Раната боли.
Белегът остава.
Преходна, нали,
земната е слава?
Раната боли. ...

Разблокиране
Зацикляне-безизход от къде се ражда?
Да гледа не иска човек това, което негов път е.
Сега да направи нещо се иска.
Не желае той това. ...

Обичал ли си, от Любов горял ли си, кажи?
Нали от Любовта се е човек родил, и все към нея се стреми.
Нали в дните тежки все нечия ръка трябва да те държи
и в радости големи с теб да се зарадва, но уви!
В живота има дни велики, дето помниш ги до гроб... ...

За какво си мислиш, сърце, когато очите отворя?
А, вие, очи, когато със слънцето заговоря?
Ах, вие бедни уши! Какво да направя, когато ТВ-то говори?
Да не чувате как света се руши, а човекът с истината спори?
Утро е! Че го виждам благодаря на Бога! ...

В калта очите не потапям.
Аз вярвам още в чудеса.
Едното чудо щом отпратя,
овесвам друго на врата.
Нямам време да се цапам ...

Стигнала лодката с вързопа почти до средата на реката, близо до остров Гърла Маре, ама се тресе, сякаш чокоят е уловил гигантска риба.
– Освободи ù главата, но устата не развързвай – заповядал Адриан на слугата си. – Ако викне, ще я чуят, още сме близо. Ще обърне лодката тая инат жена!
Отворил чувал ...

Остатъкът от деня мина едновременно твърде бързо и умопомрачаващо бавно. Часовете им официално приключваха в късния следобед, което им оставяше около два часа до вечеря. Наказанието на Елизабет да подрежда в библиотеката все още важеше и то й изяде един от тях. Ако трябваше да бъде честна, би остана ...

Днес взех аз решение критично,
което изглежда може би първично,
самоличността си трябва да сменя
и ще започна видиш ли със следните слова:
Отказвам да бъда вече аз посредствен, ...

в една развалина
вали
локви вместо очи
гледам те
не виждам нищо ...

Сивото олово тежко
плътно слънцето обвива.
Острото желязо жежко
във сърцето ми се впива.
Мрак безмилостно се спуска ...

Тя никога не се набива в очи и не прави шумни изблици, за да привлича вниманието към себе си. Тиха, скромна и добродетелна, винаги намира топли слова за поощрение на творците в този сайт, за да не губят те кураж и да не бъдат напускани от вдъхновението. Проследявайки нейното творчество, внезапно осъ ...

ИЗБОР НА РЕДАКТОРА
В Поезията има два-три фактора
да те признаят за безспорен намбър уан.
За да ме пъхне в "Избор на редактора",
ще трябва Майстора да е пиян. :-)

Заглъхва ехото на тишината,
задъхва се земята, натежала от гробове,
цветята разцъфтяват, кой ще ги бере,
къде ли има неминирано поле?
В агония тресе се и кърви, ...

- Какво ще кажеш за още една напитка? – мъжът срещу мен отчаяно се опитваше да надвика шумната музика в клуба.
- Не, мерси... И без друго скоро ще тръгвам.
- Толкова рано? – в погледа му прочетох смесица от изненада и притеснение.
Чувствах се, сякаш някой забива пирони в мозъка ми. Какви ти пирони, ...

броят
на задънените
улици расте неимоверно

колчем се робска
верига разкъсва - се
сякаш възкръсва
...................................................
друга редакция: ...

Камен и Росалия притичаха по калната пътека в малката градинка. Озоваха се мокри и развеселени пред входната врата на къщата на Роза. Русото момиченце почука нетърпеливо на вратата и с баща ѝ се спогледаха заговорнически.
– Росита, моля те, мисли преди да говориш. Не забравяй какво се разбрахме. – п ...

Стоя и мисля пушейки цигара
пред мен е само чашата една
бутилката отворена и стара
със вино тежко в своите недра
И самотата тегнеща в безкрая ...

Let’s start over.
We can make it work this time.
I’ll forgive you for everything you did to me.
Come back my sweet lover
Don’t run away ...

=====================================
ЗИМНА ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВА
(предпоследно продължение)
- Не мога да повярвам, че седим тук на чаша вино и си говорим за любовта. Двама души, които нищо не знаят за нея.- продума Нора. – Не знаех, че имаш такива надежди. Докато седиш тук с мен като отшелник едва ли ...

Блажен е нашият човешки род,
творец на буквите от памтивека.
Той в мрака винаги е търсил брод,
за да възкръсне знанието в човека.
Блажени са творците на език, ...

Очите ти сълзят момче,
душата ти събрана е в моето сърце.
Както и да те погледна виждам аз желание
желание, и черното бездънно ти страдание.
Като хала ли пробожда те смехът ми, ...

МЪЖЪТ ОТ СЕДМАТА ПЕЙКА
... не знам дали достойно преживях от Бога отреденото ми време.
Да си призная – ме напушва смях, когато гледам голото си теме.
Един печален варненски сархош с три бирички на Седмата си пейка,
влетял на стих в безсънната ви нощ, дошъл за миг – и подир миг офейкал. ...

Карам си колелото по улицата. Гледам до едни контейнери за смет стоварени няколко денка със закачалки. Явно изхвърлени от близък магазин за дрехи. Пресмятам веднага, че мога да припечеля нещичко, ако успея да ги продам в сайтовете за разпродажби. Навинтвам от двете страни на кормилото дръжките на дв ...

"Всички си имат неизпълними мечти.Моята е да се върна в миналото.И да изживея един ден като голяма там, където всички са живи и всички са до мен".
Нарине Абгарян
Ще ми се
Ще ми се да сме на село.
Да е пролет цъфнала навсякъде. ...

- И да знаеш, че ако заплача, ще е от уасабито, което сервират с храната а не от съчувствие към ония ... ( към една дружка, също доказан русофил)
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Уж ние в Европа сме " цивилизованите ...

Ако слънце влезе през джама,
радиаторът се раздрямва.
Просто удоволствие е сгрявка
нощем под завивка в стая хладка.
Бог да рече: ...

-Хей, какво правиш?
-Какво правя ли? Нищо.
-Как така нищо?
-Ами ей така. Като гледам и ти не правиш нищо.
-Не, не е така. Аз мечтая. ...

Колежката Делчева или Пъстротата на живота...13
А дните вървяха напред. Улисани в работа, в пътувания с моторите нямахме време да се оплакваме или да си въртим номера.
- Пете, а ти знаеш ли, бременна съм - ми съобщи радостната новина една сутрин - Ходих на лекар, каза нормално развитие на плода
Хван ...

всякакви същества магични
стиховете мои населяват
някои - прости и логични
други пък се открояват
кралици, принцеси, самодиви ...

В античната трагедия безкрайна
раздадоха ни маските от Хора/Homo/
и трябваше да плачем всеотдайно,
а Боговете гледаха отгоре.
И участ тежка бе ни отредена, ...

Както си бе на чардака,
нехайно изтегнат в хамака,
пиещ си руйното вино,
слушайки дисколатино,
Кара Кольо в джоба се бръкна ...

Студено е, а в календара – май,
на кестена ми зъзне птичка сива,
дали дошла е или си отива?
И леден вятър сви се на кравай,
в отдавна прецъфтялата ни слива, ...

Не звъни, чух те… А, ти ли си? Какво има?... Каквооо?... Бе, ти… Звъниш по обяд, разваляш ми спокойствието за някакво си сатърче? Не ти ли е неудобно?!
Да, да – зная, твое е. Ще ти го върна… Баш сега няма да е, имам друга работа… Как „каква“? Моя си работа… И няма да я прекъсна заради егоизма на няк ...