Душата ми е призрачно ранена,
окаяна, сменена, разменена,
за жалките останки от деня,
за часовете мрачни през нощта.
За нищетата в тялото ми празно, ...

Открита съм и ти повтарям,
че с тебе правя първи стъпки.
Човечността ни не събарям,
а движа я и в луди тръпки
отдавна губим си покоя. ...

Да, ела нежен прибой на топлината,
аз съм оня, Млечен Път в здрачината...
Влизаш с обич, през порите, тихо, блажено,
още, още,
в оная тишина, безмълвно-вибрираща, ...

И се заричах аз, че няма да пиша,
и се заканвах - това ще е последно,
но сърцето ми силно взе да въздиша
и да живее в друг свят, някак вълшебно.
То иска да говори и силно да каже, ...

Всеки ден, когато се връщах от работа, пътят ми минаваше покрай една детска площадка в междублоковите пространства. Обикновенна, само с една люлка и пясъчник. Направи ми впечатление, че всеки път там виждах да седи самотно, на люлката, едно и също момиченце. Независимо дали е слънце, дъжд или вятър. ...

На Д.
Онези многобройни думи,
с които сякаш казвахме
невъзможното за казване,
онези усмивки под чадър ...

Тя е всяка
Нощна пеперуда
Безцветна тънка усмивка
Пръсти
Цигулки ...

Гола пред огледалото стоя.
Кръв облива всяка част от мен.
Боли ме, усмихваш се, не мога,
нереалност си и този ден.
Унижавам се сама до болка. ...

Денят бе тъмен
предвестник на беда.
Светлината бягаше
от бича на нощта.
Луната чакаше ...

„Сумракът по клубовете не ми е достатъчен, за да се откъсна от заобикалящата ме реалност, затова затварям очи и оставям единствено слуха да ме води. Често, дори забравям да дишам. Усещам как цялото ми тяло изтръпва, сърцето ми бие много по-силно и учестено, а косъмчетата по ръката ми настръхват. Сам ...

Всички спят във висящата градина, така, че не говори. Спят с въжета около вратовете, спомените вече са изстинали върху бялата им кожа, студена като смъртта. Сънуват под оголените корони на дърветата, за първи път свалили маските си, а пръстите им едва докосват върховете на тревата. Безформени и неми ...

Ако някой ме обича -
защо тогава съм сама,
насред нищото
и тъна в тишина?
Ако някой ме обича - ...

Красив летен пейзаж.
Безкрайна горещина,
две голи тела се сливат в нощта...
Луната огрява това съвършенство,
а звездите - свидетели неми, въздишат възхитени. ...

Ще дойде миг,
когато не ще те има,
притча тихо бяла.
Сърцето когато ще плаче -
целунете го! ...

Опънала на струни сетивата -
до отказ, чак до скъсване почти,
потъвам през очите ти в душата.
Напипвам пулса... Знам, че те боли...
Превръщам се за теб в лечебна капка, ...

Стига ми и само да мълча.
А ти да мислиш, че се притеснявам.
И така, чрез тази тишина,
дистанцията помежду ни да скъсявам.
Дорде взаимно се допрат, ...

Тръгвам, а бурята остава в мен -
едно пътуване към себе си само.
Грабвам пътя, или той грабва ме в плен -
нови клавиши на старо, замлъкнало пиано.
Идвам, в своя дом онемял от тъга - ...

Ето, днес съм тук, на края на света -
пред погледа всемирен океан водите си разстила.
Зад мен остана средната земя,
до тука зная пътя, на всеки Бог и простосмъртен спира.
На брега скалист видях жена, ...

Сега съм друг, някак упоен
и светът ми, от мисли димни овъглен,
ме попива страстно в сивия си плен,
не знам ще светне ли някога отново ден...
И вътре в мен, и в празния ми ден, ...

Брутална съм - не го отричам,
от всяко действие полза извличам.
Наранявам, потушавам, рядко за предателство прощавам.
Живея в друго измерение,
рядко хора допускам, ...

Баща ми, определено, е зает човек. Ходи на работа, не оставя и къщната, но остане ли малко, ей така, взема книжката.
Тия дни, гледам го, се е лепнал за " Дивите разкази " на Николай Хайтов. Да си призная, не бях ги чела, даже, като че ли малко му се присмях, но като гледах с какво постоянство той по ...

Една Добричка поетеса писа:
"Не ме съдете!
Любих се със циганин"
Не мога да те съдя, нямам право.
Не искам ...

Всяка нощ в съня си те виждам,
всяка нощ мечтая за теб.
Всяка нощ в съня си проплаквам,
всяка нощ жадувам за теб.
Всяка нощ в съня си те искам, ...

Алчна съм... за живот!
Строя въздушни дворци,
материалът е мечти!

Сън сънувах,
смущаващо реален,
кристално чист
и може би сакрален!
Сън сънувах, ...

>>> Слаба светлина за миг проблясва...
>>> Студът - безмилостен, безкраен или не?!
>>> Щом вървиш, а тя все повече угасва -
>>> път в тунела тъмен, а после накъде...
>>> ...

Искам цялата на теб да се раздам,
в тебе цяла да се влея!
До частица всичко, всичко да ти дам
и чрез теб да заживея...

Пустош завзела е земята,
мрак се е спуснал над реката...
а сърцата ни облети в сълзи,
копнеят за мечти...
Само студ докосва нежно сетивата, ...

"Ех, естетическа въшка съм аз и нищо повече!"
Фьодор Достоевски
В огледало отразява се повърхността,
но същността остава скрита.
Човек подвластен е на хубостта, ...

Ще си отида рано, по рано е красиво
и не че ми се тръгва, но би било добре
на края да не бъда! А в утрото лениво
със викове на гибел безспирното да спре.
Рано ще си тръгна, защото не очакват. ...

Събудих се - отпусната -
в прегръдките
на нежните ти - ласкави
ръце,
събудих се - усмихната, ...

И В ТРУДНО ВРЕМЕ
Не ще клекна, не ще се предам,
Българка горда, в сърцето със плам,
за правда човешка дерзая
и за друг живот, на НАРОДА, мечтая...! ...