Още кръв тече оттам.
Не е зарастнала в сърцето раната.
Да, знам.
Още капките се стичат от старата любов.
Още разяжда ме тази отрова. ...

Болка ужасна гърдите ти раздира
и страшен писък в ушите ти звучи,
грозно грачи и заканно ти повтаря,
че това вече не си същият ти.
Момиче насреща в огледалото плаче, ...

Хората са казали, че когато чувствата преливат в теб, тогава можеш да пишеш...
Не вярвах... но и дълго време не писах...
Може би една година вече...
От една година се уча да живея без теб до мен...
една година напразни усилия... ...

Като в сън, по неравния гръб на нощта
плахо стъпвам, магия закриля ме, бяла:
крехка тайна през тъмното да пренеса
съм се врекла - за слънце и ново начало.
Отмаляла, до дъно изпивам тъгата, ...

Д Е Ц А Т А
Децата са цветята по земята!
Децата са живителна роса!
Децата са наслада за душата!
Децата са от извора вода! ...

И ето ме отново тук
И ето ме отново тук.
Пред белия лист с молив в ръка.
Нощта се спуска, тиха, спокойна
и загледана в луната си мисля: ...

Защо, когато мислим, че сме щастливи,
всичко рухва изведнъж?
Защо, когато една мечта умира,
очите ни не спират да тъжат?
Нима светът е пълен с измама, ...

Stone Sour - Zzyxz Rd
I don't know how else to put this.
It's taking me so long to do this.
I'm falling asleep and I can't see straight.
My muscles feel like a melee, ...

Следфинално
Животът ни е надпревара
с трудности и грехове,
набраздил земята стара
със растящи класове! ...

Посвещавам на един обичан от нас мъж в сайта, засега ще замълча...
С теб сме!!!
Когато видя в сянката на здрача
приведен поглед и унил,
как искам с него да заплача... ...

Твоите сълзи изтривах и се давех в тях.
И във радостта голяма с теб се смеех аз.
Толкоз грехове прощавах, за да съм до теб.
Сега съм пак сама с плачещо сърце.
Жестоко ти погуби ме. ...

Посвири ми, цигуларю.
Дърпай струните полека.
И минорно отведи ме
към онази, скритата пътека...
Посвири ми, цигуларю. ...

Мъглата край нас
ражда сенки
на странници и деца.
Нашата съвест
ги превръща ...

Всеки човек си има мечта,
моята е да не остана сама.
Навън вали, страх ме е... разбери,
самотата ме убива,
как да съм щастлива? ...

Свободата - един от най-големите подаръци, които получаваме още с раждането си, но тя може да ни бъде отнета много лесно, ако ние не я оценим и се оставим да бъдем поставени в робство. Всеки сам е господар на своята съдба, всеки решава как да постъпва със живота си. Свободата принадлежи на всеки еди ...

Обичам те, все още силно и бурно,
желая те, както някога страстно и лудо.
Обичам те, дори да изчезнеш в нощта,
искам те, дори да греша!
Винаги страдах, когато мислех за теб. ...

Боли, когато
падаш от гнездото си,
разперил криле...

Мъжете са цветя. Някои от тях са толкова красиви, че дори букет с рози би им завидял. Втори са толкова нежни, че би ги заменила с топлите прегръдки на мама. Трети не са нищо особено, те са като нарцисите. Четвърти пък имат аромат на току-що разпъпил светлолилав люляк и те карат да се чувстваш наисти ...

Изгубих пътя.
Спъна се мечтата ми
във остър спомен...

Подарявам ти
пръстена на вината.
Не го забравяй...

снежнo бели капчици
къпят косите черни
и цветни сълзи гонят две реки от смях...
треперещи ръце окрилят стъклен свят
в импулси предсмъртни... ...

В моментите на безделие,
в миговете на безвремие,
се появила вина...
Родена от пиеси в любовта,
изстрадана от безименни актъори, ...

Волен
Дърпаш ме!
Дърпаш ме към себе си назад.
Пусни ме!
Пусни ме, обичам те, ...

Потъват сенките, повлечени от мрака,
но чист е споменът, обгърнат във тъга,
морето вие, с тътена на влака,
летящ към пропастта незнайно как.
Луната заблестя на хоризонта, ...

Доста мрачно произведение. Вярно,не с добро качество, но нямам по-добри системи за записване. Тва е инструментал, в който се разкрива мъката на немските деца при Края на Третия Райх.

Ало? Да, чувам те!
Не, не съм болен,
просто мечтите ми са поизморени.
Не, не съм ти се обаждал,
просто времето определя срещите. ...

Ревнувам те -
както вълната ревнува брега
и го тегли към себе си...
Ревнувам те -
както смелостта ревнува страха, ...

( Провокирано от всеизвестната песен на В.Найденов в хумористично-саркастичен вариант)
Интернет все ни свързва, Интернет ни дели.
Колко лесна е тази наша обич, нали?
Само мишка придвижиш и прозорец блести,
а не искаш ли среща - сървърът се "изтри". ...