Кой сгреши - аз или ти,
нима има някакво значение,
ще бъде трудно, огън в мен гори.
Всичко свърши! Няма и съмнение!
Върви си преди кафето да изпия, ...

Сбогом,
всяка дума е сълза.
Сбогом.
Има само дълбока рана.
Сбогом. ...

глътка въздух
и пак под вода
а там е мрачно
студено
слънчев лъч ...

Обичам да те гледам,мила мамо,
когато се усмихваш от сърце.
Обичам да лежа на твойто рамо,
а ти да галиш моето лице.
Обичам те, когато си сърдита ...

Душата ми е пуста и студена,
мрак и тъга я обгръщат,
ветрове в нея пеят,
облаците не разкъсват.
Звезден прах, ...

Бясно прескача сърцето ми
и не контролирам ръцете си...
Как отне спокойствието ми?
Събуди в мене чувства зверски...
Нима са мои тези чудовищни очи? ...

Самота
Дъждът вали навън,
луната изгряла е вече,
а в таз прекрасна нощ
в моето сърце е пустош. ...

ПЛЕН
В сърцето ми други оставиха рана,
сега с любов болка лекуваш.
Очите ти режат даже стомана.
Но мен галят - така ми се струва. ...

Отново приземяване. Отгоре.
От по-високо повече боли.
Така говорят всички мъдри хора.
И мъдро се подсмихват отстрани.
Дори животните веднъж се спъват ...

Никога не ти казах
коло много завися от теб.
Дори когато се отказах,
гладът за чувства беше свиреп.
Дори когато си тръгна, ...

На сватбата ти неканена ще дойда.
Ще седна в някой ъгъл сив.
Безмълвна теб ще наблюдавам
с онзи, моя, поглед див.
И тогава ще усетиш ...

Помогни ми да намеря себе си,
помогни ми да намеря теб,
нека заедно след залеза преплетени
да потънем в искрици лед...
Нека всичко бъде нереално, ...

Преминава една малка частица време
през моята люто ранена душа
и се озовава там...
сред дивите поля.
Срещам младостта, ...

Хей, Момиче. Къде отиде?
Моля те, ела пак ти в моя сън.
Остани, не тръгвай!
Пристъпи тихо и не плачи,
защото понякога от несподелената любов ...

Няма да моля
Няма да моля за капчица любов.
Тя трябва да е океан безбрежен,
красива да е като птичи зов,
като поглед необятен, нежен... ...

Отрова
Измий лицето си с мръсотия,
ще се почувстваш по-добре,
докато всичкото това не те нарани.
Ще открадна сънища... ...

ЕТЮД ВЪРХУ ЕДНО ПЪТУВАНЕ
В ОМАГЬОСАНОТО ЦАРСТВОТО НА КРУШУНСКИТЕ ВОДОПАДИ
ИЛИ...
БЯГСТВО В ЛОНОТО НА ЕСТЕСТВОТО
ПРОНИКНОВЕНИЯТА ...

Като жената си,
Родопа планина -
загадъчна и тайнствена.
Зоват ме върховете ти Персенк и Перелик
разстлали пред мен цветните поляни, ...

Като буря ме връхлитат мислите за теб,
играят си на домино в главата ми.
Ден след ден и нощ след нощ,
търся верен ход, как да подредя
едно до друго в любовта сърцата ни. ...

На самотата в късния й час
долитат отдалече насълзени думите -
намерили извора на горчивите сълзи.
Прегърбен старец дири
своите изгубени дни в контейнер за отпадъци. ...

Очите ти... са зелени и омайни...
в тях се потъва... и няма излизане...
опасно дълбоки... привличат безкрайно...
и трябва да мислиш... още на влизане...
Устните ти... топли са... и меки... ...

Лунни и звездичени
секунди
рисуват времето
с дъха си.
А все безвремие ми е ...

Ах, как искам да ти се случа,
със силата на всички урагани да те връхлетя!
Ах, в очите ти искра да видя - ще я заключа!
Имай търпение - ще дойда с любовта!
Ще видиш ти... макар и да не вярваш, ...

Бях забравила колко силно ме нараняваш, колко грубо газиш градината на чувствата ми, колко жлъч и сарказъм има в думите ти, колко злоба - в изстреляните напосоки куршуми. Как сега се събудих отново опарена от познатото стягане в областта на сърцето? Как приспах моя страж, който мъдро беше бронирал д ...

в памет на Светлозар Бозуров
Тази книжарница
е моят Ноев ковчег,
казва той,
тук ...

Човек
Тупти сърцето, глътка въздух,
пулсира във вените кръвта,
уверен, погледът е дързък,
че вяра победи страха. ...

Жената, от която се нуждая,
от мен нуждае се и тя.
Радва се, когато разпознае
в очите ми цвета на любовта.
Тя може да разказва звездни притчи ...

Не искам да знам дали си ме забравила,
не искам да знам и дали ще ме помниш.
Не искам да знам какво е било
и какво е могло да бъде.
Не искам да помня какъв съм бил, ...

От много време двамата живеят заедно, макар че през повечето време единият дреме и възприема света около тях смътно и като през мъгла. В редките моменти когато Той го вика на помощ, Той се отзовава, защото те са двама и са един. Тогава Светът идва на фокус с кристална яснота пред невероятно чувствит ...

Лошо ли е,
че те искам?...
Лошо ли е
ми кажи...
Единствено ти ...

Сърцето привикна да чува
на празни думи грозния вик.
Истината скъпо се купува -
забравихме нейния лик.
И май няма нищо в ума ми, ...

Не успях да ти кажа ,,довиждане''.
Изчезнах бързо, като синьо лято.
В косите ми белеят тъжни есени
останали на пътя без приятел.
Не ме търси във мрежите на вятъра. ...

Картина от макове в обков маргарити
на фона на сивкава пепел и дим
в интериора на стая хотелска са скрити
на една от стените срещу нощния скрин.
И чакат забравени, някакси тъжни... ...

„Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, и ...

Обичам да обичам... като малко дете
Обичам слънцето, живо, топло и усмихнато. Обичам лятото, свободно и безгрижно. Обичам и зимата, студена, мрачна и красива. Обичам снега, искрящ, бял и нежен. Обичам и студа, и вятъра обичам, свободен, силен, развяващ косите ми, минаващ между пръстите ми, препускащ ...

Беше тихо. А в празната и тъмна стая нямаше нищо, което да ми покаже, че съм още жива. Нямаше прозорци или врати. Не беше топло или студено, просто... неуютно. На каменния под бяха разпръснати отломки от огледало. Вдигнах една от тях, вгледах се, но не виждах нищо. Само мрак, гъст като въздуха в стр ...

###
Животът.
Какво, значи това?
Че ще живеем вечно.
Всеки умира, рано или късно. ...

По шепота се разпилях
във сивотата на небето.
Самотна в своя полет бях,
когато плачеше сърцето.
Събирах се, ала след миг ...

Ще се затварят листите на календари.
В мъглата - слънце ще възкръсва.
Ще прецъфтяват ябълки и дюли.
Ще те изпращам денем.
Ще те посрещам нощем. ...