert)
I ...

На патриарха или попа,
май че бе едно и също,
закъснението пак ни е присъщо,
а трамвай по линията тропа.
В младо утро ще е тази среща. ...

5 бездиханни
усещания за мен,
5 мъжки ласки...

Имало едно време... една гъсеница. Тя си живеела както всяка друга гъсеница, хапвала листа и пълзяла, стремейки се да опознае света около себе си. Било ден като всеки друг и гъсеницата решила да направи своята ежедневна разходка... Както си пълзяла по ствола на едно дърво, тя съзряла необикновена св ...

Защото мойте устни нежно шептят "Обичам те!",
защото очите ми тъй пламенно привличат те,
защото потайна съм и хем съм откровена,
защото с мен би могъл на любовта да стигнеш предела.
Защото усмивката ти тъй ме сгрява, ...

Ода за изгубения чорап
Четвърти ден те търся и заничам
под раклата, килима и леглото
и пак за Теб в пералнята надничам,
но май че ще ти пея опелото!!! ...

Носи ме на ръце
до примката на моето
усещане.
Повий ме с белите чаршафи
на думите, ...

Животът открадна мойта душа.
И празна, и пуста се чувствам отвътре,
загледана в утрото
плача,
горя ...

Камъкът на щастието на пръста ти стои
и дебне твоите мечти.
Чака да ги сбъдне
и свободата да си върне.
Да избяга сам, доволен, ...

... В средата на седмицата
при всеки здрач си спомням за теб
и се измъчвам...
Вървейки към брега, аз виждах само теб
и спомена... ...

Пътят в живота на човека
Есе
Човекът пътува, откакто съществува. Аз не разбирам пътуването само като движение и изминаване на определено разстояние, а като промяна, знание и опит. А точно последните три са изключително ценни в човешкия живот.
Движението е важно, защото е полезно за здравето и фигура ...

Поредна вечер той застава между нас.
Защо не разбра, че истински обичам те аз?
Нека ни остави да изживее любовта си
без да ни налага волята си.
Знам Сгреших аз преди, ...

Компромис... Оттатък задръжките.
Срамът е наяве бърборене.
Късащ майсторски дръжките
на плодовете на двора.
А дворът, обрасъл нарочно. ...

>>> Гаснат звездите
>>> една по една.
>>> Луната се мъчи
>>> небето да среже
>>> и там да се скрие, ...

„Не вярваш ти във мен!” -
отсече тя и се обърна.
Сви се моето сърце.
И когато крачка твърда
замести колебливата ù ...

Моля те, не си отивай, остани.
Без теб не мога, разбери.
Истински обичай ме и ти,
че без любов животът не върви.
Ако тръгнеш си ти сега, ...

Моя зимна любов
Сняг, чистота, шумолене:
всичко е бяло и в миг
на съзерцание, на умиление -
аз те видях - преоткрих! ...

Да намериш перла в морето,
да се протегнеш, за да докоснеш небето,
е по лесно от това
да намериш истински приятел.
Да склониш глава на приятелско рамо. ...

Казват, че обичал ли си някога,
след него празнота стои,
по-силна любовта от всякога,
теб може силно да огорчи.
Казват, че след като си тръгне, ...

ГЛАВА ШЕСТА
Вечерята в далечното царство
Държа да се знае, че приказката е писана през 2006 година, когато още не знаех за съществуването на този сайт и подвизаващите се в него, крале, принцове, котараци, вълци, птици, вампири, канибали и други герои. Затова приликата с всеки "разпознал" себе си е н ...

От шума на дъжда се пробуждам
и усещам - в гърдите ми нещо гори.
Тишината напира под покриви,
където сърцето отново скрито тъжи.
Безспирно вали по стъклата ни, ...