Обожавам устните ти да целувам,
топли и пропити със любов,
обичам и в мислите си да лудувам,
мечтаейки за тихия ти нежен зов!
Харесвам да те гледам във очите, ...

Твойта светла усмивка
всяка сутрин копнея.
С хубавото се свиква,
стимул е за живеене.
Стимул е за надежда. ...

К А У З А
Пожарникарите да гасят трябва пожари,
полицаите за обществения ред пък да бдят,
политиците да дават предизборни обещания
и да ги забравят,щом дадем си гласа. ...

Ще кажете, че прочел съм го в нета
а бях физик и още съм
мъртва клетка, но вечна и жива
перпетуум-мобиле от тяло и душа
Оцелял ли си от светкавица? ...

Бармана наблюдаваше внезапното ставане на Бронята от пейката, спонтанно преминало в подобие на лек крос. Успя да види и краткия задълбочен поглед на приятеля си към телефона му, станал причина за рязкото спиране на бързото му ходене. Но само за миг. После го изгуби от погледа си. Реши да не му се об ...

Любовта да се върне,
поутихнала в странство.
В светлина ще обгърне
малкото ни пространство.
В силует се показва ...

Звездите все така остават твърде далечни
и тайничко проблясват в между
галактическите вълшебни пространства
а изгубеното петолиние се покрива
с най-финия космически прашец ...

Сутрините ми започват с чаша вино
и с мисълта за теб...
Вечерите ми завършват с бутилка вино
и с мисълта пак за теб...
А така желая: ...

Когато пребледнялата Луна,
свенливо зад дърветата се крие
и няма кой да посребри нощта,
тогава аз и ти да бъдем ние.
Да си направим лято изведнъж ...

Излезе от стаята, затвори вратата и седна на стола в кухнята. Пушеше ѝ се, а навън беше много студено. Беше си казала да не пуши вътре в дома си, но този път не го направи- вместо да излезе на скована от студ тераса, тя запали, седнала на стола.
Дръпна веднъж и докато димът излизаше от устата и нозд ...

Забравил за света отвън,
стоя пред твоите картини,
събрали сила и живот,
в простите си, грубовати форми.
С дълбани багри, жлеб по жлеб, ...

Заблуждаваш ли се, приятелю?
Заблуждаваш ли се, когато за сетен път виждаш един и същ край
и нищо не постига този рай?
Заблуждаваш ли се, когато злото надделее
и се чудиш защо живее? ...

Уж крехък си, човеко, шепа плява,
понесена от луди ветрове,
а болката душата ти калява,
от мъката стихът ти се кове,
омразата ти от любов прелива, ...

Опитах се..! Със този Свят да свикна...
Да бъда част... Да го разбирам...
Но, как със тази злоба да привикна..?
Лицемерно да се смея... Да позирам...
Опитах се..! Душата да подтикна... ...

Пътища
Има пътища отворени.
Затворени също - известни.
Незримо затворени, магически.
Има и пътища незнайни. ...

Окуцяват надеждите, заедно с мен остаряват
и не чаткат с копитата в дните ми луди мечти.
Пак забързани изгреви златни къдрици развяват,
но е тънък градежът на новото, свършил почти
Залюлял ме е скутът на спомен – в душата отронен – ...

Вероятно може да е истина,
че зная те от два живота време.
Не вярвам в този да съм те измислял,
досущ такава, като мене.
Понеже все така ми се налагаше - ...

16 април 1925 година 5:00 часа сутринта.
Във високопланинското селце, в което живееше Койчо вечерите бяха още много студени. Комина на къщата им пушеше докато баща му хранеше животните в утринния мрак.
- Койчо ставай, трябва да тръгваме. – малкия Койчо се опъна и се обърна на другата страна. Но майк ...

Франко Арминио - Първият път
La prima volta non fu quando ci spogliammo
ma qualche giorno prima,
mentre parlavi sotto un albero.
Sentivo zona lontane del mio corpo ...

ПОЕЗИЯТА – МОЯ БУДНА КОМА
... небето тътри плочи теракот
и сякаш мачка залеза с фадрома –
и аз – нали съм пълен идиот,
ще поседя в дъжда на вълнолома, ...

Цяла съм и съм разпиляна,
като стъкло режа бързо, неусетно.
Заболява, но за миг минава,
Ала белегът остава до последно.
Понасям се с вятъра и той ме носи, ...

- Ало, Ив...
- Моля?
- Иво, Иво търся!
- Грешка имате, нито Иво, нито Ива има;
- Може ли Иво да се обади? ...

злото обѝчай -
в добро превърнѝ го и
сетне сбъднѝ го

Бог вдигна разтревожено глава.
- Какво става? Какъв е тоя шум? Тук е Рай, а не АД…
В краката му кацна малко ангелче, прикрепвано от мощен серафим…
- Боже мой, що…
- Казвай! – строго нареди Той и по бляскавото Му лице премина мрачна сянка. ...

КОКТЕЙЛ ЗА БЕДНЯЦИ
... живея между не и да,
между тоягата и моркова,
и моят вик за свобода
е гръм от тапата ви коркова. ...

Изгърбил се е този свят от грехове,
но още трупа, все не му достигат.
Хранилка е за гладни бесове,
които ресторант във нас намират.
Трапезата е пищна, доста кървава, ...

--Мила,навярно имаше предвид Джулия Робъртс,между другото вметна Никола.
--А аз какво казах?Боже, колко съм разсеяна!--изчурулика дъщерята.
Симеон стоеше като истукан и не знаеше къде да дене ръцете си.
Когато птицата на любовта загнезди в душата на човека,тя отнема, но и дава нов простор на мечтите ...

От магазина взех салам
и сирене на килограм.
Блуждае мисъл безусловна-
дали храна са здравословна?
Във ,,Била"-та ракия купих. ...

***
Той е бавен – охлюв същ,
ала къщичка си няма.
Рови, сбира гъбки в дъжд,
а е без торба на рамо. ...

А Л Т Е Р Н А Т И В А
На времето имаше звънци по входовете на блоковете,
днес звъним от джобните си компютри
и всички бяха онлайн,демек работеха,
а сега с един случай право в джаза ще ви набутам. ...