Късна есен с листа пожълтели
ме обгърна със топли ръце -
във красива и чудна феерия
и с едно помъдряло лице.
А дърво със оголени клони ...

Ще ти изпратя слънчева усмивка
по кораба отплуващ от брега
и сладка непресъхваща целувка,
която да те топли през нощта.
Ще ти изпратя сладостна въздишка ...

В розовия здрач
последните лъчи се стичат.
И морето - в нежно розово
шумоли и се разлива.
До нас и в нас се случва чудо. ...

Нощта спусна
черните завеси
над уморения
притихнал град...
Вятърът крещеше... ...

Имам само едно желание
и то е...
да те видя.
Имам само едно усещане
и то е... ...

Мислите ми -
листи разпилени,
писани и недописани
писма до теб.
Птици диви ...

Ще падаш от очите ми и ще крещиш,
а аз на литър за стотинка ще те разпродавам,
че нищо не си струвал, нищо не си бил
и много време съм изгубила да се надявам.
Да си мисля, че ти си точно този, ...

Нощта се стеле над земята.
Тъма поляга по света.
Заглъхва всеки шум и крясък,
настава нощна тишина.
Застанал в мрака край реката, ...

Орална любов -
седем пъти мери,
един път захапи.
+ + +
Любов от пръв поглед - ...

Аз идвам... с коси като есен...
Твойто злато във чужди ръце...
На средата на заглъхнала песен...
Октомври настръхнал ще спре...
Тук съм застанала, до зрелия кестен... ...

Когато сутрин до теб се събудя,
не ставай, преди да откриеш зората
в очите ми светли, от теб озарени.
Огледай се в тез езера кехлибарени,
отпий от топлината им мека, ...

Не искам вече да те виждам,
да отвориш стара рана,
навсякъде да те привиждам
и да искам да забравя.
Не искам в очите ти да гледам, ...

В очите ти често се вглеждам замислен,
те никога нищо не казват... мълчат,
под тях много често виждам усмивка,
и сълзи родени във тихия мрак.
Мъртви са, чисти, невинност сама, ...

>>>> Усещаш ли
>>>> как в устните се сгушва
>>>> кратко топло вдишване,
>>>> миг преди да се събудиш?
>>>> Как тихичко ...

В гората ветрецът довея покой,
през вейките лунният диск се провря.
Пред мене застана, приятелю мой,
и пулсът ми в кротко очакване спря.
Протягам ръка и ти сядаш до мен, ...

Да те излъжа? Или да те обичам?
Най-хубаво е - двете във едно.
В един измислен свят на теб се обричам,
а в този ще бъда едно кошмарно зло.
Моля те, и ти нещо излъжи ме! ...

На Елена П. честит рожден ден!
Жълти латинки
и жълти минзухари -
есенни слънца...
Огнена есен. ...

Дали си слънце? Или луна си, която в очите ми залязва... И се слива... с нощната тъма, в която сама съм и мисля за теб... Дали си слънце? Или вечерница си, която на луната е приятел, и залязваш с нея, за да се преродиш и сутрин с ново име... ден след ден... Дали си слънце? Или вода си, която по мене ...

Края на света
В кристалното кълбо на тишината
виждам края на света.
И един въпрос върти ми се в главата:
любовта ли ще спаси света? ...

Повикай ми такси.
Парите ти
са време.
И глупавото време е пари.
Не съм ти нужна ...

Потъва погледът
в бездъние на поглед
и се изгубва всичко,
чезне фонът,
остава ...

Прочетох писмото ти.
Захладня!

СЪН
Не вярвам да ти липсвам,
когато звездите заблестят,
когато слънцето те милва,
а луната ти пее с щурците... ...

По съмнало със звезден лъч една любов ме гали,
в прелистените спомени откраднала съня.
Преминала през много изпитания,
с усмивка подарила ми деня.
На есента със дъхави треви се врича. ...

Ти държиш често отворени прозорците си.
Така че някой ден мога да нахълтам неканена,
въпреки забраната ти да го правя.
Ето ти още една причина да обичам
това, ...

Сиви тревоги
В дълбоките дебри
на мозъка
жестоко се завират
тревогите! ...

Луда е!...
А се усмихва...
(като малките деца се сгушва
и, усмихната, в блажен сън се унася,
кротко заспива...) ...

Накъсах си душата от съмнения
и пъзелът сега е много труден.
Задача за отличници!
А в мене
шестиците отдавна не виреят... ...

Товарът на дните руши моя дом,
последните спомени глухо дочувам,
полиците с книги, бутилката ром,
о, своето минало как бясно жадувам!
Познати лица, непознати мечти, ...

Знам, някой ден няма да е същото,
тогава ще си говорят само мислите ни!
И в този някой ден ще съм разбрала оценимо
неповторимостта на миговете ни!
И ще проклинам всичките ни страхове! ...

Родена от някъде. Да! От сърцето.
Създадена от спомени мили,
блясъка пази от времето, в което
щастлива била съм в годините отминали.
Стигнала мястото, откъдето ...

Ти о`Мая
мен, Ти.
Аз те виждам не като Вие, а Ти,
и главата ми почва да се върти.
Аз, ...

----
Лукреция отвори големите си червени очи и усети силното желание за кръв, което я обхвана неочаквано. Положи огромни усилия да го притъпи, но усещаше как организма й изнемогва. Втора седмица вече не бе пила кръв, заслабваше с много бързи темпове. Дори виното не й помагаше да се закрепи.
С огромн ...