Дишай! Издишай! Бавно, дълбоко!
Дишай! Знай, всичко минава!
Дишай! Издишай! Няма "не мога!"
Ще си простиш, ще забравиш!
Как я направи грешната крачка ...

Пиша ти! Защото те обичам!
И всяка първа мисъл е за теб!
Макар че думите щастливо тичащи,
не ще те стигнат в утрешния ден!
Потайно ще ги скрия във душата. ...

И тръгнех ли, избирах дълъг път,
и все вървях по стръмните баири,
един не се нае да ме сподири,
там, дето болки и стрели валят.
Човеци много, Любовта е кът, ...

3 глава
Елизабет не искаше да се събужда. Поне не и днес. Все още усещаше ръцете му по себе си и знаеше, че ако скоро не спре да мисли за това ще попадне в твърде голяма каша. Зададе си цел най-накрая да стане от леглото и да си вземе душ. По време на това действие забеляза всички отпечатъци оставен ...

Пеадичният Ахил не догонва костенурки.
В неархимедови полета затъва.
Всяка костенурка го надбягва.
Зенон над Диоген възтържествува.
Защо лети стрелата му в покой? ...

Моля те... Прости...
Животът ми е може би провал...
Но кой съм, откъде съм не забравих...
Къде съм се родил и съм живял...
Дълбоко във Душата си запазих..! ...

Научих се. Научих се да живея, но толкова трудно! Качвах се стъпало по стъпало, сривах се надолу и пак нагоре... Взирах се в хоризонта и изпусках картините около мен... Учих се. Учих се да искам от себе си. Учих се да не очаквам, за да не се разочаровам. Все си мислех: това е последно стъпало. Нищо ...

„От ада, Боже,
как се бяга?“ - „С вяра, чадо,
в Мен - ведна̀га!...“

От министерството на „Без надежда“
след дълго че́сане къде ли не,
измъдрили: “Надеждата говежда,
кой както иска да си я яде!“
Народът ял! С години, с мъка, с чесън, ...

Ще си нарисувам крила…
Като бели мъниста!
Като скреж, като дъх от мъгла,
като есен оплела парченца от истини,
целувам със устни, твоите устни едва… ...

Сияят звездите над мен,
за теб ми напомнят, дете,
ще бъда ли нявга блажен,
ще бъда ли в твоето сърце!?
Лунни лъчи дали ще ме огреят, ...

Нямам време да чакам октомври
да изгони нахалното лято,
което едва се опомни,
след събора на птичето ято.
Искам тежки, графитени облаци, ...

Света в който живеем всички виждаме, че се променя с изключително бързи темпове. Технологиите се развиват. Но не се развиват в правилна посока. Така поне си мислеше Станко. Той си мечтаеше за космоса. Искаше да стъпи на друга планета. Да кръстят планина на негово име на тази друга планета. За това п ...

Не се погребва жито. То се сее
невидимо, в мълчание и с песен.
В земята дълго спи, а после зрее
и дава хляб, с божествен дух замесен.
В пръстта отива всичко там е краят, ...

- Деца, днес ще учим за Сърцето! - казала учителката драга. - Кой ще ми каже какво представлява то?
- Сърцето е най-важният орган в човешкото тяло, без него никой не може да живее! - отговорил умникът на класа.
- Точно така! А някой ще ми каже ли, какво всъщност е съкращението на думата Сърце? - поп ...

Ох, какъв, какъв да стана,
мисля още отзарана.
Татко вика.– Адвокат
да си важен и богат.
– Лекар, при това прочут.– ...

Събуждане...
след дълъг мрак.
Изгревни лъчи докосват душата.
В ума бушуват
"къде" ...

Човещината често смазват с валяци
и доводите на доброто, невалидни,
са газени от зли човекопаяци
емоционално-емпатично инвалидни.
Танцуват валс разюздени фурии, ...

Случайна среща.
Свиване в сърцето.
Подкосяване в краката.
Мекота.
Тя стои насреща. ...

Снегът като стена
край пустите пъртини
натрупа тишина
и болката отмина.
Тъгата ми отвя ...

"С червените ботушки потропва Дядо Мраз..."
С изключение на името, дотук всичко е точно,
защото Старецът по принцип си е все същият,
но днес вече липсва Метеорология за шейна.
Сега снегът обикновено пада през лятото ...

Приятелю, жените са студени същества.
Сърцето си за всяка не отваряй.
В живота трябва ти една, любима ти да я наричаш.
Приятелю, пази се ти от тяхната природа!
Да раняват им е в кръвта... и вина да ти вменяват също е нещо толкова присъщо. ...

Школа са на Лесничея стиховете.
Неговите думи.
Балсам за душата.
Храна за ума.
Указание за духа. ...

Журналисте,
твоят поглед
сбира светове,
а перото ти
за обич и любов ...

„Боже,
може ли
да съзерцава сатана?“ -
„Да, чадо, колчем разрушава...“

Лека-полека пак вървим по отъпканата пътека
пак се залъгваме и на изкуствени примамки вярваме. Защо... Избори, обещания и купон за спечелилия, ура поне за тях да има файда.
А Народа, него кучета яли, на него
не сме нищо обещали.
Аплодисменти, селями... Боже!? ...