За миналото просто забравѝ!
Времето не може да се върне!
Напразни са и твоите сълзи!
Съдбата няма как да се обърне!
Не съжалявам! Няма за какво! ...

Вторник, 9 часа сутринта.
Тримата технолози Едуард, Винсент и Джон, облечени с костюми според приетия дрескод на фирмата, влязоха в заседателната зала и седнаха на столовете до голямата маса. Бяха смутени. Вчера, в понеделник бе проведена обичайната оперативка, защо секретарката на боса им нареди от ...

В продължения
Къде е любовта, светът и ние,
къде се крие целият живот -
все въпроси търсим, да открием
смисъл, с вяра дните ни да продължат! ...

НАПИСАНО СЪС СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ
Надеждата е винаги на тръни –
сърна в летеж през дрипави гори.
Яви се в миг – и в миг един потъне,
без да дочуе страшното ми: – Спри! ...

Утро е пак и сърцето отново боли,
в огледалото образ на горчиво лице!
За пред хората слага си маска,
за пред другите маска слагат и те!
И ето, че отново лицето му грее, ...

Воюват край далечен бряг
незнайни и богоизбрани
и всеки търси своя враг
и всеки носи свойте рани.
Уж всички вярват в бог, но свой, ...

Е, обещах си да пиша за развоя на проблема, който вчера споделих тук. След двудневна борба с институцията БГПощи искам да ви кажа, че финалът е с щастлив край и то благодарение единствено на ФБ групата "📬 Български пощи, USPS/Tracking проследяване, неволи и други куриери", които се отзоваха вчера съ ...

19. Прегръдка
Тази нощ вятърът заспа в клоните на самотното дърво на баира. Цяла нощ го прегръща - до сутринта. Целуна клоните му нежно и тръгна да обикаля света. А дървото остана да чака. Попита облаците и птиците кога ще се върне вятърът, за да го стопли нежно с прегръдка. Но те нищо не му отговор ...

Помниш ли
онова езеро
с белите лилии,
кръгло като луната
и с тъмнозелени листа. ...

Обувките ми са червени. Като кръв.
А роклята ми – черна. Като ада.
И ти обръщаш гръб на Рая всеки път
преминеш ли под моята мансарда.
Навярно се вълнува нощният паваж ...

Когато ме викаш,
ме искаш,
когато си цяла желание
в очите, с послание,
а устните ме провокират ...

Започнаха Игрите на глада.
Избран си, за да оцелееш.
Лотария на сляпата съдба.
Убивайки ще оживееш.
Създадени безброй беди. ...

Вилауемна - така я бяха кръстили майка й и баща й. Тя беше израснала с това име и си мислеше, че родителите й са искали да звучи прозападно. Но когато един ден попита баба си Щилияна, тя се разплака и й разказа всичко. Баба й имала много хубава вила в местността Селището, но комунистите започнали на ...

Личо беше на 82 години. Възраст достолепна, достойна за уважение. Имаше деца, ала те бяха в столицата. Там животът бе друг-забързан, оживен, динамичен.
Личо бе работил цял живот в строителството. Имаше къща на два етажа, хубава, измазана.
Ала децата отидоха студенти в София и после останаха да живея ...

Отношение
Отношението е на съзнанието позиция вътрешна.
Тя поражда отношения -
Асоциативни връзки - групи във душата.
На хора и животни - същества. ...

Някак внезапно, или по-скоро случайно
осени ме чувство изпълнено с радост,
от тихо промъкнала се мисъл потайна,
да се потапям по-често в морето от младост.
От раз, позволих си да бъда красива… с бръчки. ...

Покана получих, в училище скромно
на село съседно със малко деца,
в един клас да вляза, да седна удобно
и стихове свои да им почета.
Навих се, защото ми бе любопитно ...

в памет на Петя Дубарова
Все повече вярвам на Нютон,
отколкото на някакви догми,
щом великаните и лилипутите
се вписват в нормални форми. ...

Нашенска телевизия - няма да казвам коя, все пак едната снаха е бургазлийка.
Водещият на дискусионното студио обсъжда плана за бюджета с икономист.
И казва той за очертаващите се недостици в бюджета: „ А, ето го началникът на данъчните. /Пускат запис как любимият приятел и хазяин на Асена се кълчи п ...

Всеки петък… ставам рано.
Пия чаша Нескафе.
И с палатката на рамо
хващам - близкото шосе.
Ходя близо четри часа. ...

АКУШЕР НА СВЕТЛИНАТА
... с тая работа без плата доживях до старини –
акушер на светлината, дишам мъдри светлини,
зная две и помня двеста, бях на римата жених,
рано стана ми невеста тя! – в несръчния ми стих, ...

Взимам си шапката и тръгвам.
Приключвам, край по тоз въпрос!
Няма какво да се залъгвам-
не ставам никак за матрос!
Не съм участник във романа, ...

Тя е толкова хубава само в четвъртък. По залез.
Закъснява и бавно посипва земята с мъниста.
Стъпва право в очите ти. А светът се смалява до залък.
Дъх след дъх приближава. Дъх след дъх си отива. Лъчиста.
Ако имаш късмет, ще я срещнеш в четвъртък, когато ...

Вдишах аромата ти.
Вгледах се в очите ти.
Усетих дъха ти.
Почувствах допира ти.
Погалиха ме дланите ти. ...

Хоризонтът на морето се простира надлъж и нашир и внушава чувството за безбрежност на пръв поглед, но ти знаеш - това чувство е погрешно, защото нашето море, това дето ми е пред очите и играе в момента, каквото и да прави, си остава едно затворено море.
То може и да е кротко, и да е бурно, и да прим ...

"Над Хималаите летях високо,
"велик спасител" съм бил аз!
А сега избавям батко ми Боко,
та той да ме крепи на власт!
А властта си е нещо сладко, ...

Тиха нощ, дори и Бог в звездите гледа.
Тъжен ли е... или лош, това го знае само той.
Горчи надеждата му, че вярваше на хората...
та нали той сам ги сътвори.
Къде се сбъркаха нещата!? ...

ПОСОКАТА
Капсулата имаше въздух и храна за десет човека в продължение на седмица. Иначе можеше да пътува безкрайно из вселената, след като се подаде начална скорост с насочените газове. Ако не срещне астероид, силна гравитация, или не бъде прихваната от патрул.
Тамос Мангор се притесняваше само от п ...

Приседнала на ръба на мислите
понякога долавям стихове
и ги записвам...понякога мислите
отлитат и се разпиляват във всемира.
Събирам си тогава звезден прах ...

Ще си тръгнеш някога от мен,
без думи, без напразни обещания.
Денят ще бъде просто ден...
а мъката ще скрия зад мълчание.
В безбройни нощи твоят лик ...

От бреговете на Мароко се носи
онази отровна суша… Хлъзгава…
Сякаш копае във въздуха. Проси
от моята кожа водата. И потъва…
Казабланка. Бялата къща. Ето я… ...

Пропадане в бездната…
Някога имах крила…
Някога…
Сега падам свободно…
Стените са гладки… ...

НОЕМВРИ
Ноември си отива!
Оставя облаци...
/и скрити бури/!
Оставя спомени... ...

Сърцето се привързва като куче,
погалят ли го с доброта.
Боли го, щом шамар получи,
от тази, същата ръка.
Но то е куче и дори да страда, ...