Пренебрежението Ви,
няма да ме спре
Мълчанието Bи,
не ще успее да ме прободе
Словата в мене се събудиха, ...

Целуни ме, огън мой!
Аз разтапям се от ласки.
Погали ме-вихър в зной!
и плени ме с порив властен.
Отвори се ти пред мен, ...

Утроба ли отровена роди,
такава твар? И уж човеколика,
за грехове какви ли от преди,
за ангели ли, Боже ги повика?
Приличаше по всичко на дете, ...

ДЪЖДОВЕН ТАЙНОПИС
... когато чакам пролетният дъжд
да се свлече със мълнии и гърмели,
и на брега – един скиталец мъж,
тропосвам плажовете си посърнали, ...

Кога ще бъде
Ще намерим ли път към бъдеще
с много светлина???
Да! Ще бъде в друг век,
в други времена!!! ...

КОЛЕДЕН РАЗКАЗ ЗА ЛЮБОВТА
( първа част)
Аз съм отшелничка. Живея извън цивилизацията. Далече в Балкана. Някога моят днешен дом е бил хижа на Горското стопанство. Но отдавна е била запусната и напълно изоставена. Отидох в общината и пожелах да я купя. Заедно с няколко декара земя около нея. Съгласиха ...

да
се човек
усамотява - любовта осуетява

Others
Hearts shaved, blood drained.
Where was I when you called my name?
They were hiding their true faces - ashamed.
I was in the background, staying all the same. ...

нямането на
любов към нямане на
добринѝ клонѝ

6.
- Не разбирам – казах и се огледах – Толкова сложно е всичко. Застопоряваш времето, отделяш го за разговори с мен, обясняваш ми много неща, които – поне аз така смятам – не е нужно един толкова обикновен човек да знае…
- А обикновени хора са само онези, които са избрали да са такива. Онези, на ко ...

Ангелчето Ачо долетя до трона и се бухна по лице в пухкавия облак, върху който Всевишният беше стъпил. Удобен облак – позволяващ на вечно стария млад Бог да отпусне уморените си крака и поуспокои ревматизма.
- Какво пак? – попита Той, макар да знаеше за произшествието предварително – нали по Неговат ...

На изток от Рая, се събират мечтите,
в гората, под покрив от звездно небе.
Приели криле, с песента на щурците,
наивни и дръзки, като малко дете.
На изток от Рая, се сбъдват желания, ...

Промивки на мозък - зависимост,
която създава зависимост.

ти си черна сянка
в моя нов живот
може би си ангел
от небесен свод
може би си дявол ...

Малък поздрав за всички фотографи.
С уважение.
Запечатай ми прекрасен сън.
Дъхът ми, моля те, да секне.
Снимай сватбения звън, ...

"Третата мория", глава 7. – Боклуците (Втора част)
Черната мория идваше тук само когато нямаше никакъв избор. Както сега. Тя имаше милост към слабите и отхвърлени старци, за разлика от децата им, които бяха сменили сърцата си с камъни. Облаците се сгъстяваха бързо.
Още в коридора се чуваха истерични ...

Пътищата ни в един са сляти
и вървим го с ритъма Любовен.
Даже го летим крилати
в полет пълен с Обич и чаровен.
Там, където сме са само птиците ...

Колежката Делчева или Пъстротата на живота 12
Мариела беше другата служителка.
Зает с подготовката на дипломната си работа, не обръщах внимание на нови запознанства, караме както Ангел от тайфата образно се изразяваше, на стари кримки, изпитани в боя през годините.
Тя тогава беше втори курс и живееш ...

Мечтае Отело за своя кокона,
дали ще е Станка или Дездемона?...
Мечтата си силна с ракия теши.
Която да бъде, ще я души...
Пие ракия и реже салата, ...

Сам усети главоболието още преди да се беше събудил. Ужасното туптене го накара да изплува от дебрите на съня и да изръмжи недоволно. Но не беше толкова зле, реши, докато придърпваше Елизабет към себе си. Тя беше в ръцете му. Лежеше до него. Топлината на тялото й и миризмата й бяха неоспоримо доказа ...

За деца се пише много трудно. За да пишем за тях трябва да познаваме, да обичаме и да разбираме детската душа. Човек не носи ли детето в себе си, не се ли опита да бъде заедно с децата, да бъде близко до тях с всичките им лудории, не може ли да се влее в детската душа и да стигне до сърчицaта им, ня ...

Пътека покрита с листа минаваше през тъмна гора. Имаше много звезди, но липсваше луна. Дори и в мрака по дърветата личеше ясно зеленина. Тук храсти и фиданки нямаше. Само огромни тъмни силуети на длъж и на шир. Стари стволове великани сякаш попиващи всяко движение. По дебелите им клони се прокрадвах ...

Затваря се една врата,
захлопва, въздухът тежи,
съдбовен миг на самота,
нощта неистово крещи.
Сънят потъва - буден сън, ...

Задкулисна и подла борба на кукловоди -
кой дружина бащина да води!
Народът е конят насред реката,
събрал си багажа, с куфар в ръката
чака, объркат ли се работите тука, ...

Дали сълзи е ронило небето?
Тревата във сребро блести.
Дали, че зеленеят вън дървета
звездици греят в две очи.
Очите топли на едно момиче ...

Очакваме чудо да стане от раз.
Работихме като пчелички.
Вселено, Вярата върни във нас.
Очакваме от теб – да върнеш всичко!

Пристанище в пустиня...
много пясък, няма грам вода!?
Но защо тогава го наричат
море на пясъка.
Живота казват пристан - на надежда е... ...

/малка история/
Понякога от любовта горчи,
от тази, дето е несподелена.
За тебе само имах аз очи,
а твоите оставаха студени. ...

Поезията не ми е силната страна
както и живота, но ей ме, на!
Ще ви обрисувам днес картина на безсмислие,
което иронично, вярвам че излишно е.
Казват, че който търси винаги намира, ...

"Трябва да ти кажа" е нещо,което ме върна много назад в спомените ми,където няма толкова шум и забързан живот и в което време нещата имаха своята стойност.
Музика,аранжимент и изпълнение : Иван Дракалиев
03/05/2023г.
г.Москва / РФ

Защо не мога да прогледна през устните ти сиви пожълтели?
Защо не мога да докосна ръцете ти студени?
Защо не мога да премина през мъката ни веч вековна?
Защо не мога да усетя лунната ти светлина?
Защо не бях до теб, когато ти не искаше да ме оставяш? ...