Ще затворя сърцето си -
препълнено е...
Ще завържа ръцете си -
ненужни без теб...
Ще заключа и мислите си - ...

Ужасно е, когато влезе в къщи.
И как проникна? – питаш неразбрал.
Безпомощен пред кратките набези
върху блюда и нежния кристал…
А тя не спира – едра и зелена… ...

Какво от туй, че измислен живееш
и аз отдавна едва съществувам.
Нима ме упрекваш, че дъха ти отнемам,
играя си с него, а после го стъпквам?
Аз вземам те само, когато си нужен ...

Ще ти звънна утре рано - във десет.
Само кажи, че го искаш.
Гласът ти ще бъде прекрасен.
Опъната струна моят ще бъде.
Думите трудно аз ще намирам. ...

Светът, от дъжд окъпан, свети.
До хоризонта е зелен.
Душата хуква през полето,
не иска да се връща в мен.
А търси някъде пролука, ...

Съвет
Слушай ме, синко, насън и наяве,
ако във нещо ми вярваш:
пей по-добре със пресипнали славеи,
вместо с врабчета и гарвани. ...

Нощ е... Приятна майска вечер. Вятърът си играе с кожата ми - кара ме да настръхвам. Уханието на акациите ме омагьосва. Косата се плъзна по врата ми, къдриците се разрошиха от вятъра. Толкова е приятно... Небето, осветено от своите звезди... Красотата на прелестта им, блясъкът. Къщите, отворените пр ...

Ти ми бе прозорец влюбен
и изворче жива вода.
Следвах шепота ти чуден,
но останах аз сам, ти – сама.
Носим двама тъгата си сродна – ...

Сама избрах да нося кръста
на невъзможната любов.
Тежи ми в тази есен късна,
но сили ми дарява Бог.
И вярвам, че ще те настигна ...

"... а на когото малко се прощава,
той малко обича." Лука 7:47
И как да ме обичаш,
като няма за какво да ти прощавам,
макар да се увличаш, ...

(по мотиви от народния фолклор)
Камбаната на селската църква събуди всички необичайно рано. Дори петлите не бяха пропяли. Селото заприлича на рояк оси, чието гнездо е било изгорено. Хората хукнаха към църквата.
Попът, по долна риза, стоеше по средата на църковния двор и се кръстеше, като повтаряше: ...

Ти си този, който ме кара да се чувствам цяла.
Ти си този, който ме кара да се чувствам желана.
Ти си този, който с нежни ласки ме дарява.
Ти си този, който с песните си ме пленява.
Ти си този, който всяка нощ съня ми нарушава. ...

Беше бая, бая, с авторитетни задни части. Мъжете я гледаха с алчни погледи, а по-старите въздишаха: "Ай, машаала, ай, ай!
Малък беше градецът и всичко се виждаше като на фото. А пусне ли се някаква клюка, не мож се отърва. Така и за кокона Марийка. Дълго още говореха. А за нейните прелести, които се ...

но не онзи гръмовен
в планината Синай
който кара да жертвам децата си
не и онзи
зарад когото говоря за вярата ...

Болката извира от душата
и любовта извира от там.
Мислите са билки за извора
на човешките усещания.
Ако билките са благоуханни, ...

Аз вървя и късам рози,
аз вървя, а те растат след мен.
Аз вървя и късам рози,
аз късам, а те вървят след мен.
Аз навън лъчи събирам, пак вървя, ...

Бих искала, но не мога
да ти кажа толкова неща!
Как те исках и те мразих,
как угасвах в любовта.
Бих искала да знаеш ...

Събирах в шепите си синева,
а мразя синьото (не знам защо?!)
Крадях от птиците простор
и търсех те, и взирах се да те открия...
Събирах в шепите си слънчеви лъчи, ...

на Боби
Ти си толкова
малък -
звездичка и слънце,
във дните ...

Онази песен, знае толкова…
все още слушам я, забравен,
а болката е тапа коркова,
винарят май ми я остави.
А тази ти? Коя си днес? ...

Малка слънчева искрица
в скрити, мрачни дълбини.
Меко тя те сгрява
и в сърцето ти пламти.
Желание красиво да дарява ...

Искам да ти кажа колко много значиш за мен,
но не намирам думи.
Искам да ти кажа колко много те обичам,
но не намирам сили.
Искам да ти кажа, ...

Ти предизвикваш...
Дълбочина на жадното в погледа...
Сладко настръхнали връхчета...
Цъфтеж във клетките ми. Всичките.
И оживяват сънища! Във сбъдване. ...

Сутрешно. Нещо сутрешно ми се е приискало. Не знам и аз какво.
Горещо. Нещо горещо ми се е допило. Не знам и аз какво. Може би кафе. Не. Тя пие кафе. Аз - мляко.
Чашата. Прозорецът. Отвън - градът. В пепелника - недопушената цигара от снощи. Да. Тя я забрави. Заедно с аромата си. Люляк.
Люто. Искам ...

Млад съм още, толкова млад,
ала бързо остарях,
душата ми разяжда глад,
да вървя, а пътят извървях.
В безпътните си дни, ...

Не ставам за артистка -
не влизам в жалки роли,
животът ме притиска
с житейските неволи.
Намразих и лъжата, ...

НАЙ-ВАЖНА Е ЛЮБОВТА
Не е важно къде и как си живял.
Дали си черен, или бял.
Дали си богат, или беден.
Дали си бил пръв, или последен. ...

Тая нощ...
Тая нощ е безлунна
и ще гаснат звезди...
Нейде ще съмне,
нейде глъч ще ехти... ...

Ти си цвете малко във градина.
Ти си обич чиста, непокорна.
Ти си сладко кат смокиня,
с душа крилата и свободна.
Ти си радост, ти си песен, ...

Изтръпнали от усещане
върховете на пръстите ми,
от страх да не ги променят,
едва докосват клавишите.
А в отговор - посрещане, ...

Не мога да те чакам повече. Не мога да чакам да решиш дали ме искаш! Имаше цяла година... Толкова ли е трудно? ДА или НЕ. Това е.
Не мога да те чакам вечно. Нито теб, нито приказния принц, който, знам, че не съществува. Не мога да стоя в неизвестното и просто да бездействам. Вече не.
Достатъчно съм ...

Липсваш ми всеки ден,
Изгарям в лед студен...
Пръстта от мен те отне -
Скръб и жал сърцето ми превзе...
Вкъщи теб те няма, а ...

Градът, където е морето -
град от самота,
където чайките в небето
са разперили крила...
Място, на което бях самичка на света ...

Всеки ден ме смачкваш, унижаваш и предаваш!
Всеки ден страданието ми за теб е сякаш радост!
С гласа си режеш гърлото ми, за да онемея!
С очите си парализираш тялото ми, за да продължавам,
без да те докосвам - само да копнея! ...

Живеем в свят на несбъднати мечти,
живеем в свят на реалисти.
Вървим по стъпките на осъдени души,
а можем и да бъдем оптимисти.
Живеем в самота. ...

Недопитите истини плачат.
Неродените чувства болят.
Недокосната тръпне мечтата.
Непоискани мисли летят.
Неизречени думи се молят. ...

Синя вечер
Сега не искам да говоря много,
по устните ми жегата тупти
и гърлото ми стяга в хватка
здрава ручеят на думи и лъжи. ...

С черна карета пристигна денят,
сплашващо кучешки зъби оголил.
Мъртва бездвижност, хлад, тишина...
Вазата някой беше съборил.
28.06.2008

Писано ми е
1. Било ми е писано да живея сама,
било ми е писано да не усетя радостта,
било ми е писано само болката
да познавам като моя сестра. ...

В началото бе нежното ти слово,
а думите ти - светли и красиви,
тогава всеки влюбен поглед
ни правеше магически щастливи.
Сега е друго - просто не говориш, ...