В очите си заключваш себе си,
за натрапници дистанция болезнена.
Не се опитвам в теб да влезна,
защо ли ми е дневник с понеделници.
Да се огледам ли отново любопитно ...

- Хайде, покажи се...
Мълчание. Тягост, страх... Нещо мърда там в храста. Чакам. Но става все по-тъмно и страшно! За миг нещо се подава и пак се скрива... Да го гониш ли, да го викаш ли... Върви се чуди.
Тъмно е. Небето покрито сякаш с безценни диаманти, като ангелски очички, играещи на криеница, до ...

Казват, че всичко е преходно -
страсти, възторзи, сълзи.
Първа не съм, ни последната.
„С времето ще преболи!”
Има ли сигурност някаква ...

С обич! (на приятелите ми от Долно Сахране)
Приятелю, не ме оставяй!
За теб се моля!
Ти не ме забравяй!
Братко мой, ...

Съзерцавам тихото на природата. От време на време вик прорязва спокойната летаргия на случващото се. Толкова е привикнала с естествените си нужди, че раждането на един човек не разклаща по никакъв начин естествения й ход към еволюцията. Ние, обаче, в желанието си да се обезсмъртим, тръбим в тишината ...

Глава 18 - Черният меч
Поредната стрела изсвистя във въздуха. Поредният орк се строполи мъртъв на студената гола земя. Грозната воняща купчина от трупове вече наброяваше около стотина мъртви орка. Планините наистина гъмжаха с кръвожадни глуповати орки, които само чакаха да бъдат убити от някой пътеш ...

Ха, ха, ха! Да пиша!
Всеки ден по ред,
всеки ден с поправка!
Радойралински съвет.
В поезията да се ровя, ...

* * *
(Из цикъла притчи)
Мъдростта е... "просто нещо"
Един човек вървял в полята,
вървял напред, незнайно накъде ...

Тревожим се и мислим постоянно
за някакво си бъдеще след време.
Но искрено опитахме ли да обичаме,
присвити под житейското си бреме?
Ковчегът се нуждае от прозорци ...

>>> виновна ли съм
>>> че обичам
>>> и твоя глас
>>> усмивка
>>> поглед ...

С ножа отрязвам кичур коса
и я завивам във розово листче.
А навън е вече огряла луна
и мен обладава с тежка въздишка.
Смирена, навела надолу глава, ...

ЖЕНАТА! Какво е тя? Живот, подкрепа, грижа, майка, истина, копнеж, вдъхновение, цвете, ангел, демон, икона, светица, мечта, идеал, сила... Можем да изброяваме до безкрай и пак няма да „нарисуваме” нея – българската жена.
Връщайки се назад във времето, търсейки истината за нейния образ, я откриваме в ...

Поникнах във Балкана между буките,
под сянката им раснах тънкостеблена,
проглеждах през очите на светулките
а птиците ми дадоха сърцето.
Научих се да дишам нависоко ...

Докато си тършувах из стаята, открих едно прегънато двойно листче, за което изобщо бях забравила... На него съм написала преди... 3 години:)какво искам да направя през живота си... Сега, като се замисля, съм постигнала... едно, две нещица... :(Чака ме дълъг път...
1. Да отслабна.
2. Да стана по-висо ...

Monrose - What You Don't Know
What you don't know
Is that your scars are beautiful
What you don't know
It’s your imperfections are what make me whole ...

>> Тихо е! Душата вече не крещи
>> и сърцето ми дори не плаче...
>> Попитах ги: "Нима е спряло да боли?!"
>> А те провикнаха се силно: "Не ни е нужен вече!"
>> ...

Жажда за любов
Като в жестока пустиня
аз лазя във твойте нозе.
И моля като просякиня
за обич - поне зрънце. ...

На Пламен
Как болката аз своя да разкажа?
И кой ли може да ме утеши?
Момче добро и жизнерадостно познавах,
нелепата случайност го отне. ...

Помогни ми, мамо, от тук спаси ме,
удари ми два шамара,
озапти ме, от мене изведи ме,
незряща съм, станах клада.
Олюлях се, задъхах се от мъка, ...

1878 г. - ИЗБАВЛЕНИЕТО...
О, нека екнат тия светли думи
из нашата пустиня, глухи друми -
та па бил тесен към Доброто входа:
ний пролет искаме с цветя и с радост, ...

Щъркелите ще се върнат в своите гнезда,
лястовички ще прелитат под нашата стреха,
няма кой да ги приветства със добре дошли,
старите стопани вече са си отишли.
Литна чедото, напусна бащиния дом, ...

ТЕАТЪРЪТ И ВИСОКИТЕ ТЕХНОЛОГИИ
Нощта, в която кучетата лаещи
разкъсваха технически
едно сърце, посмяло да обича,
и лешоядите пируваха, ...

Как искам да умирам, да се раждам!
Да валя и капя със пороя!
Да забравя всяка мъка някогашна,
здрави да са моите устои!
Пък животът някак вечно ме забравя! ...

За заблуда на врага
поставяме усмивки на лицата си и махаме ги само преди лягане,
държим се като непознати, не се хващаме в капаните им, знаем, че дори и мъничкият
знак за близост е опасен за мъничкото ни балонче, в което си блуждаем и не искаме, отказваме да ни изобличат в сантименталност...
За заб ...

Забивайки се, иглата закрещяла разплакана:
- Ох, строшиха ми връхчето!
(Каква прозаична "поносимост" към болка).
- Болезнено его кършиш, скъпа.
- И си дебела... ...

В гънките на времето ...
Белоснежkа & (Найден Найденов)
Какво бих могъл...
Какво бих могъл да ти дам?
Ти си млада и хубава, стилна. ...

"Пиеш ли вода - мисли за извора"
Ослепях. От коловозите.
Толкова метални, празни, сиви,
че се сляха с въздуха,
толкова износени, безкрайни, ...

Поетът в мен е мъртъв...!
Топлината стана ледени дихания,
подкупени от самотата,
Лъжата продава своите обещания,
Жестокостта се скри в светлината. ...

Песента>>
Брези
От какво ли в Русия брезите шумят
и защо белокорите всичко разбират?
Те, прегърнали вятър, до пътя стоят ...

Kate Voegele - Kindly Unspoken
As high as the moon
So high were my spirits
When you sang out my name
And coming from you ...

I put your picture on my mirror
Start to blush when somebody says your name
In my stomach there's a pain
See you walk in my direction, I go the other way
I start to stutter when I speak ...

Someday You were so blind to let me go
You had it all but did not know
No one you'll find will ever be
Closer to all your dreams than me
Believing the grass would be greener ...

"Крадецът"
"Ето, ида като крадец. Блажен оня,
който бди и пази дрехите си,
за да не ходи гол, та да гледат
срамотата му." ...

Ти идваш към мен,
Ти идваш и свършва се целият свят,
разпервам ръце и всякаш нищо друго няма...
Погледът ти е прегръдка,
усмивката - луна засмяна, ...

НЕДЕЛЯ
Кроткият затоплен булевард
в съня се сепва и изстива...
А неделният камбанен звън
остро се процежда и разлива ...

Въздишка...
Неясен шепот...
Глух тътен...
Полъх...
Самота... ...

Това е предпразнично. Едно осмомартенско такова.
вдъхновено от Morose
Вкараха ме в изолатора на Шейново, защото нямах тест за австралийски антиген. Докато чаках резултатите от теста, обикалях из коридора и засичах долу-горе на колко време са ми контракциите. Малко след мен дойде една жена, много сла ...