Дали е лесно на луната
да чака всяка вечер залеза
и за една красива приказна целувка
след миг да се прегръща с тъмата!
Красив и тъжен е залезът, ...

Ето, моментът настъпи...
Дойде време, в което трябваше да приключа с част от моя живот.
Дойде време, в което трябваше да се разделя с всичко, което ме връщаше към миналото. Дойде време, в което трябваше да разчистя душата си от всичко, което тя така скътано пазеше в себе си.
Дойде време, в което тря ...

Искаш ли да видиш какво се крие там...
на края на света,
след времето,
когато сълзите са замръзнали и не капят.
Искаш ли да чуеш какво шепти там... ...

Камбаненият пулс на този ден
заоблачи очите и на гарвана...
Пирова победа - дъжд благодатен,
но не за земята, изплаква България...
Страданието с огнения си език ...

Докторе,
Жена съм -
шик, с модерен силует и сексапил,
нежните ухания обичам
и песните на трубадур. ...

Похарчих те на кьораво. Залагах.
Печелех, губех... все ми беше тая.
Комар с живота и смъртта играех
че беше сам... не исках и да зная!
Разменях те на дребно. И не просих. ...

В прегръдка от бездушна красота,
Той властва в горчива самота.
Господар на безкръвна синева,
Той мечтае да падне на света.
Неограничен и изначален, ...

Студена, прохладна нощ е... морският бриз гали лицето ми. Прегръща ме със същата страст, с която и ти го правиш... в същия миг от морето вълна се отронва и пада безмълвно на златния пясък.
Провиква се като сирена душата ми... защо? Къде си, мой мъничък ангел? Летя. Небесният замък ме чака, а в него ...

Ела, любов, в съня ми, до леглото,
да ме погалиш нежно по челото,
да ме събудиш с твоите целувки,
да ме разсъниш с ласки и милувки.
Да ми разкажеш приказки омайни, ...

България е в траур! Отново. Без война и природни бедствия, а от глупост, немарливост и некомпетентност. Нечия или по-скоро ничия. Предполагам, че досъдебното производство е срещу неизвестен извършител.
Не че другаде не стават подобни трагедии, напротив! Но там нещата са разписани предварително и пре ...

За голямата любов...
(На М.)
И тя - любовта си отиде, силната и голяма любов... Може би завинаги. И целият свят беше пуст. Какво е да обичаш до толкова истински и безгранично, че да си готов да умреш само, за да докажеш, че наистина обичаш? Аз вярвам в тази мълчалива любов, носеща винаги повече тъга ...

Поисках те за себе си от страх,
че може утре от мен да си отидеш.
Страхлива бях и подла бях,
затуй, че исках само да те имам.
Кръщавах те с различни имена ...

Как да си открадна вятър в шепа?
Той за миг докосва и отлита...
След като накрай света ошета
"Чакаш ли ме още?" - пътьом пита...
Как да потанцувам със реката? ...

Не е редно,
недопустимо е
и напълно необяснимо,
как допускам да се случи това,
защо от огъня не се отдръпна сама? ...

Бяла е надеждата...
като първо кокиче,
чакано, стоплящо
в студа на дните ни.
Винаги тиха, ...

На Д...
За кой ли път се луташе сърцето ми само във мрака...
За кой ли път от болката оставаха следи...
и незарасналите рани чакаха
да дойдеш и да ги лекуваш - Ти! ...

Не мислех тази вечер за последна...
Но някой бе объркал правилата.
И още щом на масата приседнах,
аз предусетих края на играта.
Прогонван, нежелан, но все по-близо. ...

МОЖЕ БИ ЛЮБОВНО
Ако си отидеш -
ей така незнайно,
някъде във мрака
твоя лик ще помня, ...

>> близо си
>> а толкова далеч
>> на дланите ти топлината
>> мога да усетя
>> но да те докосна ...

^ ^ ^
посвещавам това стихотворение на 9-мата
трагично загинали във влака София - Кардам
Линия. Влак. Спокойствие.
Но ужас сменя обстановката. ...

Замина си.Едва го зърнах в лъч от слънцето,застинал в зримото на залезот зимното зелено,под звуцитена звън от зрънца захар,посипана на дъното,за да застелес паметта на знацитеи да разтвори кехлибарено, в оттенъци зелени листчета на чай,забързани едно след друго в чашата.Вън застудя.За миг усмивките ...

Аз, който вчера витаех по звездите,
на земята спуснах се сега,
опиянен от синевата на водите,
пленен от зелената и красота.
Хората във своите черупки са се свили, ...

Момичета влюбени, защо си отивате,
добрите момчета какво са без вас,
в самотните нощи сами ли ще скитате,
сред своето его и късния час?
В сърцата ви черни намирате бъдеще, ...

СПОМЕН-ОГЪН
След годините, бясно пречупили
всяка жива искрица в душата,
мойта болка за миг бе изкупена -
тебе срещнах! Събра ни съдбата! ...

Просто едно „Някога”
Тихо нощ, изпълнена с тъмни мисли,
поредната цигара, воал от дим създава.
Още един ден, изгубен с хаоса на живота...
И под светлината на звездите ти, ...

Във мен се води диво състезание,
един след друг препускат няколко коне
и всеки носи някакво послание,
в галоп се задминават към твоето сърце!
Напред е първият: "Без него аз не мога!", ...

* * *
И... Хрип в гърдите...
Дъх!... Болезнен!...
И писък, който замълча!...
Умря във ужас... безполезен, ...

Отварям уморени очи
в още една самотна сутрин
в едно празно легло.
Никой не ме чака.
- Добро утро. ...

Морето е една сълза.
Между небето и земята.
Някак в мъката изгря
танцът на тъгата.
Небето е една мечта. ...

Хиенично
(Посветено на Хиената от Френда)
Библията е противоположност
на изтънчения светски ум,
обобщаващ многосложно ...

Пее пролетта.
На полянката-спомен
цъфти любовта...

Разточителна си тази вечер,
цялата си нежност ми предлагаш,
в ръцете ти съм... някак течен,
от устните ти парещи изпадам
в толкова ефирни състояния ...

Чувствам душата си стъпкана, окаляна,
просеща глътка кислород.
Като че през нея премина
цял ескадрон.
Прахът още се носи от копитата... ...

То не е хубост, то не е чудо - добре, че най-после прогледнах,
в теб отдавна влюбен съм лудо, отдавна от теб съм обсебен.
Знам - недостоен съм, самовлюбен и глупав - към теб не намерих подход валиден,
искам само да те целувам сутрин - най-хубавата жена на север от антарктида.
*** ...

Удряйте!
Грижливо или небрежно.
Нарочно.
Случайно.
Просто така. ...

Толкова далеч... дотам ли стигнах...
Ръба на бездната и падам - зная.
Грехът преследващ в култ издигнах.
Прошка ще потърся, чак отвъд безкрая.
А дали ще я получа - няма от кого. ...