По пътя шматка се каруца,
кандилка се насам-натам.
На ней стопанинът дремуца
като на скарата - салам.
Едва ли конят го не бива. ...

Меки устни - цъфнали череши,
две очи, искрящи като свещи,
душа, в същината си красива, нежна,
и една любов - божествено безбрежна...
Миг от рая всяка среща, ...

Да казваш истината в атмосфера на лъжа е екстремизъм…
хххх
Ако някой иска да те купи – значи вече те смята за продажен…
хххх
- Като премиер откривам заседанието на правителството… ...

Десет пакета със санкции стоварихме ние върху ненавистната ни Русия…
Ние – защото щем или не щем /абе, кой ни е питал изобщо?!/ сме членове на НАТО и ЕС / членове в смисъл записани, иначе не сме никакви членове, а по-скоро… Таквози, пак учасстници в акта, ама от другата страна…/.
И, като такива тряб ...

След пет сезона плаж на Катерини,
намразихме се с гръцкото море!
Не срещнах в него никакви богини,
а само древногръцки зверове!
И този август вместо в Халкидики, ...

Просто така те обичам,
в очите ми е отразено.
Виждаш го този плам,
обитава и твоите очи
безпаметно. ...

ЗА МЕНЕ ЕСЕНТА ПО ХЪЛМА СЛИЗА
... щом есента по хълмите заслиза, и аз – нали грижовен съм поет,
ѝ купих в секънд хенда зимна риза, чифт дънки и един пробит каскет,
не помня – шалче взех ли ѝ, не взех ли? – но и без него беше си добре,
и тръгнахме – тя с вехтите си чехли, аз – в своето закърпено сетре, ...

Порко Чепа изтри изпотеното си чело с мускулестата си ръка и с удоволствие забеляза как слънцето си играеше по разноцветните му маникюри, които бяха в тон с още по-шарената му рокля, която собственоръчно си бе ушил. За целта отидоха две пердета, няколко копринени шала и булчинската рокля на майка му ...

Няма нищо странно, когато всяко лято през студентстването ми,да оставам не в къщата на семейството ни в Новгород, а да се усамотявам сред тишината и съзерцавам природата на семейната дача, която отстоеше на няколко километра от шума на живота в града. Все пак реката през лятото предлагаше разходка с ...

Изгубихме се сякаш преди сто лета…
При вас дойдох, днес тихо да поседна.
За миг поне, прибрали своите крила,
да се прегърнем. В очи да ви погледна.
С усмивка да си спомним миналите дни, ...

Не прощавам...
Изхвърлиш ли Душата ми, в пустиня...
И сърцето ми, ранено да кърви...
Недей да чакаш прошка... Милостиня...
Тръгвай си..! За мене забрави..! ...

К Ъ С А Т А К Л Е Ч К А
Късата клечка е вече изтеглена!
Последният старт отдавна е даден!
Всеки ден Жестоки Трагедии гледаме...
Нощес Мароко беше Ударено! ...

Водата
Водата студена на тялото обляна,
за тялото е малък стрес,
и точно по-, стряскане е леко тя.
Куче внезапно се излайва - стряскаме се леко. ...

Скитникът арменец 11
Пансион” Космополита” е на улица 11-ти Ноември, само на 100 м. от Пиаца(площад) Венеция. На 4-ти етаж. Имам самостоятелна стая. Колегите от фирмата са ме настанили тук, а не в хотел, защото пансиона е на пъпа на исторически Рим и в цената е включена закуска и вечеря. В хотелите ...

Скитникът арменец 10
Над Рим слънцето пече много по силно, отколкото над Париж. И е много по-стар град. Не може да става и дума за сравнение. Рим е бил главният град на една огромна Империя, От Атлантика та чак до Близкия изток, ако не и по-далече. И аз имах късмета да попадна в този град съвсем нео ...

Помниш ли, когато свлякох се на колене
и сила нямах, дъх да си поема, даже,
когато събирача на души за мен дойде,
пътя към отвъдното да ми покаже?
Помниш ли, когато бях готов да му се дам ...

СЪНУВАМ ИСТИНАТА
Автор: Мубера (Пашо) Исанович, Босна и Херцеговина
Сънувам истината,
оцветена с желания…
В някакъв друг свят ...

Аз по пример взет от татко
ще работя в МеВеРе!
И съвместно с моя батко,
с белезниците в ръце
ще преследвам тук бандити ...

Искам, искам, щом порасна,
да съм с мисия тъй важна,
че да мога, хей така,
със усмивка на уста
да извършвам чудеса ...

ВРЕМЕ ЗА МЪЛНИИ
Слънчицето тръшна се за сън.
Люлнаха го есенните хълми.
Припна пак магарешкият трън –
дворчето с бодили да напълни. ...

Дори и да не го знаеш…,
представяла съм си името ти.
Заспивала съм в обятията ти,
и била съм напълно опиянена…
Дори и да не го знаеш…, ...

"Тя се буди във седем и не пие кафе ..."
"Ежедневие"
Радосвета Аврамова (Caribiana)
Тя обича кафе. И се буди към пет.
Има шепа минутки за себе си само. ...

Когато охранникът влезе, Джони усети – край. Това, разбира се, знаеха и останалите в спалното, затова всеки си намери занимание – едни отвориха разрешените излишни сандъчета, други разгърнаха учебниците, макар че не бяха в занималнята, трети просто загледаха индиферентно в някаква, видима само от тя ...

ЕКСТРАСЕНСЪТ ОТ ВАРНА
Аз цял живот съм плакал без сълзи, денят ми се превръща в лична драма,
щом зърна хромав просяк да пълзи – и да си мъкне чашката към храма,
щом подаде ми тъжната Жена на гробището късче топла пица,
щом веят украински знамена дебилите! – над Дунав и Марица! ...

Слънчева целувка
Изпратил си ми слънчева целувка
на лятото с последните лъчи –
въздушна, нежна и красива,
със цветовете на мечти. ...

ПИСМО ОТ КОСМОСА
… какво ми пука и какво ми дреме! – че утре вече няма да съм жив? –
че ще ме кротнат в миналото време – Граф Монте Кристо в своя замък Иф,
че този свят вовек ще ме забрави, додето преброи човек до три! –
едно глухарче в пролетни дъбрави – и славейче в безмълвните гори, ...

Лятото по пътя ме настига
и се гмурва право в есента,
слънцето отгоре ми намига
и живея в няколко лета.
Може едновременно, поредно, ...

Съдбата... мисъл, истина и грях.
Оракул, потънал в грях...жезъл!
Смърт. Тишина, героят уморен
с очи просълзени прошепва.
Съдба... врагът дори не клепва. ...

Завръщай ме, когато съм стихиен.
Когато измълчавам ураганите
и спомена за болките си трия
със чесане до кръв около раните.
Понякога разливай ми мастилото ...

Септември
Септември е начало и край.
Край на лятото, начало на училище.
Начало на месеците с “р”.
През септември дърветата се събличат, ...

Остави се да я води сърцето. То биеше влюбено, носталгично и виновно. Преди 15 години на една пейка в този парк Той я целуна за първи път. Тогава се беше сгушила в треперещата му прегръдка. Не, не беше студено, просто душите им бяха правели любов много преди телата да се срещнат… После забързаха към ...

Угаснала обич от сън непробуден,
ще търсиш след мене сред звезден всемир,
от гордост и ревност ти беше заблýден,
и влюбен до лудост... бях твоят кумир.
Все още ли вярваш, че пак ще се върна... ...

Студено ли ти е?
Търсиш, искаш да се стоплиш...
Завали ли, под нечий покрив търсиш си подслона.
Тяло, безжизнено с изтока...Амин на крилата ти,
прашасали от лъчите...полети към запада! ...

Когато порасна - балерина
искам да стана
и с цветята като фея
да танцувам и играя.
Когато порасна и пианистка ...