Дъждът проговори ми на прозореца.
Плачат капчици с влажна тъга.
Какво ли днес са ти сторили,
че обличаш тъгата в мойта човешка сълза?
Но моята тъга съвсем не е красива - ...

Разединени
Защо сме толкова разединени?
Сложихме прегради между нас.
Изкуствените пречки са големи,
за да бъдем един единен клас. ...

Там, където живея аз,
няма ден, няма час,
няма убийство, няма власт.
Там цари една илюзия без страст.
Илюзия, в която ...

Всяка жена има мечта;
и нейната мечта като цвете цъфти;
и като птичка лети;
и като любовта
тя красиво пленява света.

Устните ти -
втория ден от "Горещници"-
върху рамото ми...
И аз се разстилам -
върху тревата харман... ...

Повтаряй си на глас, че аз съм силната.
Макар и с периферното си зрение
да виждаш, че съм болна и съм срината,
повтаряй го на глас. Добро твърдение.
Вземи го даже за отправна точка ...

В простотата на дъждовна капка
видях неземна красота.
Видях живот във тази капка -
щастие, сълзи, тъга...
Желанието нейно беше малко - ...

Не го обичам и не го харесвам, и не ми е дори симпатичен, и не мисля за него, и не се нуждая от нищо, и не плача скришом, и не моля да се върне, защото не го обичам, и дори не го искам за себе си, не го вълнувам, и той не ме вълнува, не се разтрепервам при погледа му, не го гледам скришом, дори не г ...

Настръхва тялото ми!.... Сън това ли беше?
Наистина ли с теб бях, та ти си тъй далече!
Дъхът ти, кожата, ръцете ти усетих...
Как да задържа момента?... Аз просто не се сетих!
Хиляди неща поисках да разкажа, чувствата си да излея, ...

Няма такава тишина
като тази сега.
Пръснала се е пак самота
като жълти есенни листа.
Едва доловима сълза, ...

Наркотици. Видове. Въздействие.
Есе
Кратко. Точно. Ясно, като по учебник. И страшно.
Наркотици. Наистина една много болезнена тема за младите хора. Много от тях откровено споделят, че поне веднъж в живота си са употребили поне един вид наркотик.
Обикновено всичко започва, когато попаднеш в компания, ...

Страстта в очите ú затихва,
атлазът на косите се груби.
Смехът на устните притихва
и в нежност плавно допир се хаби.
В усета стаен на дъх от хлад, ...

Дали дъждът, който вали
от прихлупеното сиво небе,
ще измие греховете ни
Защо винаги на празник, Господи,
идва страдението на изтормозения ни беден народ? ...

Със перца
на политнали птици
в миг бездумен
от нежен трептих
по клепачите ...

Подари ми цвете! Да не е на празник.
Нека да е делнично, без повод.
Зная, че в романтика не вярваш,
но да не мечтая аз не мога.
Подари ми приказка! Вълшебна! ...

Любов завинаги
Не искам да имам – богатство,
не искам да имам – пари,
а само любов да гори
в нашите сърца и души. ...

Спомени се изливат на душата ми.
Като дете подарило вярата си
на първите мечти.
Времето умира в плен
като всяка минута искри. ...

Светецът
Вече пети ден термометрите стояха твърдо заковани на минус пет градуса. Толкова ниски стойности за началото на ноември не бяха отчитани близо от тридесет години, а синоптиците предвиждаха необичайният студ да продължи още седмица поне. Ситен снежец продължаваше да вали, като безмилостно зат ...

Един непораснал романтик (3)
Изминали са четири дни. Още съм под впечатленията от срещата с Елена. Тя е непрекъснато в мислите ми. Кога ще я видя отново и как ще ме посрещне? Служебните проблеми минават машинално около мен, все едно, че съм страничен наблюдател. Въртя се в някакъв омагьосан кръг. Ми ...

Глава 17 – Семейни тайни
От няколко часа разглеждах снимката от годежа на мама и татко. Преди малко приключихме августовското чистене по листата на дворните лози. Дядо твърдеше, че всеки грозд трябва да е на шарена сянка, така че като погледнеш отдолу лозата, нито едно листо да не закрива грозд, но ...

Седнала на пейката в парка, накичена като елха, старата дама, оглеждаше минувачите с присвитите си малки очички и се любуваше на собствената си особа.
- Няма като мен - мислеше си самодоволно. Дрешките ми дрешки, живея си като Симеончо, парички не ми липсват, реституирани имоти също. Благодаря на Бо ...

Снегът скрипти приятно под краката ни. Усещане за ведрост и празничност се разнася като атмосфера по алеята. Хванати за ръце, както обикновено, се разхождаме из Кайлъка с моята съпруга. Разговаряме оживено и емоционално. Колко бързо се изтърколи времето... Сякаш вчера беше октомври, когато се ожених ...

Оставете ме да пея и да пия!
Просто оставете ме на мира!
И тази битка аз изгубих...
Съзнания заспали не събудих!
Оставете ме да пея и да пия! ...

Красиво е, когато се вричаш
в любов на човека от теб почитан.
Красиво е и когато ти го обичаш,
а в замяна биваш неземно обичан.
Красиво е, когато силно желаеш ...

С тебе се познаваме от малки,
постоянно двечките си бяхме,
заедно растяхме и заедно мечтахме,
заедно се смяхме и заедно тъжахме.
Винаги една до друга бяхме, ...

Спасов ден – пореден курбан –
за здраве не, а жертви невинни!
Шофьор с автобус, атаман
и всички пред него безсилни.
Отново ужас и ад, и сълзи, ...

Под ръцете ти раждат се дюни,
завихряш ме с допир-нежност,
с усет за топлите ласки на юни,
ме даряваш с копнение-милост,
милваш ме и ме каниш в себе си, ...

В плен
"... и милват ме в спомен далечен
две тихи очи."
Д. Дебелянов
В плен на своите мечти, ...

Поносимото преглъщам с усилия непоносими,
доброто се пречупва в зло в призмата на моята душа,
мислиш ли, че бих те наранила,
мислиш ли, че искам да ти сторя зло...
Ти си светлината в живота, ...

Тази сутрин пия кафе сама, но мислейки за човек, когото Обичам. Срещу мен е блок, друг блок. От рано един мъж стои на прозореца на междуетажното пространство, пуши цигара след цигара, оглежда се нервно, може би чака някой да се прибере - жена или дете. Или поне така изглежда в моят сериал.
Сетих се ...

- Брусяяя! - провикна се горе, от ореха, Дичкиното момче и жените под дървото се дръпнаха да не ги цапне някой от падащите орехи. Като тежък, плоден дъжд закапаха орехите от раздрусаните клони заедно с откършените листа, клонки и шушулки, за да замрат върху постланите в тясното сокаче стари черги и ...

МОЖЕМ ЛИ...?
Има ли надежда за моето сърце,
че от болка и страх е сковано цяло.
Мога ли отново да протегна двете си ръце -
да се слеем и да станем едно тяло? ...

Виждаш ги навсякъде - по телевизията, в списанията, по билбордовете. Те са идеални - със съвършено гладки лица (в повечето случаи постигнати с фотошоп), много слаби фигури и еднакво мрачно излъчване. Но те са перфектни. Или поне така ни е втълпено. Момичета без име, чиито живот се измерва с крачките ...

Името ти е вълшебно.
Изричам го и устните ми
от вълнение подсвиркват ми
да го казвам безкрайно.
Името ти ме топли. ...

Мъж
Всички казват лесно му е на мъжа,
но не знаят колко трудно е всъщност!
Родени сме да даваме, а не да получаваме.
Научени сме да се борим, да не се предаваме. ...

Душата ми едно небе е цяло
по празниците – слънчева и пъстра
като рисувано вълшебно огледало,
изписано от сръчните ми пръсти.
А делниците – те са друго, ...

Не се научих с реч да омагьосвам,
хвалебствия и оди да редя,
не съм другар с риториката боса.
По смисъл и по дух човек ценя.
Не съм кокетка с много ухажори, ...

Влюбени двама,
хванати за ръце,
разхожат се славно
под прекрасното небе.
Сядат на пейка. ...