Откривам себе си във самотата на нощта,
когато в огледалото не виждам друга
и тъмнината нежно ме обгръща.
Откривам себе си във самотата на нощта,
когато скрита съм от погледа на другите ...

Парите ви единствено виновни
за огъня, догарящ помежду ни,
парите ви, властта огромна,
димящи мостове и чувство за ненужност.
Парите ви, забрана да не помните, ...

- Всеки рисува.
- Какво?
- Зависи от ситуацията.
- Не, какво каза?
- Казах, че всеки рисува. ...

... е над теб ...
Ще се завърна. Стара, като навик...
Нали и птиците се връщат по гнездата...?
Но винаги пред прага си оставям,
силата с размаха на крилата... ...

За няколко езика се сещам, в които думата "вратовръзка" се произнася като "крават", т.е. напомня за Кроатия - френски, италиански, че даже и турски (това последното го открих след търсене в нета). Рицарите-хървати първи въвеждат този елемент на мъжкото облекло. Друго много характерно "Хърватско изде ...

Магията
Изпих едно уиски с мааалко вода,
изпуших една цигара,
смигнах на една жена -
у дома съм си на бара! ...

Без страх във сън мечтая
и тръпна във очакване,
надежда да съм в мир накрая,
уверено да ви подам ръката си.
През тежки нощи на самоубийство ...

Пусна ме да си отивам.
Така ли ще се бориш?
Принудена сълзите си да скривам,
чаках вратата да отвориш.
Не повярвах, че не ме спря. ...

Всичко започна с това, че усещането за изолация започна да придобива все по-тягостна конкретност. То се съчетава по особено неприятен начин с утвърдилите се отдавна аутсайдерски комплекси, съпътстващи цялото ми битие. Отначало си помислих, че полудявам, но после осъзнах, че подобна констатация не е ...

Песен от албума "Разходка из България'' - издаден през 1998 година
Български текст, аранжимент, акордеон и вокал: Румен Христов

Бе с панталон. Макар и нетипично,
прикриваше високите бедра.
Гърдите ù?! Гърдите ù - прилични,
родопска къща на скала!
Криле на птица - веждите извити. ...

Може би някога
ще поискаш да ме забравиш
и в последната минута
ще успееш да си набавиш
билет за пътуване ...

Една случайна вечер аз си стоях, както обичайно, пред стария бучащ, прашен компютър.
Просто да си загубя времето, слушайки музика или разглеждайки някакви сайтове.
По едно време си гледам такава, нещо замига, явно някой се бе сетил за мен, да, май е така. На лицето ми изгря усмивчица... Отворих аз л ...

Някакво - никакво, малко обърканос теб ни приплете съдбата.Ти си сериозният, аз - малко лудичка -чудно получи се някак.Никакво време - хора заети сме,всеки дилеми решава различни.Тези проблеми ни мъчат тъй здравата,чак да си станем привични.Крием се, търсим се, гоним се, бягаме -ех, май че всичко би ...

Когато си до мен, дъждът не убива слънчевото настроение,
когато си до мен, дъждът е просто друг вид хубаво време.
Когато те няма, слънцето горе в сърцето ми става бреме.
Когато те няма, слънцето е просто липса на вдъхновение.
Когато те срещна отново, сърцето ми се отваря за любовта. ...

Във всеки от нас е заложено,
зная - и добро, па и зло,
което сами градим си и пазим,
това и при нас е дошло,
израства ли духом всеки, ...

Поискай ме изцяло,
а аз ще дойда в твоя сън.
Ревностно пази ме от кошмари (те си),
ако случайно в миг се появят.
Хвани ме за ръка тогава, ...

Five Finger Death Punch DEATH BEFORE DISHONOR
To the haters, the takers, the liars, all the vultures and the bottom feeding scum
The FCC, the FBI and every tin god with a badge and a gun
You talk and talk, you preach and bitch but your words don't mean a thing
You get what you give, you give what yo ...

Тяхното не беше страст,
а чудо!
И вечер
под звездите златни,
омаяни ...

С уханен цвят ни розата дарява
– красивата й мощ така живее,
и няма да умре, ще продължава
в издънка млада споменът за нея.
Но самовлюбен в свойта красота ...

* * *
Новогодишен сняг...
Потъват стъпките ми
до корена на тревата.

смешно ли е,
че глупецът
страда
сам

Тишина. Единствено самотното туп-туп на сърдечния ритъм просичаше периодично мълчаливата стая.
Празнота. Тя можеше да разбере погледа, взиращ се в нищото, което обгръщаше цялото помещение.
Тик - так, тик - так, плачеше часовникът на стената, срещу който стоеше седналата жена - сама. Механизмът му ся ...

Нали не мислиш, че съм вярното ти куче,
което още ще те следва неизменно,
след всичките предателства и грешки?!
Нали не мислиш, че съм котката, която
по гръб ще падне лесно ...

Кога ли снежинките
ще спрат да шумят
и пламъчето на свещта
докога бавно ще шепти?
Него поне мога да угася - ...

Жадувам да те срещна някой ден,
в очите ми лазурни да надникнеш,
да бъдеш тайнствен лунен лъч за мен,
за теб да бъда слънчева енигма...
Задъхано да влезеш в моя свят, ...

Пристигна пролет, с теб, любими,
и как изпъстрена е с красота,
такава цветна, ароматна, топла
и с нея дойде смях и доброта.
Пристигна весела, засмяна, ...

"Опция живот? - Да, моля."
Живот - каква странна дума. Има си всичко - от любов, страх, тъга, обич, скръб, омраза, до още една странна дума - смърт. Изпълнен с многоцветни багри от чувства, преливащ от пъстроцветни нотки на незнайни емоции, той ни показва всичко, което трябва да знаем... Как да живе ...

Вали дъждът и слушам ромона
на капките... Притихнал,
събужда в мен безумна страст
и спомени в сърцето незатихнали.
Отмива тихо свежата трева, ...

Все нещичко остава от този свят разпилян... Онова нещо, което наричаме чувство преплетено с размисъл върху битието...!
И пак започват тревогите за ежедневието за това как, къде, кога? Вечните въпроси на нас творенията.
Но когато се издигнем над сивотата се появяват цветовете на дъгата, а дъждът е пр ...

Колко дълъг е пътят към теб -
път без асфалт, дори без посока,
не е гора, не е и степ...
Просто пътят на мисъл дълбока.
Де да имаше пуста табела ...

залутани в безкрая
не спираме и знаем,
че чудната омая
ни кара да мечтаем
пропити сме със сянка, ...

Не ме търси в дневника на моята лудост,
пълно е с понеделници гротескни.
Мразя ги, защото няма те в тях,
а карнавален грим, декори смешни.
Не ме търси по изгрев, с въпросителен рефрен, ...

Оставам тук
Мога ли да си тръгна просто така,
сякаш нищо не е било?
Мога ли да махна небрежно с ръка
и да забравя цялото минало? ...