Едно
Една класическа хипноза.
Прераждам се циклично.
Живот, нима обърках дозата -
с усещане за сеизмичност?... ...

Есенни листа
лунни петна
кърпи паяк безполезно
+ + +
Отрязах дърво, ...

Можеш ли да чуеш стоновете на морето
тъй величествено и огромно,
а изпълнено с тъга...
Събрало в себе си тайни, отдавна забравени,
споделяло с душите нежни ...

Отново сме артисти в театър.
В театъра, наречен "Живот".
Само ролите сме си сменили,
а темата отново е любов.
Ролята на влюбен днес играеш ти, ...

NOBODY'S PERFECT
Everybody makes mistakes... Everybody has those days... 1 2 3 4!
Everybody makes mistakes... Everybody has those days... Everybody knows what I'm talkin' 'bout... Everybody gets that way...
Sometimes I'm in a jam
I've gotta make a plan ...

Здравей,
... бих те нарекла приятелко, в живота ми приятелите ми или си тръгват, или ме предават. Нали се сещаш, не желая да бъда изоставена или предадена за пореден път... Но сега за друго ще ти разкажа – за Любовта.
Влюбвала си се, нали? Дам - и аз! Сега съм наистина влюбена! Не знам дали онова пъ ...

Струва си, струва, с поглед лъжовен
да ме омотаеш в паяжина мъжка.
Струва си, струва, да ми станеш спомен.
Да се поизгубим, ей тъй, без задръжки!
Струва си, струва, без път, със отбивка ...

Живял е някога един мъдрец
и мислил дълго той за любовта,
и търсил я, и писал, и станал почти светец,
създал учение, наречено апокатастазиса.
В него разкрил е Ориген, ...

Не вярваш, че обичам те аз,
не вярвам, че обичаш ме ти,
но всъщност сме ний заблудени
взаимно гаснещи мечти...
Не вярвам в любов, ...

Тази вечер ще простя на себе си,
всичките обиди и заблуди
на момичето, което
вярваше,
че невинноста е добродетел, ...

посветено
Мъртва душа
Небето изтече. Във болка сподавена.
Дъждовно се свлече във мен.
Пресипна душата. Сама. Изоставена ...

Различен си.
Със своя идентичност.
Побрал в сърцето
мъдростта.
Загърбил пошлата ...

Шишенца с лак за нокти
Прах по масата
Часовник
И в празното на стаята
Мълчи едничък стол ...

НАКЪДЕ
С НАВЕДЕНА ГЛАВА ОТНОВО ТРЪГВАМ,
ПЪТЕКАТА ОБРАТНА ВЕЧЕ ЗНАМ.
В ДУШАТА МЪКАТА ОТНОВО МИ ЗАСЯДА,
ОТНОВО В СЪЛЗИ СЪМ ОБЛЯН. ...

Лежиш тъжен, аз виждам те.
Свил се на кълбо, плачеш като дете.
Мислиш ли, че не знам,
че никой не иска да бъде сам!
Излез навън! ...

Ти знаеш ли какво е суета?!
Продавал ли си някога
мечтите си на дребно,
срещу шепа гола истина,
която ненаказано ...

Понякога изглежда като че беше вчера,
понякога изглежда като чужд спомен нечий...
Повелявам да бъда щастлива и не е лошо.
Пропускам уличния хаос край ушите си.
Възвръщам босата си грация, с надежда ...

Два часа откарахме, кротко седнали на пейките пред кабинета, аз и двамата пациенти от Шумен. За да не ми задават неудобни въпроси, се разхождах от време на време и звънях по джиесема на докторите, но знаех, че няма шанс, работата да се свърши както трябва.
Цяла нощ бяха пътували хорицата от Шумен до ...

Самотен спи градът,
оставил всякаква надежда;
и по улиците си крещят
хора със сключена вежда!
Тя - веждата им голяма ...

Дали нарича те "любима"?
Ако някой друг сега те има,
питам се в този час
дали нарича те "любима",
тъй както ти нашепвах аз? ...

А можехме да се обичаме,
така, да изпиваме всичко на дъх.
Грешка, вина, горест, лъжа
и малко обич за мирис и цвят.
Все нямахме време и бяхме заети, ...

Молба
Господи, и аз съм човек,
престани на разсеян да се правиш
и с дупката на геврек
постоянно да ме храниш. ...

Не си ли бил...
Кой е там?
... или пак си сам?
... и си пуст
в мрака гъст, ...

Пося ме! А не исках да замръквам
в почвата, която не ме храни...
Въпреки това, че днес изсъхвам
бълхите продължават да ме лазят...
Стискам зъби. Зная! Ще си идат! ...

Не питам спомените истинско ли беше.
Не питам. Не искам да знам.
Помня целувките, по които сняг валеше.
Помня колко хубаво ми беше там.
Помня как те гледах и си представях, ...

Невидими прегради
издигаме,
пред себе си,
пред другите,
от страх, ...

БЕШЕ МНОГО ОТДАВНА
Беше много отдавна,
преди много “преди”,
двама с теб под небето -
аз ти свалях звезди. ...

Остави ме да плача.
Като гарван от болка да грача.
Да ме дере всичко отвътре,
да ме боли!
Душата от ужас да пищи! ...

А сега, накъде?
Цъфнаха спомени
в лоното на моето безсъние,
по неравната кора на всеки нерв -
изопнати и носталгични, ...

Защо изпитвам чувства все непознати,
защо душата ми не е скована в лед,
защо и тръпката всеки път е различна,
може би, защото съм човек...
И защо сега отвътре съм празна, ...