Красиво е морето, озарено от слънчеви лъчи,
които заедно с вълните докосват пясъка.
Дори и бурно и обсипано с мъгли,
морето е красиво, разбиващо се даже във скали.
- Защо, море, когато съм до теб, ...

- Кво прайш ма, парцалесо? - Кинчето подръпваше нервно косите си.
- Страдая... - Вероника хлипаше отчаяно, сякаш току-що излязла от книгите на гуруто на блондинките Паоло Куелю.
- Що, ма? Кво стана, кажи ми?
- Моя пак ми вкарва некви ревности, не издържам вече!
- Стига, бе! И кво стана?! ...

ще се родя по коледа
прескачайки неделите
със наръч непристойни пролети
аз - вредителят по зелето
напук докато ме фризират ...

Треските в пещта от стон запукаха,
талашът се обличаше във пламъци,
сега отсечени - преди си съхнеха,
сами дървета в хиляди отенъци.
Отгоре плосък съд - полят от златно ...

Младостта на славeите рухна,
облак прах изви се с грозна гръд
и почерни ви очите и срама,
и тъй подготви ви за бавна смърт.
Залутахте се вий в изгнание, ...

Защо ли толкоз бързо бях забравена
от теб, дори и от света?
Искаш да се чувствам изоставена...
Как дори не те човърка мисълта...?

Дълго си мислех, че става от мене поет!
Думите плетох като копанарин кошници и ходех напет.
Със сложни герои римувах вселената.
Рисувах на Слънцето китни премени.
Мислех, че съм достигнал на Байрон поемите. ...

Пърхокрили, щури думите роят се,
многословно и талазено се сипят.
Виртуозно, но припряно те разкъсват
и предъвкват разпилените ми мисли.
Сред мълчание, оглозгано до кокал, ...

От вярата Ти пия. И се мъча.
А стъпките уж следвам. Всеки ден.
Опитвам да прощавам. Още уча.
Не спирам, щом усетя, че си с мен.
Но трудно е. На Теб ли да го казвам? ...

Ако те загубя, ми прости!
Най-ценните си вещи винаги захвърлям
и в бързината си да ги спася, уви,
ги чупя безвъзвратно и ужасно грубо.
Ако те обичам мълчаливо, ти крещи! ...

Джак седеше на стол пред вратата на къщата. Беше облегнал глава назад върху стената и подложил лицето си на милувката на сутрешното слънце. Бе началото на деня, когато всичко живо навън се пробужда за нов живот и посреща зората с всевъзможни шумове и звуци. Той обичаше този момент. Обичаше да се всл ...

Любовен блян
Храм издигнал бях
за теб и любовта ми.
В амвона с балдахин покрих
аз твоя лик. ...

Смири се
СМИРИ, Душа, размирната си скръб
и повери на есента безбрежна
въздишките на твойта песен нежна,
утехата на твоя спомен скъп! ...

Забравено танго
през годините скита,
с изподрано облекло
то пак се съблича -
няма блясък и фалш, ...

Тази нощ от пепелта, в която ме превърна,
ще се изправя и към живота ще се върна,
тази нощ, кълна се и го запомни,
не ще позволя и друг да ме нарани.
Една любов, изпълнена с болка и тъга, ...

"Спомените винаги изгарят трудно."
Сергей Лукяненко - Студени играчки са звездите
Потръпнах от спомени в хладната есен.
Разпалих камината с шепа писма
и няколко снимки - отминала песен ...

Открий ме
в своята
Болка, ти,
необятна любов.
Докосни ме ...

Ранени са ми мислите. От бързане.
Не ги изслушвам никога до края.
През куп за грош се втурвам да оправям
бакиите на близки
и приятели... ...

Мислех си...
Мислех си... различен!
Молех се... отчаян!
Може би така е писано - да кървя до самия край!
Крещях... очаквах отговор! ...

Защо ти тъй ми липсваш,
както никой досега,
сякаш душата попаднала е в самота,
защо сърцето изпълни се с тъга?
Защо всеки наш спомен ...

Като отшумяла мелодия е за някои,
но за мен тя е призрак от минало,
като нещо след по-добри дни
и като рана, отдавна затворена...
Но няма кой да я съживи! ...

Има отговори предизвикани...
Задрънчават с простички послания
и с вярно и трептящо вдишване,
на невъзможна и жестока истина...
Даже и на ум не се съпротивяват ...

Помня първата ни среща.
Как дойде и с поглед ме озари.
Как ме докосна и нещо в мене започна да гори.
А ти помниш ли?
Времето, прекарано с теб. ...

БЪДНИК
Запалих бели свещи
върху камина от мечти.
Бъдникът предрича срещи,
а останах сам. Почти. ...

Възбуждат ме зверски неща.
Губя се в ъглите на изкривено подсъзнание
и там е пълно с унижение и изгубена свобода,
пълно е с болка, подчинение и наказание.
Изгубена съм в света, който ...

***
Разкъсани, кървави струни
в гърдите ни бавно валят...
И няма ни... Господи, спри ни...
да спъваме себе си в плът! ...

ГЛЕЗЕНОТО ЩЪРКЕЛЧЕ
Сред дъбрави се гушеше китно забравено селце. Никой вече не го помни, баби и няколко старци доизживяват мирно дните си, а внуците все по-рядко се сещат за белосаните къщички, старата каменна църквица и порутеното школо. Само щъркелите всяка пролет редовно се връщат да излюпят и от ...

Къщата - пак си е същата.
Стрехите - приютили надежда.
В този дом с радост се връщам,
старата ябълка клоните свежда.
Някой ме чака там тихо, със трепет, ...

Добра съм - доколкото мога,
съпричастна в радост и тъга,
с трудностите боря се смело,
трудно прекланям аз глава.
Доверявам се на всеки ...

ТИ ли си?... Не?... А кой?
АЗ?... И там ли всъщност МЕ има?
Тук навярно съм ТОЙ!
Значи ставаме трима.
ТИ и ТОЙ щом са АЗ, ...

какво ли от това,
щом в живота с друг
семейството деля.
Ребус нерешим е,
букви не намирам. ...

Среднощен влак към теб препуска,
летовници, емоцийте не спят,
отново морската вихрушка
бунтува вашите тела.
В очакване е Варненската гара, ...

Скрил болката
Скрил болката аз дълго чаках,
търсих тъй утеха неразбрана,
потъващ, давещ се, умиращ,
грях и болка смърт ужасна. ...