аз стоя
на прага
на вашите болници
неосигурен
с изкормена душа ...

Колко много цветя, най-различни цветя!
Като в пламъци вазите лумват!
Сякаш и лятото, и пролетта
едновременно ни гостуват!
Обожатели - колко народ! ...

За кой ли път поглеждах
огледалото избистрило сега.
Въпроси в минало нареждах,
а утре отговори ще чета.
Образ нужен,образ нежен ...

Нотите пронизаха последните въздишки,
в звуци на пиано се понесе светлината,
скъсаната риза, дрехите войнишки,
спомените струпах, пресни от войната.
Кървава целувка бузата усеща, ...

Искам да живея в свят,
в който няма злоба, завист и тъга...
Искам да изпитвам болка,
която не сломява моята душа...
Искам да почувствам сила, ...

Чувствителна, усмихната, нежна, романтична.
Може да изглеждам неприлична,
но не съм като останалите типична.
Сърце - разбито за пореден път,
но ще си остане моят кът. ...

(посветено на Германия и нейните жители)
Съжалявам, аз нямам тъй сини очи.
Не парадирам с косата си руса.
През лятото не нося сандали с шал.
По-скоро бих ходила боса. ...

Мълча си. Празно и студено
в очите ми дъжда вали,
от път сърцето уморено
за дълго в мене ще заспи;
и всичко ще превърна в спомен - ...

Повторения, обяснения и пак нищо;
иска ти се всичко да изригне, да се освободи,
зимата започна - нищо лично,
ела, топлина поне малко подари!
Говорят хората, не спират, а ти мълчиш; ...

Нямам муза
и е... нищо в душата ми,
и е тъмно в очите,
и са празни белите листове.
Колко каляски ...

Надеждата в очите
не можеш да откраднеш!
Надеждата в очите не можеш да откраднеш!
Красотата на мечтите няма да докоснеш...
Те са само мои, със никого не ги деля, ...

Всяка прилика с реални лица и събития е СЛУЧАЙНА
Кик стоеше на прозореца, изправена на перваза, загледана надолу. Беше високо, много високо. Беше сигурна в решението си, остана й да направи само едно нещо. Отвори черната си мешка и извади една шарена тетрадка. Беше много повече от листи хартия. Беше ...

Защо отново ми поиска телефона?
Защо? Нима изтрил си го преди?
Нима не стига, че от грамофона
онази неизпята песен все звучи.
Наизуст забравям нейните акорди ...

умирам
Анри
умирам
на снега
в кралството ...

Мечтите с теб сега са прах -
забити в мен като смола,
отново сам - полепнал в страх,
самотен кошер без пчела.
Дали бях сляп? Това не знам, ...

Дали тъгува тя за мен?
Какво ли прави в този ден?
Аз за нея мисля
и тъжа, и не спя,
защото тя не е тук ...

Прокарвах трепереща длан
по нечие горещо тяло.
В душата бушуваше плам,
а времето сякаш бе спряло!
С устни изучавах сладката кожа, ...

Нещо се промъкваше неусетно като крадец. Кожата на света изтъняваше, а отдолу прозираше разядената му плът. Все повече прах се натрупваше, все повече ръжда, все повече скръб. Слънцето печеше по-жарко от всякога, като художник, изгубил таланта си, който безцелно размазва огромни количества боя по пла ...

Мой край любим! Мое приказно място!
Тихо полегнало, там, покрай Дунава.
Дойдох при теб, може би, неуместно.
Стана ми участ. Колко си хубаво!
Ти, мое първо пролетно влюбване! ...

Треперя силно, много ме е страх.
Треперя като лист през есента.
Представям си ответния замах,
разсичащ моята мечта.
Сгреших ли, че започнах първа? ...

Рошава котка със смешна походка
отиде на разходка, да си купи водка.
Глупава котка – сгази я лодка.

Човеко, в отчаяние недей изпада,
на тъгата недей се поддава.
Тя е зла прокоба,
на душата е подкова.
Изправи глава, очи вдигни ...

Не целувай устните,
че пропити са от заразна тъга.
Не докосвай с ръцете - студените,
умиращата ми от болка душа.
Не поглеждай очите - наивните, ...

Ако искаш за станеш художник
по Булат Окуджава
Ако искаш за станеш художник,
първо четките спокойно среши,
гуми, моливи и набори сложни ...

Музика: Стефан ДИМИТРОВ
Текст: Весела ЙОСИФОВА
Аранжимент: Асен ДРАГНЕВ
Изпълнява: Богдан ТОМОВ
Напиши ми писмо. ...

* * *
На всички Вас, които изливате душата си на лист хартия.
"Крадем" от себе си по-малко,
късчета от нашата душа
и като с пламъчета от запалка ...

Не те сънувам вече, мамо.
Дали за нещо си сърдита?
Затуй, че рядко свещи паля
и не ти омесих пита?
Ти знаеш, че съм във чужбина ...

Не казвай "Не плачи!",
сълзи красиви са това.
Не казвай, че с нея утре ще си -
това са ненужни слова!
Не казвай, че безумно те боли, ...

Ти с нежност бяла възраждаш
и в горите ми палиш линяла жарава.
След туй тръгваш...
вятър се в длани не хваща,
с обич не се приковава. ...

По обед
Закрещяха балконите:
Вижте, колко изкусно
двама долу по обед
правят сандвич от устни! ...