Ния отвори бавно сънените си очи и се опита да задържи погледа си върху белия сноп слънчеви лъчи в стаята. Това я ободри и тя стана, облече се, помаха на момичето в огледалото и седна на оромното дъбово бюро на Ирок. Разгърна дебела тетрадка с меки листи и кожена подвързия, отвори мастилницата и се ...

Дъждът като смъртта
Дъждобрански дни,
мокри хора се оплакват.
Някои даже псуват капките,
кой ли стряскат? ...

През пръстите ми пада пясък...
Всяка песъчинка е мечта...
Мечта, която трудно се осъществява...
Или никога не докосва реалността...
И нима „ме лъгаха" приказките, които съм прочела... ...

невъзможно рано
остаряха
душата и сърцето ми
потънаха
в скръбта ...

Боли ме,
когато малки момичета
и млади момчета
говорят за смърт.
Когато в стиховете ...

Отиваш си лято, подгонило облаци.
Взело моята радост от морска вълна.
Нарисувало пясъчни спомени - влюбени,
но оставило само тъга.
Не ме напускай, преди да е съмнало. ...

Ти, влечение, наклонност моя,
желание за страст, превърнало се в алчност.
Тялото изгаря, душата ми трепти,
когато ме докоснеш ти.
Копнеж е всяка твоя дума, ...

Сълза отровна в очите пак блести,
а болката в душата ми крещи
"къде отиде ти, къде от мен се скри"
защо побягна, ела и ме погледни.
Нима не можеш да стоиш пред мен, ...

Случайно срещнах те на тротоара,
последен поглед очи в очи,
разделихме се с вяра, но ти изневери.
Целунах красавицата, а тя пък звяра,
нежно оставяше следи, ...

ВСЕ ОЩЕ
Препуска бясно времето
на коня вихрогон.
И слънцето ми, земното,
преваля своя небосклон. ...

"И после цял час му обяснявам. А как хубаво обяснявам, леле... И му харесва, и слуша, слуша..." – из разказа „Имровизации в стил 'Сигнално бледолила" – автор svetlanal(С.Лажова)
Говори ми! Ще те слушам...
Докато дъх не ми остане.
Очите ми да заблестят и
устните ми да те молят за ...

Ти си тръгна и нахлу внезапно студ,
ти си тръгна и потрепери сърцето,
ти си тръгна и обзе ме смут,
ти си тръгна и намръщи се небето...
Ти си тръгна и зарося тъга, ...

Капаците по къщите,
капаците по хората,
мечтите със капаци.
(капани за мечтите)
ПС. А хората живеят ...

Че ще бъда търпелива и добра,
че ще си затварям очите за много неща,
че ще бъда щедра и доколкото мога - щастлива,
че очите ми ще си спомнят за лятото дори и през зимата,
че не ще се обръщам назад и наоколо ...

Тишината е начупена в сълзи.
За покоя на душата ми
е сварено жито - едро, кехлебарено...!
И е раздадено!
Гробарите под слънцето са потни. ...

Този ден ще е различен -
чувствам го със сърцето.
Няма да се заричам
да преплувам морето.
Рибен курбан ще сторя ...

Плач - чуваш ли го? Едва ли. Ти си ГЛУХ!
Болката - усещаш ли я? Едва ли. Ти си БЕЗЧУВСТВЕН!
Сълзите - виждаш ли ги? Едва ли. Ти си СЛЯП!
Ти си един от тях...
Които загубиха ДУШАТА МИ! ...

Ето!
Ето, че дойде и този миг.
В букети от радости да бъда аз посипан.
Усмивката да бъде искрен стих,
оставила устните си по дъжда проливен. ...

Детелините във парка се усмихват.
Зелените им, мънички листа,
заслушани във вятъра, притихват.
И всичко е готово за тъга.
Химикалката ми трепва като струна ...

Вървя, към поредното си четиво...
Вървя към "ще е", но съм все при "било".
Вървя и търся теб в сумрака.
Вървя, а понякога е нужно да се чака.
Вървя и в друг търся вдъхновение. ...

когато теб те нямаше вкусът ми леден от рано се събуждаше
денят изгаряше изпиваше денят възкръсваше
умираше и се спасяваше денят в очите ми
в очите ми кристала от екрана изгряваше
до късно пареше осветяваше тогава ти се появяваше ...

Понякога си като полъх нежен -
като цвете съм в твоите ръце,
понякога си като дъжд копнежен -
с милувка галиш… моето лице.
Понякога съм като зора красива; ...

Здравей, приятелко,
тъй близка,
а далечна…
Разбирам, че плодиш се,
гледаш си децата… ...

Съдейки по цветовете,
отдавна не е валяло.
Дълбоко под лалетата и дъждовете
нечие сърце е спяло.
Пяло е песни на няма заблуда, ...

Вървях... А есенният вятър ме обгръщаше.
Проникваше в мислите ми хаотични,
които лутаха се в неразбраното. Завръщаха
на дните летни топлината. И практично
заметнах шалчето, което пазеше ...

ОЧАКВАНЕ
По навик стар сварих кафета -
със спомена говоря блед.
Отвън две палави врабчета
сега почукват вместо теб. ...

Дълго вземам решения...
Търся отговори,
говоря глупости,
ей така...
за оправдание... ...

Въпроси
Животът е като в пустинята вода:
сега е тук, но в миг изчезва без следа.
И питаш се: защо ни Бог създава?
Защо престоя земен тъй бързо прекратява? ...

Съкровище прекрасно, безкрайно те обичам
и за теб във всичко аз се вричам.
Толкова ми липсваш и се чувствам сама
и май, че много дълга ще е нощта.
Целувка изпращам ти от моето сърце, ...

Когато над града се спуска мрак
и светлината слънчева оплакваш,
когато от небето молиш знак
и питаш се смутен какво очакваш,
седни и затвори за миг очи. ...

Замислям се понякога, какво е живота!
Радост, веселие, любов, красота –
старост, униние, скръб и тъга!
Тогава възникват въпроси безброй:
защо човек се ражда, какво всъщност е той!? ...

Къде си ти,
къде си ти, Любов,
на прилагателните
и на удивителните?
Ела, да облекчиш болката ми, ...

Есента ме прегръща
с уморени, натежали листа,
цветният двор и малката къща
сякаш подават ръка...
скърцаща портичка, ...

Но ще бъда...
Плюш е цялото ти тяло,
а косите твои - свила,
твоя съм - виж колко бяла,
чакаща, трепереща и мила!... ...