Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
389.3K resultados
John Mayer - Slow Dancing In A Burning Room
🇧🇬
John Mayer - Slow Dancing In A Burning Room
It's not a silly little moment,
It's not the storm before the calm.
This is the deep and dying breath of,
This love that we've been working on. ...
“С
ъществува легенда по-стара от самото време. Легенда за Арах. Висшата единствена сила създала всичко. Никой никога не е виждал лицето му. Всички виждат само Светлината му. Арах се бори срещу Арк, древно зло, което поглъща всичко по пътя си. Арах създава всички светове, като първият е неговата люлк ...
Аз съм онази, проклетата, която търсиш в душата си.
Аз съм онази властната, страшната, която те кара да настръхваш.
Аз съм онази истинската, изкусителната, която мечтаеш...
Толкова тайно, че и пред себе си не признаваш
Проклинам те! ...
Не искам да идва денят,
в който ще си тръгнеш от мен,
не искам да идва моментът,
в който ще трябва да се сбогувам с теб,
не искам да те пусна да си тръгнеш от мен, ...
Химикалката проплака на тези редове,
мастилото не чака да рисува светове,
на леден къс живея и с него се топя,
от светлинните струни музика изгаря.
Този странен звук странни врати отваря, ...
Греховете вече са моя сянка,
да обърквам хората ми е специалност.
Колко сълзи на този свят причиних,
а още колко сърца разбих...
Ледената кралица ми викат... ...
На празниците винаги си ти сама,
не те събуждат сутрин със целувка.
Понякога виниш жестоката Съдба,
а друг път пък приемаш я с усмивка.
Преди години смяташе го ти за грях, ...
Напразно се бориш с таз обич у теб –
тя вече изпълва душата ти.
Отчаяно чувстваш как бързо расте
и даже прилича на щастие.
Сега само той ти е изгрев и залез. ...
Всичко ми напомня колко съм сама,
колко съм наивна и колко съм нещастна...
Всеки влак подтиква ме пред него да стоя,
да чакам аз съдбата си, дори да е опасна...
Искам да изчезна и никой да не види, ...
посветено...
В селото камбаната мълчи, не бие.
Вятърът разпръсква по поляни къщите.
Щъркелът дори гнездо не ще да свие.
Пусти улици. Денят ги гледа смръщено. ...
И се появи от нищото и искаше нещо невъзможно... да се докосна до теб... без дори да те познавам. Не, не е възможно, защото не съм, като другите и едва ли бих могъл да бъда... Не искам повече празни хора, без капка чувство... не искам този свят с фалшивите си "стойности", които нищо не струват пред ...
Бях болна една седмица. И се затворих в къщи. Не, не бързайте да ме съжалявате. Честно казано, беше ми мноoooого хубаво. Цялото време и пространство беше мое. Правих всичко, което ми се правеше преди, а нямах време (или не си го позволявах). Запалих камината, четох, размотавах се, гледах много филми ...
Изморих се все за теб да мисля, какво направи с мене ти? С какво успя така сърцето ми да вземеш? Нима ти си идеалният? Нима ти си единственият? Страх ме е дори в очите да те погледна, страх ме е да не видя онова безразличие и онази студенина на сърцето, което не обича. Страх ме е да не разбиеш отнов ...
Достатъчно голям светът е, че да се загубим,
да не намерим път един към друг.
Да тръгнем в обратната посока,
с други хора, с други намерения, мечти.
Да бъдем други аз и ти. ...
Много не искам - няколко думи,
светлият здрач в октомврийска гора,
дивия дъх на окапала шума,
напръстник време (тук и сега),
няколко байта в нечия памет, ...
В намачканата част между бедрата ти
нахлувам с цялата си страст и вдъхновение,
облечен в мъжка сила, страх и нетърпение,
изпълвам се и се изпразвам из душата ти.
Ти ме прибираш - както в моите желания ...