Онази нощ, преди да си замина,
изправени пред прага на безкрая,
вечеряхме любов и малко вино
в уюта на една хотелска стая.
Богатството на дните ми бе скрито ...

мироглед да е
и верую за всички
люде Любовта

Бях във клуба ,,Чака-рака".
Чалга там се вихри яка.
Всеки си със пръсти щрака.
Абе, мамата си трака!
Аз, макар и дъртофел ...

Радост
Колко златна светлина,
е събрал за миг простора!
Но дали ще го запомним?
Доброто лесно се забравя. ...

Странна хубост има всеки стих,
и силата му може да разтърсва...
Като онзи, нечут от всеки вик,
на падналият ангел сред човеците!...
И тихичко гласът във нас говори, ...

В зоопарка маймуните подслушаха човешките разговори и отрекоха, че са наши предци…
хххх
Днес не е трудно да убедиш някоя жена да ти дойде у дома.
Трудното е да я увещаеш да си тръгне най-после…
Хххх ...

Шарен свят, панаири, гълчава,
еликсирите с кофи продават.
Раят там е, зад ъгъла, брат,
ставаш млад и красив, и богат.
Продавачка крещи гласовита, ...

Някой ден
Със себе си какво ще отнеса
когато си отида някой ден?
Изстрадано сърце ще понеса
и някой стих останал вътре в мен! ...

Без него пиша до три през нощта
пуша на терасата след полунощ на студа
без теб не творя този хормон
по-добре безсъние отколкото да сънувам само лицето ти
Стига ми и една фаза от два-три часа сутринта ...

Стария Дук прекарваше поредната си вечер сред приятели в Тихото. Въпреки щурата веселба успяваше да долови звънливо крещящия глас на дъщеря си, хабяща с ентусиазъм калената си нервна система, докато обслужваше отбраната клиентела. Най-благо на душата му ставаше като чуеше закачливо предупредителните ...

Сам трябваше да я чака горе-долу на същото място, където се разделиха по-рано, така че тя започна да се оглежда и да го търси, като не пропускаше да погледне и нагоре към покривите на сградите.
„Имаш опашка.“
Гласът му в главата й я стресна, а после значението на думите му я накара да почувства хлад ...

Във бабиния шкаф са скрити
най-чудните играчки на света.
Покрай бонбони и бисквити
намирам още всякакви неща.
Издърпах вчера чекмеджето, ...

Преди броени дни, разхождайки се в Борисовата градина, пресякох траектория с възрастен господин с голям лигав пес. Човекът явно го сърбеше езика, та се отприщи на приказки. Така разбрах, че е 1939-ти набор - бивш другар от голямото комунистическо доброутро. Опита се да ме агитира да гласувам за черв ...

Аз съм слънчево петле,
ставам в пет и кукуригам.
Слънцето на този плет
всяка заран ми намига.
Давам му оранжев цвят, ...

Нямате до мен, мой сребърен блян, ноща ще избърше сълзите ми тихо.
И в мислите знам, че ти ще се луташ, където завинаги заключих те аз.
Сърцето студено от болка ще стене, за мъничко обич от тебе презрян.
И дума не казвай, че бях ти досада, за друга любов ме проклинай на сън.
Но вятъра стърже в душат ...

Да се обичаме
Седяхме на една маса три българки, от три различни края на България, на различна възраст и без никаква роднинска връзка.Три българки и една филипинка.Изведнъж филипинката ни загледа и с най-искрена усмивка каза:
-Еха, колко много си приличате, вие българките.
Безкрайно учудени, ние се ...

Ръка протяга между световете,
превъплъщава думи върху листи
и засияват белите полета
от мисли – вдъхновени и пречистени.
Под синева на споделени чувства, ...

ЗАПЕТАЯ В СТРОФАТА НА БОГА
Валентина Йотова е авторка на четири поетични книги „Икона” (1992 г.), „Животопис на светулките” (2012 г.), „Разпятие на щъркели” (2015 г.)” и „Девет бала тишина” (2020 г.). Отличена е с международни и национални награди от литературни конкурси. Има публикации в международ ...

Не бой се... Вече съм свикнал...
Добре съм..! Макар, че не мигнах...
За твоите страсти... Копнях...
Не бой се..! Научих се..! Свикнах..!
В нощта, да изгарям... Без страх..! ...

4 глава
Минаха две седмици, през които Лизи продължаваше да пребивава в Германия. Наслаждаваше се на спокойното време, златната есен и усмихнатите хора. Планираше по-нататъшните си стъпки, къде щеше да се устрои, каква работна позиция желаеше и в какъв тип предприятие. Желаеше да направи добър избор ...

Музика Соня Станчева
Текст Диана Димитрова
Аранжимент Кирил Гунчев
Изпълнява Соня Станчева
Запис и мастеринг Кирил Гунчев ...

Седя тук като черна сган.
Душата ми плаче, ридае.
И защо не зная.
За мечти ли несбъднати или приказки!?
Времето мрачно, дъждовно ... ...

С какви ритници стигнахме до тук,
успешни, гениални... много жалко:
едни се ровят в кофите с боклук,
за другите Земята стана малка.
Похапват зла́то, пийват си петрол, ...

България в сърцето всеки пази,
държавата отдавна се намрази,
дали онази или само тази,
но чувствата се носят на талази.
Прогресът като охлюв. Кой го каза? ...

Прекъснал съм си корена почти.
След мене нищо няма да покълне.
Две хиляди складирани мечти.
(С корици ако някой ги прегърне.)
Така съм го написал лично аз, ...

Парадоксите около нас са белег,че всичко се движи твърде бързо, макар да не го забелязваме. Като светлинките които тичат през прозореца на движещ се влак, или звездите които показват как и с каква скорост се движи Земята. Започвам един отворен списък, който ще бъде допълван при случай:
В детството м ...

Има дни... или моменти...
когато освен, че вали
в душата е празно...
а отвътре... боли
Думите стават омразни, ...

ЗИМНА КОЖА
Най-първата корица на леда
е твърде крехка и така ранима.
Реката влачи златната вода,
в която есента е само рима. ...

БЪЛГАРИЯ УМИРА
... тополите жълтеят като свещи и тихо гаснат в утринния зрак,
и жълтата луна над тях се блещи – един, търкулнат в Нищото, петак,
и охлювът през мокрите дъбрави сребристата си диря очерта,
с дрипливичко сетренце без ръкави възкачва се на хълма есента, ...

Част 16
Излезе от прозрачния затвор на момичето със сивите очи и затвори врата. Заоглежда се в мрачния и тъмен коридор освен вратите към прозрачните затвори нямаше никой. Или ако имаше много добре се спотайваше. Но защо не го преследваха? Те трябваше да са разбрали, че не си е в затвора? Трябваше да ...