ЧОВЕКЪТ С ТЪЖНИТЕ ОЧИ
Да запомня Човека, който сяда край мен на кафе
и във своята чашка пластмасова кротко се взира,
и се гушва в ревера на сетрето си – беж кадифе,
да не пукне от студ – самотяга, слетял от Всемира. ...

Каква е моята роля във филма, наречен “Живот”? Дали съм лош или добър герой, дали съм главен или просто поддържащ статист, дали имам думи, аз не зная. Няма ли сценарий за да разбера кога идва моят ред да се появя на сцената? Трябва да знам и какъв е краят ми, къде отивам след като умра.
Само аз май ...

Някакъв спомен сърцето ми пак изгаря,
защото до мен не си ти.
Ала обречен съм да горя до края,
защото в главата ми все си ти.

НИЩО ДРУГО
Навярно в мен душата се смири, преди да литне с облачето бяло –
престанах да си мисля за пари, за своето безценно, вехто тяло,
какъв съм, кой съм и защо бях тук? – не си задавам тъпите въпроси,
дали денят лопатка със боклук, или коматец топъл хляб ми носи? ...

О, безразсъдни народе,
спри да служиш на чужди.
В битки словесни да влизаш
в разпри опасни, ненужни.
Кога към изток поглеждаш ...

ПРОЗОРЕЦЪТ
Антонио се събуди в добро настроение. Днес навършваше двадесет процента живот и бе доволен от себе си. Всичко вървеше спокойно, правилно, без тревоги и притеснения, не можеше да мечтае за повече.
Стана, разкърши се из тясната стая, после даде обичайните изследвания, кръв, слюнка и урина, ...

За Нея - за Невинността се моля -
да оцелее в този пошъл свят.
За котенце изпаднало в неволя.
За просяка немит и непознат.
За малката сърничка уловена ...

Виолетов воал над нощта бездиханна,
бледи сенки в гората безлистна танцуват,
тъмнината смолиста, приятел отдавна
лунен образ във алени багри рисува.
Нечестивите властват над пламък среднощен, ...

Част 15
Кольо влезе в прозрачна стая като неговата, а насреща му стоеше момичето, което видя първия ден. То стоеше в поза лотос и медитираше. Кольо така и не беше разбрал как се казва. Кожата и беше още по-бледа от преди. Почти беше почнала да става прозрачна. Дали това не беше? Дали те не ни правех ...

На древният въпрос житейски -
дали смъртта е път различен,
аз имам отговор Библейски,
но той не стига да те наобичам.
И след последния си влюбен дъх, ...

Правата са фиктивна абстрактност,
реалност са истинските възможности,
с които можеш да се представиш
и да се отстояваш на сцената на Живота.
Дори най-стриктно да спазваш правата си, ...

Вълшебното вретенце си го взе,
орисницата ми. И се пръждоса.
А джинът от бутилката с "Розе",
пиянски смотолеви по въпроса,
че приказките истина били, ...

Опитах... Видях... И разбрах...
Бях сред хората... В тълпата...
Опитах да съм част дори...
А те ме тъпчеха с краката...
С въпроса: ...

Какво е гордостта, а какво е суетата? Какъв е погледът, когато имаш... и какъв е погледът, когато нямаш? Когато човек е гладен, не е ли готов да нареже някоя подметка, не е ли готов да сдъвче гума само, за да почувства, че се храни?! Когато човек е зверски гладен, не се ли пресрамва да яде от хранат ...

Мисълта ми към теб е не... логична, не... типична и не... нормална. Уж само вибрационен импулс, а поражда в ефира около мен ухание на роза, ласка на коприна, летен полъх на море, полет на пощуряла пеперуда, недостиг на кислород, прилив на адреналин, вкус на капучино, втвърдяване на желанието, омеква ...

Слънцето ще се намеси
в есенната тишина.
Въздухът се носи пресен,
мирисът му разпознах.
Как ухае ми на нежност, ...

1. Минало бъдеще
Малчуганче видя за първи път двореца пред жълтите павета. Подир обяснение за там живял цар възкликна: „България приказна ли била?“.
Въпросът бе другосмислен, отговорът „Да“ бе достоверен.
2. Янка от Сливен
Редник временно трудоустроен събирах дърва за перачки. Старшина доведе лете в ...

В този леко меланхоличен сезон
сърцата помнят жаркото лято.
Листопадът е видим от всеки балкон,
а градът облича се в премяна от злато.
Нюанси пъстри в очи и в дела... ...

Те възникват в края на деня,
когато хоризонта в мечти живее
и цветовете неусетно се менят;
и слънцето рисува последната алея.
И аз си тръгвам от теб,със очи ...

… А някога светът ми се побираше в едничка дума - "ти".
Боях се, че отидеш ли си, в този миг и аз ще спра да дишам!
Но ето, че земята и след тебе продължи да се върти…
Не литна и душата ми от тялото – така реши Всевишният.
Реката на мълчанието бавно ме удавяше, без дъх ...

Баирче с храсталаци голи
заплита горски ветрове,
дошли от планината горе,
от каменните върхове.
По улици те тичат боси ...

или БИТКАТА на Естествения Интелект ЕИ, срещу Изкуствения Интелект ИИ / Artificial Intelligence AI /
Свежо есенно утро на Две хидяди двадесет и... година.
Не чувствах фините прахови частици, не срещах усмихнати хора по улиците. Мдаа, нямаше ги защото маска
тип К-19 двадесет и... ги игнорираше, а без ...

Жената на комшията орално
е много дейна, няма миг умора!
Влече я казаното тук фатално
и тъй е търсена от много хора...
Умела е, баш-майстор в занаята, ...

В стиховете се разплака
Аз дълго чаках любовта,
а тя вълшебната избяга.
Напусна моя дом сама,
в сърцето ми остави рана. ...

Провокация - реакция със гняв!
Кой е тука крив и кой е прав?!
Кое е важно : да си прав или човечен?
Това май, че е въпросът вечен!
Но ако замълчиш човешки, ...

ПЛАЖ, ОКТОМВРИЙ И МОРЕ
Барче. Масичка за двама.
Плаж. Октомврий. И море.
Малка водка. Двеста грама.
Ти – във рокля на каре. ...

От другата страна
Свърши се! Камбаната удари.
Дойдоха ангелите на мига.
А край ковчега няколко клюкари.
Обсъждаха ми земните дела! ...