През пъстрата поляна
с безбройно многото цветя
тичам аз на воля
и се радвам на Света
през пъстрата поляна ...

Колко истински хора има в живота ни?
Колко истински клетви, чувства, слова...?!
Колко от тези неща са измислени...?
И колко от тях са лъжа, за беда...?!
Колко ли пъти нас са ни лъгали? ...

Ода за моя клас
Обичам ви, когато сте край мен...
обичам ви такива,
усмихнати и живи...
обичам ви... макар че някой ден ...

~~~Глава първа~~~
Наказание
- Сега, отново, г-це, бавно освободете съединителя и натиснете газта. Бавно, казах! - колата се разтресе при рязкото тръгване и почти моменталното спиране и инструктура ми почти разпиля всички листове в ръцете си. Ръката му се стрелна към оплешивяващото му теме и той го р ...

Искам да се извиня за изкушението
да публикувам стар преработен стих,
който изтрих преди време и да помоля
редакторите да не ми се сърдят за това.
Не ме забравяй ...

Какво да кажа!
На кой да се оплача?
Къде се крие светлината,
къде застинаха ръцете,
къде не стигаха мълвата? ...

Тъмна нощ е.
Черната и пелерина обгръща ни сега.
Сенките бледи на пълната луна
рисуват пейзажи върху меката ти кожа.
Вятърът студен е. ...

- Ох, ама нали ще ме пазиш?
- Разбира се, че ще те пазя. Нали те обичам.
- Ох, добре.
- Мило, хайде, моля те, разтвори си малко краката, така нищо не мога да направя.
- Ох, добре... ауч! ...

ПИСМО ДО НИК
"Много искам да говоря с теб, но не зная как да постъпя. Уви, вече съм стигнала докрай в самоунищожението си. Така че е от без значение дали ще ти се обадя по телефона, или ще ти напиша едно от поредните си писма. Ах, как не искам да изглеждам в очите ти като натрапница, която те отегча ...

Губя си живота
Губя си времето и мисълта
Губя и смисъла на действителността
А си седя на камъка и си броя
Една звезда ...

“Така да бъде, милейди. - каза спокойно високата фигура на мъж, облечен в лека ризница от халки, загърнат в тъмното си наметало. - Така да бъде… - повтори сякаш на себе си.
Благодаря Ви, господарю мой – прошепна Дамата, поглеждайки към неспокойните небеса.
Не съм ничий господар, благородна лейди – о ...

Обичам те и чувството прелива
по ръбовете остри на сърцето.
Но вместо от това да съм щастлива,
от миг на миг сълзи браздят лицето.
Ти беше блян и чуден бе, любими - ...

Към Безкрая!...
Онази сълза солено чертае,
пътя
нагоре
към Рая!... ...

Там, където
слънце в очите няма да блесне.
Там, където...
дори цветя не цъфтят.
Там, където ...

Един живот напук
Напук превърнах се в огледално отражение на всичко, което някога си искал, напук превърнах се в стъклен кристален образ от твоите мечти, напук превърнах се в безропотно въплъщение на твоя идеал, напук изгубих дори себе си.
Напук вървях толкова време по измислен, сбъркан път.
Напук б ...

Кой кой е
Тя се обърна
и се гримира
после си тръгна
за друга квартира. ...

Отивай си вече.
Не смей да досаждаш.
От ледена капка роса
си погален.
Зад ъгъла следващ ...

Сънуват малките хора
на бурите замъка
нестандартно приказен
докосват някой път
големите Гъливеровци ...

Обич
Прекрасно е да си обичан,
да чувстваш нечия ръка,
обгърнала душата ти, измъчена
от болка, загуба и самота! ...

Нарисувай Любов,
обич моя,
и по вятъра
ти я прати.
Облепи я с листенца ...

Исках и опитах пак да те обичам,
исках и опитах, но вече ми личи...
Вината си не мога, няма да отричам -
щастие намирах в чуждите очи!
Нещо натежава, доста ни горчи - ...

(в памет на Гошо Гърдев)
„Измислих си празник за двама."
Светла Караянева
Наложи се да остави лицето недовършено, защото не се получаваше това, което иска. Общо взето беше специалист по рисуване на голи тела и реализацията не създаваше проблеми, но с лицето така и не успя да се справи, поради което ...

>>>> Тя истински се страхува да не го загуби, когато започне да мисли за това, я заболява глава. Когато осъзнае, че не го сънува, той в сънищата и мигновено изплува. Когато той си тръгне и Тя остане сама, настроението и се разваля, а когато за довиждане той я прегърне, Тя очаква да се върне. За какв ...

Колективно творчество - аз и една приятелка :)
Човекът беше създаден,
завесата беше спусната
обречени бяхме да се лутаме из пустошта,
търсейки истината! ...

Летният следобед беше необичайно мрачен и сив. Идваше буря. Още предната вечер предупредиха и май наистина щеше сериозно да завали. Паднаха първите тежки капки и вдигнаха малки облачета прах от изсъхналата почва. Хората без чадъри забързаха да се скрият я под някоя спирка, чакайки любимия градски тр ...

Когато повярваш в деня
и поискаш мечтите,
когато е вяра в мисълта
и имаш отклик в мечтите.
За тебе, за мен е денят, ...

Море си ти, аз давя се във него,
небе си ти, и падам в пропастта,
но във водата въздух си за мен стаила,
от облаците ми направи ти криле.
Сълза си ти и лед насред пустиня, ...

Остър и хладен е мечът Ти, страннико,
много гърди е пробождал,
с кървави сълзи промивал си раните
свои,
а чуждите - с ножа. ...

Ти седнал си пред платното,
с очи черни и искрящи,
под твойте ръце цъфти светът,
рисуваш на платното ти красоти,
рисуваш животни и гори... ...

Пристига тя – със стъпки уморени,
нарамила товар от плодове.
В нозете й – тревички осланени,
в косите й – мъгли и ветрове.
Отрекли всички минали сезони, ...