От съня ми - овцата с черно руно, може би Смъртта,
болезнена, не като хладкия студ на лексотана:
розов облак, разбит в хълмове от памук и аз сред него,
толкова спокоен, за кратко, за една нощ, за себе си само...
без съзнанието за време, макар и за една нощ; ...

Как искам в сънищата ти да крача,
държейки здраво твоята ръка,
по уличката малка, тъй позната,
със дъхавата цъфнала липа
и пейка - стара, вехта, ...

Скрепих с целувка твоето очакване.
А устните ти толкова са топли!
Реших, че мога да ги запечатам .
За да запазя в мене сладостта им.
Докоснах със върха на пръстите челото ти. ...

Poets of the fall - Where Do We Draw The Line
On your palm an endless wonder
Lines that speak the truth without a sound
In your eyes awaits the tireless hunger
Already looks for prey to run down ...

Nickelback - Gotta Be Somebody
This time, I wonder what it feels like
To find the one in this life, the one we all dream of
But dreams just aren't enough
So I'll be waiting for the real thing, I'll know it by the feeling ...

>>> Благодаря ти за Честитката, Дари! (ееееей, голема си муза, ша знаиш!...)
Зер нежна съм си!... (Ба! Ревнива котка!)
А пък раздвижа ли си кръшната походка
и туря ли ръце на свойта талия...
направо си е да се "чупиш" във Италия! ...

Изгубвам се в очите ти...
Не се намирам с дни -
понякога!
Там ли са скритите истини?
Кажете кого да попитам!?... ...

Тъгува душата
за присъствие.
Тъгува тялото
за отсъствие.
Днес съм, ...

Ще запаля тези чаршафи навън под дъжда
с надежда да измия похотта от тях.
А себе си как ще избавя, не знам...
От твоя огън на капки горя.
Косите ми ухаят на грях, ...

По покривите още плачат утрини,
разперили криле след залез тих.
Комините – убити, срутени,
заспиват вместо с обич, с стих.
Ръцете ми бледнеят пред очите ти ...

Догаря свещта, която запалих,
а с това и нашата надежда залязва
спомена никога не забравих,
спомена, който сърцето ранява.
Дни на голяма скръб ни тежат, ...

От себе си ти давам -
от мислите, душата си ти подарявам.
Неосъзнато, може би дори наивно,
повярвах в тебе безпричинно...
Губя се, пропадам, изправям се и продължавам, ...

О, есен тъжна,
обхванала моята същина,
поставена във плен на егоизма,
бедна човешка душа.
Повикана за радост и утеха, ...

( песен, изгубена в нощта )
Вечерта се спускаше плавно по склона на голямата планина. Сенките бавно се удължиха и се плъзнаха като хищно търсещи пръсти из гората. Заглъхнаха една по една обичайни крамоли на горските жители, огласящи цял ден гората и всички се приготвиха за сън. Скоро щеше да се стъм ...

Заедно
Ръка подай и с мен тръгни
по стръмните пътеки на живота.
И болката ти в радост превърни,
да срещнем смело своята Голгота. ...

Back when I was a child
Before life removed all the innocence
My father would lift me high
And dance with my mother and me and then
Spin me around till I fell asplepp ...

Искам вселена
от малки неща,
поляни слънца...
потоци от мляко,
потекли в небе ...

Есен в очите ти
Открих те при старата любов -
самотен в ъгъла стоеше..
Като есен - тъжен за живот -
лист по лист броеше. ...

С последния куршум застреляно
на твоята убийствена любов,
за кой ли път сърцето неуцелено
се бореше за капката живот.
Но този път рани го смъртоносно, ...

Потъпка гордостта ú. За поредно.
(Не искаше в живота да рискува!)
Когато я разплака за последно,
не се замисли колко ще му струва.
Забързано прибра се във дома си. ...

***
танцуваме...
за кой ли път
поставям
дланите си ...

Нещастни хора. Видни лицемери.
И те ни управляват. И нехаят.
И сякаш някъде са ни намерили.
Омръзна ми. Да сложим края.
Така се и отнасят с нас, отрепките. ...

Винаги съм искала да срещна човек, който да ме обича заради мен самата, за това, което съм и не съм. Захласвах се по мъже, които можеха да ме дарят с нежност само за една нощ. Бях свикнала със самотата, със студената и прегръдка, с празния и поглед, със сивото ежедневие, което ми предлагаше тя. Запо ...

Вятърът свисти край къщата,
край затворената й врата.
И ти напомня за могъщата,
за най-красива жена.
А нощното небе напомня ...

Пак неистови борби за живот достоен.
Несправедливостта във мене сътвори
ненавистта към хората.
Любовта дали ще промени
възгледите, затвърдени с времето. ...

Къде сте вий сега,
не сте със мене вече, а?!
Приятели се наричахте
и на вярност вричахте...
Но накрая пак сама ...

Можеш ли?
Можеш ли да се изкажеш честно?
Измисляш, лъжеш.
Декор-мастило съпоставяш
с ритъма на часовете, ...

Земният прах
"Мы землю вертели назад,
бъла дело с начала"...
В. Висоцки
В нашите ръце е съдбата, ...