ВИХРУШКА
Вихрушка от минали дни -
разпилява спомените в мене.
Като куче зад домашните стени -
за бита душата вързана стене. ...

Една звездица падна от небето,
изминала не дългия си път,
изчезна някъде, в небитието
затвори на живота си кръга.
Следа след себе си остави ...

Силният човек
Да си силен не означава
на всеки удар със сила да отвръщаш,
а спокойствие да запазваш
и мъдро да отсъждаш. ...

Глава първа
В тясната и опушена кръчма "Dolce far niente"* следобедът протичаше както обикновено. Малобройните, но редовни клиенти удряха по масите и кълняха кръчмаря, че ги е забравил.
Най-силно викаше един мъж, който отдавна бе надхвърлил трийсетте, имаше вече голяма брада, но изглежда това не го ...

Закрепостените
не могат да се заблудят
(освен из приказното - за по-лесно),
когато чувството избира
сложен път ...

Спи градът,
притихнал в тъмното.
В нощта земята разлюля се,
разтърси гръб,
яростно и гневно заръмжа. ...

Живот в безпътие
Живот в безпътие със теб живеем,
вървим в тъмата черна на безпътен свят,
на радостите леки вече се не смеем,
но заедно търсим спасителния бряг. ...

Той...
силен...
красив...
само му трябва...
някакъв стих. ...

Преди няколко дена реших да си направя експеримент. Разхождах се по центъра. Денят беше хубав и много хора също бяха решили да се разтъпчат. Всъщност експериментът ми започна случайно. Направи ми впечатление едно момиче - хубаво, добре облечено, с прическа и т.н. Но... погледът, погледът беше празен ...

СПОМЕН ЗА СТАРИЯ МОСТ
Бе тиха септемврийска нощ....
Луна, звезди, това се подразбира,
и оня скърцащ въжен мост.
Градът отсреща сякаш че замира. ...

Допуснах в душата си
да се засели
най-безпризорната Муза.
А тя, нахалната,
реши да върлува ...

В нощта настига ни дъждът проливен
и вятърът надига се със вой.
В лицата удря ни с плесника силен -
пред нас размахва капките безброй...
Сърдита нощ! И болката прощална... ...

Еретици:
Членовете на разкола,
застрашили монопола
на онази фирма божа
и на нейния велможа, ...

Замлъкна старата стряха
на бащиния дом.
Въздъхна уморено... и посърна.
Там никога не ще да струпат
вече своето гнездо ...

провокирано от:
Тази тъга
е луната в прозореца,
сякаш спусната
с късия миг отлетял, ...

Поредният от серия хубави дни.
Стоя на балкона с чаша кафе,
оглеждам се в лазурното небе.
Благодаря за любовта във въздуха.
За слънчевите лъчи, галещи моето лице. ...

Пролетни акорди,
летен птичи звън,
есен меланхолна,
дълъг зимен сън...
Сменят се сезони ...

Разнесено, в дима на цигарата,
дотлява образа ти срещу мен.
И в глътка кафе не ще се задавя,
за да върна предишен ден.
Сребърни дрънкулки по ръцете ми, ...

Две кадифени очи -
завързаха на възел сърцето ми,
две усмихнати очи -
бял пожар в мен гори.
Две кадифени очи - ...

Немито небе светлината цеди.
Земята несвикнало диша.
Сякаш съм в градската болница
и
утре ще ме изпишат. ...

на моя учител на сцената Станьо Михайлов - Батето
Последно сбогом ще ти кажа, Бате!
Гримьорната ни, дави се в сълзи.
Костюмите висят като разпятие.
Сцената е тъмна и мълчи. ...

Щеш ли, любими, днес да говорим
за любовта, не за виното?
Хайде, наливай руйно до горе -
да не пресъхва горчилото!
Тя, любовта, казваш - живо пиянстване - ...

Уж безопасни игли,
а от сърцето ми потече кръв,
тече кръв и от очите ми,
изваждам погледите ти от мен,
изваждам целувките от устните ми, ...

Животът е илюзия прекрасна,
но той е и алюзия опасна.
Eдин прекарва го като поезия,
а друг се влачи във амнезия.
Обичани, обичащи са първите, ...

Светът е изпълнен с всичко...
Изпълнен е с всичко,
само не и с истина.
Макар да имаше дори...
любов.

Трябва да спра да ти пиша,
но ти си в мен, в моето сърце.
Трябва да спра да те обичам,
за да си щастлив някой ден.
Трябва да спра да те гледам, ...

Душата си на Дявола продавам
Душата си на Дявола продавам,
защото искам теб в замяна.
Той каза ми, че сделка ще направим,
когато ти пред мен застанеш ...

Изящната ú шия е чистилище,
убило мъжки плачове на показ.
Не се страхувай да докосваш. Жива е.
Страхувай се от разноцветния ú поглед.
Понякога пронизва като женски вик, ...

Седи свит и не помръдва! Бледозеленикавите клони на петдесетина метра отсреща също не потрепват. Мостът със замацаните от влага бетонни подпори неестествено свързва гора с гора, като че ли е прокаран само за да си стои там и да чака някоя мишена да се появи. Времето тече! Погледна часовника си. Беше ...

Замислена тъжна усмивка
спомен от самотно детство
болка хоризонтите закрива
прогонва всяко вълшебство
Нямам повече сълзи ...

Огледала
Когато и пожарите заспят
в сърцето ми след радости горчиви,
ще дойдеш ти при мен, за кой ли път
от моите представи по-красива. ...