Помниш ли...
Помниш ли мене и нашата среща,
помниш ли лунното звездно небе
и на лицето следата гореща
нежно оставили мойте ръце? ...

Не вярвай на нахалния си гост,
отдавна настанил се, тъй удобно
в душата ти със взлом, във всяка кост
със мислите си мъчни и отровни...
Не вярвай на морето от сълзи, ...

По улиците от натрошени стъкла
се влачим, като плужеци лениви,
и лигите от кървави меса
бележат пътищата ни, като мастило.
Голяма част от нас са вече голи, ...

В такава гъста тъмнина
не бях замръквала отдавна.
Лежа на мократа земя
от страх, вървейки да не падна.
Неназовими и далечни ...

Имал бил нужда от упражнението. Чарли извади меча си и изненадващо с цели два удара отряза досадния палец, който стискаше глезена му. Изгубила хватката си, осакатената ръка се опита да го издере, но за щастие ноктите все още бяха достатъчно човешки, за да не пробият през твърдата кожа на ботуша. Мош ...

Като пъзел сме хората...
Като мозайка...
от малки парченца
Всяко има си място
И всяко място... ...

Чудесно е да се използват касетъчни бомби!
Русия си е "империята на злото", тъй ви думам!
Руснаците и за края на света са ми виновни!
А аз съм велик като Аспарух, Симеон и Крума!
На Русия аз храбро се перча, ръмжа кат лъв! ...

Небето е като морето,
морето е като небето,
вълни и облаци в едно
докосват моето перо.
Самолети с облаци се борят, ...

Кое накара Народа ни да се откаже...
от Родина,майчина любов.
Да превърне всичко във горчилка
и да потъне в вечен грях.
Вярата на нашите герои... ...

Тази жега ми дотегна! Ни да седнеш, ни да спиш
и в леглото като легна, се въртя, като дервиш.
Тичам по хиляда пъти вън, на дворната чешма
и умът ми се размъти, и говоря си сама.
Ако призори, броила хиляди овце безспир, ...

Всеки ден почва и свършва.
Точка му слагам на края.
Утре какво предстои -
вечер не винаги търся.
Пътека чертая с надежда ...

Нейната дива душа,
влюбена в светлата суша
носи в съдбата си страх от греха...
(Страховете...
Кой ли ги слуша?) ...

В миг сякаш времето спря,
тишината крещи като демон.
Пред бездната вятърът онемя,
разпилените ми коси са за него.
Всичко утихна,. Въздухът избледня. ...

Культ.
Одышка и тяжесть в груди всё чаще тревожили руководителя страны, держал он чадящую трубку в давно вянущей руке, сжимал, словно вату мял. Чувствовал ослабление тела, кашлял дымом.
- Это от долгого курения, - подумал Сталин, и отложил гаснущую трубку, вспомнил, как во время конкурса ракетных дв ...

Заспива ми се в някой хубав спомен
и искам да остана, непробудно.
Светът навън е твърде електронен
и много повече от сън, заблуда.
А влакът на живота се задъхва ...

Живях, а не разбрах това. Дишах, а другите дишаха истински.
Танцувах, а танцът бе поклон към свободата. Разресвах косите си, но нямаше кой да ги погали, някак по детски....
Усмихвах се, ала тъгата по устните играеше танго.
Бягах, когато стъпките ехтяха по тротоарите и връщаха спомените от миналото.
...

Можех да усетя липсата на равновесие – беше като лек сърбеж в гърба. Онзи идиот пак раздаваше прекалено много късмет на хората! Вдишах тежко, опитах се да се успокоя и се захванах за работа. Това щеше да отнеме доста време...
Започнах, опитвайки се да разпределя лошия късмет по равно и да го направя ...

Генийчета: Дарът
Камен клатеше доволно глава слушайки музика с огромните слушалки закриващи ушите му, а Рацата остави таблета и го ръгна леко в стомаха. Баща им каза нещо, но Камен не го разбра заради високата музика в ушите. Той махна слушалките и разбра, че са спрели и вече са стигнали село. Поред ...

https://www.youtube.com/watch?v=z_sLjX-E4Rs
2023

Светло е. Сивото.
Като небе.
Сънено. Утринно.
С дух на дете,
търсещо, вкусващо ...

- Скъпи, ти изпитваш ли към мен някакво чувство?
- Да…
- Тогава защо не ми предлагаш брак?
- Брак заради едното чувство за хумор???
хххх ...

Отдавна различавам любовта
по смисъла на твоето мълчание,
наситен поглед, много пъстрота,
очите търсят в мене упование.
По-важното е, че струи до днес ...

Аз обичам да мечтая
и да скитам в самота,
сякаш в приказна омая
да ме води любовта.
На звездите да говоря, ...

Петя и Андрей живееха заедно отдавна. Мъжът бе по-възрастен с около двадесет години от своята съпруга. Имаха син, който работеше в голям град. Много неща бяха преживяли заедно. И тъга. И радост. Вървяха по път от обич и доверие. Отдавна Андрей бе решил да направи ремонт в стаите на къщата. Баня. Кор ...

ПРЕМИНАХ ПРЕЗ СВЕТА СЪС БЯЛА КНИГА
... когато нощем скърца дървоядът и ми напомня, че съм още жив,
изваждам си моливчето и сядам да ви напиша стихче с тих курсив,
не зная откъде при мен пристига? – дали не е от звездното небе,
преминах през света със бяла книга и черен хляб във пътното торбе, ...

И се омешаха черното и бялото, дяволите с ангелите, земята се завъртя и се роди новото начало. То беше странно, шарено като зебра и никой не знаеше, какво предстои...
Така се търкаляха годините, вековете, хилядолетията. В първите дни на новата ера двата цвята си личаха отдалеч, и контраста им изумяв ...

Усети как кръвта зашумя в ушите й, но не можеше да почувства ударите на сърцето си в гърдите си. Опита да повдигне ръка. Да помръдне крак. Да премести проклетият си показалец половин сантиметър.
Нищо.
Стисна очи. Дишаше твърде тежко. Трябваше да престане. Не можеше да позволи на паниката да превземе ...

Животът е мъничка рекичка,
озарена от слънце чудесно -
това си ти, любима едничка,
далеч си, но сърцето ти е честно!
Животът е светла пътека, ...