Нашата първа нощ,
дето ще дойде,
есенна трябва да е
и дъждовна -
като мен. ...

Обичам нощите през август,
осеяни със звездопад...
Щастливите щурци огласят
с концертите си този свят.
Земята тръпне от наслада, ...

Отвори ми
Отвори ми потаен кът в сърцето,
кът във вълшебен свят,
където живееше детето,
преди да порасне в жажда и глад. ...

Нищо ново под слънцето.
Хора различни,
но еднакво обичат,
еднакво болят.
Ти си мислиш единствен си - ...

На „Кралицата на Крадците",
която никога не срещнах
след края на един август
През всичкото
Това мълчание в което те следвах ...

Аз крача към теб устремена,
горяща от чувства и плам,
ще намеря ли своето лято,
ще повярвам ли в тебе?!... Не знам!
Ще разбиеш ли айсберга леден, ...

Трудно ми беше, защото и тя в училище е учила руски език, но знаеше малко думички и трудно ги вмъкваше в разговорната рече. Странно, когато се стараеш да разбереш някого, се получава. Тук е мястото да отбележа, че в самия румънски език са влезли много чуждици, предимно от руски и английски, които ес ...

СЪНУВАМ СЛЪНЧОГЛЕДИ
Сънувам слънчогледи.
Не един и не цяло слънчогледово море,
а точно пет. Онези пет.
Същите, които бях ти пратил. ...

На сцената на живота аз играя
желаната роля на Жулиета.
Докато не осъзнах накрая,
че Ромео го няма в сонета.
Той безразлично ми обърна гръб ...

„Все още си спомням света през очите на дете.
И бавно тези чувства бяха помрачени от това, което знам сега.
Къде е отишло сърцето ми?
Заловено в очите на непознат...
О, аз... аз искам да се върна... ...

Разголих душата си,
срутих усмивките,
отроних сълзата си
изпод завивките...
Смисъл в капка ...

Погледнете си душата
Погледнете си душата
безсуетно огледална,
както винаги в децата
се поглежда идеално. ...

Нямам нищо против
човека до теб -
но срещу вкуса ти
не може ли?

Летя
Летя! Умора ме целува по челото!
Летя! Сънят ми чука по стъклото!
Летя! Зениците се пръскат на частици!
Летя! А пръстите превръщат се във птици! ...

Сън сънувах, мили -
как скарахте се вие.
И в прегръдките си мои
да я утеша отидох...
А ти стоеше умълчан ...

О, народе мой, защо не се опомниш?
Защо все в тъмнина бродиш?
Нима нямаш очи да отвориш?
Или искаш бъдещето си да заровиш?
Не виждаш ли накъде отиваш? ...

Сбогом илюзии.
Младостта
отминава.
Няма ги
старите дънки, ...

Съдбата закриля смелите
Не сте ли забелязали как някои хора просто нямат късмет? Как всеки ден затъват все повече и повече в работата, в ежедневието, в живота? Може би някои от тези хора просто нямат късмет, може би има нещо, което ги „спъва" в развитието им като личности или пък просто им се е случ ...

Гледам твоята снимка,
която сякаш държи ме в примка.
Отварям я тъй развълнувано
и я гледам толкова влюбено.
А очите от нея ме изпиват, ...

Напред
Земята опира небето
напред в хоризонта пред нас.
Отекват далеч гласовете
и ехото става компас. ...

Седя отново в стая тясна и взирам се във мрака. Да, аз бях виновна, че те загубих, бях виновна, че не се смеем заедно. Седя сама и прегръщам миналото, отдавам се на спомени. Колко весели бяха миговете ни заедно. Дрънчаха чаши, чуваше се смях и шеги звучаха в глъчката. И всички бяхме тъй щастливи и б ...

Най-напред баба Пена го забелязала като преминал в полунощ по чукарите, а после и други бабички потвърдиха събитието понеже бабичките вечер не могат да спят и гледат през прозореца кой минава, макар че никой не минава. Селяните дори чули тропот от копита и грухтене, а някакви сенки прескачали през о ...

Случвало ли ви се е някога да сте пред заплата и да останете без пари? Не?! А случвало ли ви се е всичко да ви върви наопаки? И това не?! А... да ви иде да зарежете всичко и всички и да ви се прииска да избягате на края на света? Струвало ли ви се е, че никой не ви обича и не ви разбира?
Абе какви х ...

Справочник за вещици
Първо набавете си продукти.
Инвентар.
Няколко сърца разбити
после намерете си другар ...

РОМЕО И ЖУЛИЕТА
То беше преди толкова години,
разказва вятърът на пожълтелите листа.
От свада между родове, роднини
изгряла чиста любовта. ...

По залез е трудно да помниш дъха на зората,
денят щом загърби и тебе, и целия свят.
Когато нощта по ранената гръд на земята
приспива и сетния спомен за утринен хлад.
Накрая е трудно да искаш да помниш началото, ...

вече те има
прекрасност витална
наоколо тъмно е
в седеф изгорял
татуиращо пръскаш ...

Тъщата ми все се меси,
не я спират ключ, завеси.
Бре, отде е тоз късмет,
че на нея съм и зет?
Е, поне жената слуша, ...

Щастлива съм, че моя дом избрахте,
и свихте тука своето гнездо -
две гълъбчета всеки ден огласят
със песните си нашия балкон.
Със жълто пухче бяха те обвити, ...

Мракът настъпва стъпка по стъпка,
тъмнината обгръща света,
гарвани пеят последната си песен,
а човечеството пропада...
Труповете в гроба се обръщат зловещо, ...

С думите някак
стигаш до мен -
сякаш блясък
на лъскав сатен...
Ти си човек, ...

Седем месеца болка
Седем месеца откак те няма,
а болката в сърцето е все така голяма.
Мислех си помниш ли ме още
и мислиш ли за мене нощем. ...

Недей разкъсва тихите ми залези,
така спокойно е без теб.
Не разбуждай викове в сърцето ми.
Спри! И не мисли за мен!
Недей посягай към душата ми, ...

Здравей, Любов, без теб не мога.
Чист си като СВЕТЪЛ храм.
Ласкаеш. Опияняваш като дрога
и излизаш непокварен пак от там.
Да целуваш устните ми как умееш... ...

Срещу мен стои момиче
и през сълзи говори ми,
за момчето, което тя обича
и за отминалите дни...
Разказва ми как се влюбила ...

Съвсем случайно срещнах любовта си...
на едно паве, на тротоара...
Гледах, на очите си не вярвах,
сънувах ли?... Запалих си цигара...
В мечтите същата любов блестеше... ...

Отровни нощи. Тежки. Като гъби,
изсмукващи от здрача светлината.
Нагълтах доста мрак. Сега се чудя
дали изобщо ще прогледна някога.
Градът е мек. Горещ. И пластелинен. ...

Като нож изваден от кания!...
Като нож изваден от кания
уверен в себе си вървя!...
В живота не една стихия
съумях да укротя... ...

И ти си част от моя свят сега.
Навлезе в него,
за да го обагриш
с(ъс) четка,
набраздена в светлина... ...