Нощта щом метне звездната си риза
и меко се излегне над града,
снижават се човешките капризи,
от фарса не остава ни следа.
И в този миг, когато тишината ...

ДОБРАТА ДУМА ПЕТ ПАРИ НЕ ЧИНИ
... изглежда, съм тотално откачил,
или във мен душата се изкълчи? –
защо светът – за шепа хора мил,
за повече от нас е зъл по вълчи? ...

Пак превърнах небето от болка в една наковалня,
там сребриста Луна от въздишки ми броня кове
и гори сред огището стих от безсилие палнат,
този свят оглушал е от злост и горѝ стиховѐ.
Пак дъгата превита на две е ковашко духало, ...

Този дом е гнездо на отлитнали птици,
много спомени в пазвата скрил.
Тук израснах и гонех мечтите си…
Този дом е самотен и толкова мил.
Тъгата ме води по прашните пътища, ...

Понякога се пише са любов, но чувствата отсъстват.
И се усеща липсата на зов в словесното прекръстване.
Тя, любовта, извира между думите, когато съществува.
Не зная как, но другояче струните звънят от всяка дума.
Останалото, позата, усеща се и просто обич няма. ...

Трябваше да намери начин да се справя с гнева. Иначе щеше да я убие. Ако не сега – утре, ако не утре, все някога. Не можеше повече да търпи словесните ù издевателства – остроумни и винаги на място. Беше красива и плъзгава като змия. И винаги – на ръба на откровената грубост. Никога обаче не прекрачв ...

ALLEGRO MODERATO ЗА СМЪРТТА
... все още жив – без пукната пара,
не се и питам, дишам преблагато –
дали бедняк последен ще умра,
или ще легна върху крини злато? – ...

Пепа беше пенсионирана архитектка на 81. Цял живот бе работила и пътувала по света и искаше още, но вече нямаше тази сила, ходеше бавно и не можеше да се справи с темпото на по- младите.
Не това, обаче, бе мъката и, а дъщеря и. Скоро щеше да навърши 35, а животът и още – някак непълен. Все още бе за ...

сълза -
смълчана чистота -
от скръб и радост призована

Белтък целуна пудра захар,
целувка си е – без уловка,
целувката целуна орех
и се получи ореховка.
Мммм... си сладка...

Снегът далечен колко ми е важен,
снежинки две поне да кацнат тук,
животът в бяло пак да ми разкаже
с най-тихия и лъчезарен звук.
Снегът далечен колко ми е важен, ...

Белезите на грамотността могат да бъдат търсени и намирани във всичко. Да бъдем грамотни – можем поне да опитаме!
За практичната страна на науката и доколко грамотно използваме езика си можем да съдим навсякъде и по всичко – от надписите в кварталния магазин до табелите на кое и да е родно летище. И ...

Очи побърза гузно да сведеш,
аз гледам те и без да мигна даже.
Подводна яма, луд водовъртеж,
солта лекува делника прокажен.
Животе мой, пак раните броиш, ...

Нехаресващ страната си западноевропеец
и харесващ страната си източноевропеец.

Когато изгубиш мечта съкровена
и пътят обрасне в тръни и клек.
Когато рушат се пясъчни кули,
и животът стане суров и нелек,
не унивай, от пясъка търпеливо ...

Като човек с леко сърце се възкачвам по дните си.
С мойто леко сърце се спускам по сипея стръмен.
С мойто леко сърце се влюбвам до лудост в дните кристални.
С мойто леко сърце
Много леко аз ставам ти. ...

Свидетели сме на безпрецедентна атака както срещу християнството, така и срещу целия човешки род. Аборти, богохулство, хомосексуализъм, опит от страна на управляващия „елит“ за тотален контрол над обществото, агресия срещу неприкосновеността на човешките тяло и личност, подмяна на понятия и др. Това ...

Като изпечен стар моряк,
макар, че малко съм пътувал,
напуснах си удобният бивак
с лодката, която бях сънувал.
Надявах се да стигна до скалата, ...

БЕЗМЪЛВЕН СОНЕТ
Знам – бяла смърт и думите застига.
И те тънеят! – чути, неразбрани.
Щом нейде пее пролетна авлига,
веднага я огракват хищни врани. ...

СПОМЕН ЗА БАЩИНИЯ ДОМ
... понякога се връщам у дома
като случаен гост от друга ера –
прозорците са с друга дограма
и хлебецът го няма във панера, ...

Говори ми без думи,
говори ми с душата!
Говори ми, когато
в мен е само тъгата!
Говори ми не спирай! ...

За теб, поредно, писъмцето
по гълъб бял изпращам аз.
Привързано е за крачето
на птичката във утрин час.
По гълъб бял изпращам аз ...

Тази вечер мълча – безпаричен Митак, и вирея в дълбоките нощи.
Тази вечер погълнах словесен живак. От години животът ме по̀щи.
Нямам спомен за ден, който беше смирен, и се лутам самотен на тъмно.
Ще четете ли мен като светъл рефрен, щом след буря отново се съмне?
Тази тежка борба за насъщни парѝ ме ...

Ти чакаш ли ме,
когато
лятото знойно
изгаря…
С лъчите на слънцето ...

Не са нито строги, нито загадъчни –
това са южните, усмихнати къщи.
Подпрели майчини чела на еркери,
тъй са топлооки, ведри и любящи!
Огнища те в сърцата са разжарили ...

Особеното на Божието Слово е, че се самообяснява. То разказва за Божието могъщество така :
„Бог, Който седи над земния кръг; за когото човеците са като скакалци” (Исая 40:22);
„Който казва броя на звездите и вика всяка една от тях по име.”(Псалми 147:4);
„Той преброява дъждовните капки” (Йов 36:27); ...

Нов календарен лист. Дано бедите
под камък в старата заспят затрупани.
А в новата - любов, мир и разбиране.
Най- къси са щастливите минути…
Небето е картина. Цветна пита ...

Поемам въздух и пълня гърдите си...
"Не дишай....Брой до три...
Издишай за четири.
Отначало почни....."
За това ли давам парите си, мамка му - ...

Моят Бог сюрреално се срина в краката
на един алкохолен невзрачен делѝр.
Аз растях и едничка ми беше мечтата –
да открия в баща си същински кумир.
Моят Бог беше сам, тъй разбит от тревоги! ...

В родината наша, край дунавски бряг,
ще видиш ти град прекрасен, сияен.
Окъпан във слънце, посипан със сняг,
той все е така красив и омаен.
Попаднал във Русе оставаш пленен ...

Лимузината мина покрай човека на пейката бавно, почти тържествено. След двайсетина метра пак така бавно, постепенно спря. От автомобила не слезе никой. Шофьорът не пусна аварийните светлини. На задната седалка седеше мъж на около шейсет и пет, добре облечен, намръщен и с обръсната глава. Беше забил ...