Running through the night
To clear my mind
It'll give me time, to straighten things out
Everyone wants to find the meaning of life
I've looked all around, and I can't get it off my mind ...

CHORUS
Someday we gonna rise up on that wind you know
Someday we gonna dance with those lions
Someday we gonna break free from these chains and keep on flyin'
They tellin' me it's all good just wait ...

Моя страст. Мое влечение.
Цялата съм пред теб,
в думите ти увлечена.
Усещане - пеперудено.
От сладост гореща съм. ...

Хората без души
Тишината дълбае бездънни дупки в мозъка ми. И оттам, като пясък в детски длани, мислите ми полека изтичат. Безброй спомени, мечти, надежди, копнежи, тъги и усмивки... напускат завинаги душата ми. Нямам представа колко загубих вече и колко още ще си отидат. Не мога да ги спра, нито да ...

Глава 18 - На осемнайсет
Някъде около 5 сутринта ме събуди майка ми от Италия. С най-хубави пожелания, хиляди въпроси и обещания за страхотни подаръци. И предупреждението да не се помакедончвам. Някак между другото накрая вметна:
- Поздрави на дядо и баба и да не пиеш на рождения ден, да не вземат д ...

Трудно е да се преструваш!
31.05.09
Отново ли за среща да си мисля?
Пореден път ли ще ме предадеш?
Нима изчезна тръпката предишна, ...

Вечер в тъмното, когато си лягам,
снимка твоя до себе си слагам.
Мисля за тебе и гледам Луната,
колко любов е събрала в душата!
Животът розов ще цъфти, ...

В съня си съм безумно смела,
в съня си виждам се като принцеса
с принца храбър, но приказките
има ли ги? Те къде са?
Сънувах гора, цветя, треви, а сред цветята ...

Спомените ми със сладникава тъга се върнаха при мен!
Тази вечер седнала пред камината горяща
аз си спомням пак за онзи февруарски ден,
в който ти запали в мен искрицата пламтяща.
Тя ме топлеше в студените и тъмни нощи, ...

Замисляли ли сте се за скрития и уникален чар на това да направиш нещо типично по детски? Да се полюлееш на люлките с приятели, да си направиш фигурка от пластилин, да си напълниш джобовете с джанки и да плюеш костилките, доволно седнал с приятели на кварталната пейка? Усещането е неповторимо. Макар ...

Тъмна и мека
е планинската нощ.
Дивни звуци
отвсякъде кънтят.
Пристъпвам тихо в сумрака ...

Няма да открият страх,
ако ме изровят ангели
от облаците утринни...
Ще сънувам пламъци,
памуци в пламъци ...

Ето, ето душата е гладна. Гладна за отминали чувства, умира от глад. Защо толкова време я държах да гладува горката. Обичах да я храня със болка и агония, но ги забравих тези двете, сами от себе си забравени.
И сега като ги открих, там криещи се в сърцето ми реших да дам на душата си да усети пак те ...

Стари времена
в есен заспиваща,
паднали листа,
телена ограда,
селска къща, ...

С усмивката си времето ли спря?
Мечтите си искам с теб да споделя.
Ръцете ти нежни в моите да държа.
Не знам как, но чувам само твоите слова.
Позволи ми тъгата в теб да залича. ...

Бавно вдигам очи. Срещу мен – скитница някаква, позната отнякъде.
В мръсни одежди и с поглед сломен бавно протяга към мене ръката си.
Не, не към мен, просто бърше сълза по лицето познато бавно потекла.
После бавно отпуска надолу ръка, по познатата скъсана дреха...
Бавно пускам в полите и грош, смеха ...

Пак идваш и тих, и безмилостно истинен,
заключил в очите си онзи див чар.
Аз вече не търся във думите искреност.
Ръцете ти парят като къс древна жар.
Ела, но мълчи. Не твърди, че обичаш, ...

Имам всичко! Но да чукам на дърво,
да не вземе котка пътя ми да мине.
Имам си семейство и любов
и дано ги имам и след сто години.
Имам си прекрасна дъщеря - ...

Бяла обич в мен звънливо е запяла,
бяла лястовица волно полетяла,
вихрено в сърцето ми танцува и се смее,
с бяло слънце в мечтите ми пролетно грее.
Бяло самодивско цвете в косите си ще закича, ...

Като гръм от небето идва любовта,
пробожда тя със вълшебната си игла,
във разума по правило не вярва тя,
да отварят нежно очите на деня
и дръпнат завесата на нощта - ...

Пропуснали
мига
на откровение,
с пречупени
стебла ...

Искам да обичам,
но не зная как,
рани да забравя.
Болки да заспят.
Парещи икони ...

Преболях те от дългото чакане.
Заледих и последният зов.
Заскрежих и плача на звездите,
и преди да се съмне, копнежа изтрих.
От тъгата воал си изплетох на тръгване. ...

Ти си този, който някога
някой обичал е.
А сега твоите звездни очи
са в канавката
и просят щастие ...

Късно е вече, животът свърши.
Моето сърце бързо се прекърши.
Ти не ме разбра, докато бях реална.
А сега ми пееш на феникса песента жална.
Недей да стоиш над гроба ми студен. ...

Заврян зет
Умен млад специалист,
неизменен оптимист,
вербуван да превърне
семейство некадърно ...

Аз говоря с пространството,
плуват кристали-надежда -
има път от звезди осветен,
той до безкрая отвежда.
И шепти за безсмъртие с глас ...

Какво трябва да се случи още, за да се убедим, че обществото ни е на много погрешен път. Двата дни траур каква компенсация могат да бъдат за близките на тези шестнадесет българи, на които Спасовден донесе най-лошото, неочакваното сбогуване с живота. Дали в края на своя житейски път, или в началото о ...

Тръгвам си тихо с дъжда.
Мъгла се спуска след стъпките.
Сънено - бяла. Твоето "Да!"
"Остани?!" И изтръпване...
В този град съм отново. Отново ...

Болката е перманентно състояние
в душите на измъчените хора.
Всяко действие е изтезание,
всяка мисъл носи им умора.
Рутината ги убива бавно. ...

Сега стоя, живота си пресмятам,
млад съм, но уви, аз грешките отмятам.
Виждам как сега стоят нещата
и усещам колко аз ранил съм си душата.
Първата ми обич си замина, ...

Тя е плътна...
Толкова плътна,
колкото може да бъде
без гласа ти и теб...
Тя е тиха... ...

Блясък
Изгубихме очи сред пусти буренаци...
приличен вой, блестящи алчни зъби.
Мирише на храна дори и любовта -
безлунна и безлика. Тя ще съди! ...

Имах най-горещото сърце,
оставих го завинаги при теб
да си безкрайно щастлива.
Имах най-добрата душа,
дарих ти я цялата без остатък ...

В очите ми блестят кристали сякаш
по бузите се стичат две сълзи.
За кратко стана моят навик,
несравним с цигарата дори.
Живота ми изпълни с много радост, ...